Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/65“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВДИ`ГАМ</b>, -аш, несв.; <b>вди`гна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вди`гнат, <i>св.</i> и (разг.) <b>ди`гам</b>, -аш, несв.; | + | <b>ВДИ`ГАМ</b>, -аш, несв.; <b>вди`гна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вди`гнат, <i>св.</i> и (разг.) <b>ди`гам</b>, -аш, несв.; <b>ди`гна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд</i> ди`гнат, св., <i>прех.</i> 1. Вземам и придвижвам, насочвам нещо или някого нагоре и го задържам нависоко; издигам. <i>Той се наведе, взе с двете си ръце от земята един грамаден камък, вдигна го високо и с всичката си сила го стовари върху главата на брата си.</i> Елин Пелин, Съч. III, 158. <i>Усети, че го вдигнаха на ръце и го понесоха.</i> Й. Йовков, СЛ, 98. <i>Аз все чаках старецът да вдигне пушката и да гръмне, сърцето ми биеше като чукче.</i> Ем. Станев, Яг, 18. <i>Влязох аз вътре [в църквата], а пред олтаря по плочите няколко вощеници горят. Взех ги, па ги свих на снопче повече да ми свети и тръгнах да бутна царските двери. Като вдигнах вощениците, очите ми се спряха на стената.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 103. |
2. Вземам и премествам нещо на известна височина, от по-ниско, където е било, на по-високо. <i>В тоя миг телефонът иззвъня, полковникът вдигна слушалката.</i> П. Вежинов, СО, 157. <i>— Какво ти „майсторски“, не виждаш ли, че си в мат! — засичаше го директорът, като вдигаше очилата си.</i> А. Гуляшки, СВ, 24. <i>Стражарят вдигна с ръка полите на шинела си и изпсува времето.</i> Елин Пелин, Съч. I, 216. // Отделям нещо от земята или пода, за да го взема, нося или преместя; повдигам. <i>Методи позвъни за кола, вдигна куфарите и ги изнесе пред външната врата.</i> М. Грубешлиева, ПП, 309. <i>Понякога .. някой млад татарин се изправяше на седлото .. и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите, .. Ако ударът сполучеше, стрелецът вдигаше от праха умиращия орел.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 109. <i>— Каква е тази кама тука? — каза ниският, като вдигна камата на Петра Овчарят, който я беше забравил на чергата</i>. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. <i>То [момчето] вдигна книгата, която аз нарочно бях оставил на земята, и я тури на масата.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 12. <i>Към обед Говедарски докладва, че Янаков ги завел в Глухия дол и им показал разбитата каса. Тя била доста тежка, сам не можел да я вдигне.</i> X. Русев, ПЗ, 221. <i>— Аз знам, че трябва да се пази [невястата], като е на тоя ред. Ама да се пази от какво? — да не вдига тежко, да не се уплаши, да й се не доще нещо.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. // В съчет. със същ. <em>очи</em>, <em>поглед</em> — поглеждам (обикн. нагоре). <i>Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улицата, оживени. Те стъпват по-твърдо и вдигат поглед към небето, което отдавна не са поглеждали.</i> Елин Пелин, Съч. V, 30-31. <i>Димо направи крачка към вратника, спря се, вдигна поглед от главите на децата си и се загледа в отворената врата на къщата.</i> К. Петканов, МЗК, 151-152. <i>Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. <i>Той вдигна очи от вестника.</i> | 2. Вземам и премествам нещо на известна височина, от по-ниско, където е било, на по-високо. <i>В тоя миг телефонът иззвъня, полковникът вдигна слушалката.</i> П. Вежинов, СО, 157. <i>— Какво ти „майсторски“, не виждаш ли, че си в мат! — засичаше го директорът, като вдигаше очилата си.</i> А. Гуляшки, СВ, 24. <i>Стражарят вдигна с ръка полите на шинела си и изпсува времето.</i> Елин Пелин, Съч. I, 216. // Отделям нещо от земята или пода, за да го взема, нося или преместя; повдигам. <i>Методи позвъни за кола, вдигна куфарите и ги изнесе пред външната врата.</i> М. Грубешлиева, ПП, 309. <i>Понякога .. някой млад татарин се изправяше на седлото .. и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите, .. Ако ударът сполучеше, стрелецът вдигаше от праха умиращия орел.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 109. <i>— Каква е тази кама тука? — каза ниският, като вдигна камата на Петра Овчарят, който я беше забравил на чергата</i>. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. <i>То [момчето] вдигна книгата, която аз нарочно бях оставил на земята, и я тури на масата.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 12. <i>Към обед Говедарски докладва, че Янаков ги завел в Глухия дол и им показал разбитата каса. Тя била доста тежка, сам не можел да я вдигне.</i> X. Русев, ПЗ, 221. <i>— Аз знам, че трябва да се пази [невястата], като е на тоя ред. Ама да се пази от какво? — да не вдига тежко, да не се уплаши, да й се не доще нещо.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. // В съчет. със същ. <em>очи</em>, <em>поглед</em> — поглеждам (обикн. нагоре). <i>Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улицата, оживени. Те стъпват по-твърдо и вдигат поглед към небето, което отдавна не са поглеждали.</i> Елин Пелин, Съч. V, 30-31. <i>Димо направи крачка към вратника, спря се, вдигна поглед от главите на децата си и се загледа в отворената врата на къщата.</i> К. Петканов, МЗК, 151-152. <i>Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. <i>Той вдигна очи от вестника.</i> | ||
Текуща версия към 11:05, 17 май 2014
веселие и вдетиняване, когато някаква лудост обхваща всички. Й. Йовков, Разк. I, 39. Признаци на старческо вдетиняване.
