на. Г. Белев, ПЕМ, 106. Мечката стъпва едновременно ту на двата леви, ту на двата десни крака .. Това обаче не пречи на мечката да е ловка и да тича продължително в силен галоп. П. Петков, СП, 55. Когато групата навлезе в гората, слонът вече препускаше в галоп. Гр. Угаров, ПСЗ, 295.
2. Обикн. с предл. в. Ход на ездач, чийто кон е в такъв бяг. По дългия път към Борово буйно препускаше в галоп, възседнал на дребен кон, млад селянин. Кр. Велков, СБ, 99. Видяхме из лозята, че една група конници препускаха в галоп. Ив. Вазов, Съч. XII, 171. —А-хаа! .. — Затова Гената одеве замина на галоп за града... — С кон ли беше? — Да не хукне пеш... Г. Караславов, Избр. съч. I, 187.
3. Прен. Обикн. с предл. в. Бързо, стремително движение. Направи ми силно впечатление, че изобщо посетителите в изложбите много бързат и в галоп разглеждат картините. Г. Белев, КВА, 252. Не беше лесно за партизаните да изкачват в галоп високия връх и едва жадно поели глътка свеж планински въздух, да чуят тихата команда на своя командир: — Към дерето, бегом-марш! X. Русев, ПС, 213. • Обр. И пак се връщаше той към тази безумна мисъл за жена си, но сега мислите му препускаха в галоп, не можеха да се съберат в една точка. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 459.
4. Старинен бален танц с бързо, стремително темпо, разпространен в Европа през 19 в. На бала тази вечер се игра галоп. II Музиката на този танц. Оркестърът засвири галоп.
5. Като нареч. В галоп (в 1, 2 и 3 знач.). Сега от кладенеца на дама конят трябваше да препуска галоп. И. Йовков, АМГ, 115. По светлината .. и от блясъка на пожълтелите храсти и дръвчета Савата разбра, че е позакъснял и препускаше галоп с чичовия си кон. Ем. Коралов, МВ, 13. Той [полицейският] яхна коня си, завъртя го и препусна галоп. Г. Караславов, СЙ, 288. Мина галоп из залите на музея.
— Фр. galop през рус. галоп.
ГАЛОПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Прил. от галоп (в 1, 2 и 3 знач.). С колко свежест и нежност ме милва / по лицето неспирния сняг / и как бодро конете прицвилват, / тръскат гриви в галопен набяг. Н. Маран-гозов, НПС, 29. Галопен тропот.
О Галопен ритъм. Мед. Тристъпен ритъм, чуван при прислушване на сърцето, при който към двата нормални сърдечни тона е прибавен в голямата пауза третр тон с глух характер.
ГАЛОПИРАМ, -аш, несв. и св., непрех.
1. За кон — препускам в галоп. Конят все галопираше, минаваше като стрела разстоянията от един телеграфен стълб до друг. Й. Йовков, ПК, 221. Момъкът под-плесна камшика над главите на конете и те започнаха да галопират. Д. Ангелов, ЖС, 287. // Разш. За животно — бягам бързо, стремително. Даже яретата галопират право към него, без да прегъват крака в колената, той и на тях трябва да прави път. Й. Радичков, СР, 7-8.
2. За ездач — яздя на кон, който препуска в галоп. Някакъв гвардейски поручик галопираше в кръг с безумно усърдие по алеята на Царския манеж и отвреме-навреме подвикваше на коня си. Д. Димов, Т, 132.
3. Прен. Движа се бързо, стремително. Дежурният лекар .. галопираше из отделенията и проверяваше дали в болничните листове над леглата е нанесена сутрешната температура. П. Незнакомов, БЧ, 118.
• Обр. Дните галопираха, времето не чакаше. Трябваше да се бърза. Г. Караславов, ОХ IV, 411.
4. Прен. Развивам се бързо, стремително. Инфлацията галопира.
5. Играя танца галоп; танцувам галоп.
— От фр. galoper.
ГАЛОПЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от галопирам. — Сега ще падне клъопане — провикна се дългокракият Димитър Тошев (Виктор). — След кавалерийското галопи-ране ще намажем с овче месце. Сл. Трънски,
Н, 627.
ГАЛОПИРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от галопирам като прил. 1. Който се движи, препуска в галоп. Галопиращ кон.
2. Прен. Който се развива много бързо, стремително. Тази фаза на намеса на МВФ е добила зловещото название „шокова терапия“. Тя е свързана с девалвация на валутата, .. затваряне на губещи предприятия .. и често се съпровожда с галопираща хипер-инфлация. Дем., 1990, бр. 46-47, 6. Галопираща инфлация.
ГАЛОФЙЛ м. Книж. Привърженик и поклонник на Франция и на французите.
— От лат. Gallus 'гал' + -фил.
ГАЛОФОБ м. Книж. Човек, който мрази Франция и французите.
— От лат. Gallus 'гал' + -фоб.
ГАЛОФОБИЯ ж. Книж. Омраза към Франция и французите.
— От лат. Gallus 'гал' + -фобия.
ГАЛОШ м. 1. Плитка каучукова обувка, която се носи обикновено над друга обувка в кал, сняг и др. — Ти ходиш с два чифта калеври... Защо не даде единия чифт на някой бос сиромах? .. — Това не са два чифта... — смънка господинът. — Горните са галоши... Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. Турих едни галоши на бос крак, наметнах палтото отгоре, запалих фенера .. и излязох на пътя. Й. Радичков, ББ, 54. Един ро-шавоглав хамалин с въже, намотано и преметнато през рамо като генералски лампа-си, с галоши на бос крак, беше яхнал единия