ВДИГ, вди`гът, вди`га, мн. вди`гове, след числ. вди`га, м. Диал. Горна част (от ходилото нагоре) на чорап или обувка; горник, кончов.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДИ`ГАМ, -аш, несв.; вди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вди`гнат, св. и (разг.) ди`гам, -аш, несв.; ди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд ди`гнат, св., прех. 1. Вземам и придвижвам, насочвам нещо или някого нагоре и го задържам нависоко; издигам. Той се наведе, взе с двете си ръце от земята един грамаден камък, вдигна го високо и с всичката си сила го стовари върху главата на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 158. Усети, че го вдигнаха на ръце и го понесоха. Й. Йовков, СЛ, 98. Аз все чаках старецът да вдигне пушката и да гръмне, сърцето ми биеше като чукче. Ем. Станев, Яг, 18. Влязох аз вътре [в църквата], а пред олтаря по плочите няколко вощеници горят. Взех ги, па ги свих на снопче повече да ми свети и тръгнах да бутна царските двери. Като вдигнах вощениците, очите ми се спряха на стената. Ст. Загорчинов, ДП, 103.
2. Вземам и премествам нещо на известна височина, от по-ниско, където е било, на по-високо. В тоя миг телефонът иззвъня, полковникът вдигна слушалката. П. Вежинов, СО, 157. — Какво ти „майсторски“, не виждаш ли, че си в мат! — засичаше го директорът, като вдигаше очилата си. А. Гуляшки, СВ, 24. Стражарят вдигна с ръка полите на шинела си и изпсува времето. Елин Пелин, Съч. I, 216. // Отделям нещо от земята или пода, за да го взема, нося или преместя; повдигам. Методи позвъни за кола, вдигна куфарите и ги изнесе пред външната врата. М. Грубешлиева, ПП, 309. Понякога .. някой млад татарин се изправяше на седлото .. и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите, .. Ако ударът сполучеше, стрелецът вдигаше от праха умиращия орел. Ст. Загорчинов, ДП, 109. — Каква е тази кама тука? — каза ниският, като вдигна камата на Петра Овчарят, който я беше забравил на чергата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. То [момчето] вдигна книгата, която аз нарочно бях оставил на земята, и я тури на масата. ИЗ 1874-1881, 1882, 12. Към обед Говедарски докладва, че Янаков ги завел в Глухия дол и им показал разбитата каса. Тя била доста тежка, сам не можел да я вдигне. X. Русев, ПЗ, 221. — Аз знам, че трябва да се пази [невястата], като е на тоя ред. Ама да се пази от какво? — да не вдига тежко, да не се уплаши, да й се не доще нещо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. // В съчет. със същ. очи, поглед — поглеждам (обикн. нагоре). Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улицата, оживени. Те стъпват по-твърдо и вдигат поглед към небето, което отдавна не са поглеждали. Елин Пелин, Съч. V, 30-31. Димо направи крачка към вратника, спря се, вдигна поглед от главите на децата си и се загледа в отворената врата на къщата. К. Петканов, МЗК, 151-152. Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Той вдигна очи от вестника.
3. Мога, в състояние съм да държа, преместя нагоре и да нося известна тежест, определен товар. Този щангист вдига 100 кг. △ Багерът вдига 5 тона пръст. △ Вдигам тежести.
4. Правя нещо (част от някакъв предмет) да бъде изправено, да стои нагоре. Беше студено, Мицо потръпна и вдигна яката на дрехата си. М. Грубешлиева, ПП, 5. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона. Ив. Вазов, Съч. IV, 12. Аташето дига капака на старото махагонено пиано. Св. Минков, РТК, 149. // От наведено или отпуснато положение изправям нагоре (глава, ръце и др.); повдигам. Нина, която бе седнала на дивана и шиеше своя гоблен, изведнъж вдигна глава и погледна мъжа си. М. Грубешлиева, ПП, 272. В това време от запад се зачу далечно и тихо бръмчене на самолетен мотор и всички вдигнаха глави към небето. Д. Ангелов, ЖС, 597. Изведнъж той вдигна ръка и даде знак да спрат. Й. Йовков, СЛ, 36. Тя вдигна ръце да оправи косите над ушите си. Елин Пелин, Съч. III, 94.
5. Движа отдолу нагоре, премествам на известна височина обикн. нещо спуснато. Стар господин с бяла брада учтиво го помоли да затвори прозореца и Ванко веднага стана и вдигна стъклото нагоре. М. Грубешлиева, ПИУ, 158. То отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Д. Ангелов, ЖС, 94. Вдигам завеса. △ Вдигам транспарант. △ Тя вдигна воала на шапката си.
6. Махам, отстранявам нещо, което покрива или похлупва друго нещо. Вдига [свещеникът] покрова на престола. Елин Пелин, Съч. I, 68. Вдигам покривката на масата. △ Вдигам капака на тенджерата.
7. При силно, бързо движение изхвърлям, разпръсквам нагоре (прах, сняг и под.). Вятърът се усилва, развява дрехите им и вдига облаци прах. Хр. Смирненски, Съч. III, 101. Градчето беше малко, вехто .., с тесни, мръсни улички, по които вонеше смет и дигаха прахуляк нечисти деца. X. Русев, ПЗ, 62. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от златен прах. Елин Пелин, Съч. I, 75. Удари бомбата силно с ръка, тя отскочи назад и вдигна цял облак дим и пръст. К. Ламбрев, СП, 25.
