смаяний народ! / Трепна всяко сърце и всякой живот, / огънят обфана тия души горди. / — Да се не вдадем на турските орди! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Не плачи, мамо, не тъжи, / бати й силен, юначен, / той са на мечка не вдава. Нар. пес., СбНУ XXV, 115.
4. Остар. Поддавам се. Ивайло ще се вдаде, без друго ще се вдаде. Тия варвари са груби, но женолюбиви и тщеславни. Ив. Вазов, Съч. XXI, 64. Римските войводи, пратени в Африка, вдавали ся на измамите от югуртиното злато. ВИ, 54. Еничарите подигнаха размирие .. и уловиха султана. Напусто той им падал на нозете и им са молил да го простят като млад и неопитен, който се вдал на чужди внушения. С. Бобчев, СОИ (превод), 118.
5. Остар. За жена — отдавам се на някого, позволявам на някого да ме притежава. — Тя е мома, а той е мъж — не трябваше да бъде глупава и да се вдава. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 103. — Ти казваш, че тази жена мя намразила; но кога е тъй, защо ся вдаде? П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 68. Гато бех азе мъничка, / имахме Косер ратайче; / иска ма, не ма дадоха, / лъгах го, не вдадох му са. Нар. пес., СбНУ XIV, 80.
6. Остар. Оставям се да бъда надминат от някого, отстъпвам му по отношение на някои свои качества. В якост и сила и момата не се вдава на момъка. Ст. Младенов, БТР I, 266. Слонът според големината си вдава се само на кита. Ст. Младенов, БТР I, 266.
7. Остар. Удава ми се. Той е създал свежи образи, особено женски, каквито се вдават само на гениални майстори. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 176-177. Всичко му вървяло опако: не му ся вдавало ничто, саможиви хора му ся присмивали, а учените го хулили. Й. Груев, Лет., 1873, 209. Нему .. му се вдавало некако, та се фърлил на нея [самовилата], я вяхнал. Нар. прик., СбКШ, 43.
8. Остар. Образувам вдлъбнатина, хлътвам. И под нозете му, потънали в мрак, / земя, скали и сняг се нанадолу вдават. П. П. Славейков, СбМис, 1910, 175. Валчест съд без дъно да се покрие отгоре със стъклен кръг .., та да се изтегли из него въздухът; то атмосферата ще наляга отвън на стъклото и от това налягание стъклото ще се вдаде. Н. Геров, Иф, 151.
9. Остар. Вгъвам се, огъвам се. Гредите на къщата са се вдали. Ст. Младенов, БТР I, 266.
ВДА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдавам и от вдавам се.
ВДА`ДЕНО нареч. Рядко. Съсредоточено, вдълбочено. До мене също тъй свити и смърлушени стояха други двама, единът от които вдадено следеше случайно възникналия спор за Руско-японската война. Ц. Церковски, Съч. III, 180.
ВДА`ДЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Състояние на съсредоточеност, на вдълбоченост. Селянката припяваше младоженците по стария обичай. Тя променяше думите и нагаждаше годежните и сватбени песни спроти случая. В светлите й очи личеше замечтаност и вдаденост в това, което пееше. Ем. Станев, ИК II, 40.
ВДАДИНА` ж. Рядко. Вдлъбнатина.
ВДАМ. Вж. вдавам.
ВДЕТИНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдетиня се като прил. 1. За възрастен, възстар човек — който е придобил психически качества на дете. Домакинът влиза при началника и му обажда, че един вдетинен старец, слепец, го търси. Ив. Вазов, Съч. X, 98. Моето учудване растеше: вдетинените баба и старец още не млъкваха. А. Страшимиров, УШ, 31. Станка се измъчваше и поради това, че заедно с нея сега страдаха и твърдата й героична майка, и болният й, съвсем размекнат и вдетинен баща. Г. Караславов, ОХ IV, 262. Тя тичаше като вдетинена стара мома между цветя и дървета, захласваше се от гледки. П. Вежинов, ЗНН, 88.
2. Който се прави на дете, държи се като дете. В лицето на Ирина липсваха белезите, които издаваха отрицателните качества на богатите вдетинени жени. Д. Димов, Т, 185.
ВДЕТИНЕ`НО. Рядко. Нареч. от вдетинен; като дете. Да, това беше един начин на живеене, побъркан без съмнение, ала все пак по-разумен от живота на хиляди оглупели от богатството си възрастни жени, които .. вдетинено танцуваха по дансингите с платени млади мъже. Д. Димов, ОД, 158.
ВДЕТИНЯ`. Вж. вдетинявам.
ВДЕТИНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдетиня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя някого да стане като дете. Болестта съвсем вдетини стареца.
ВДЕТИНЯ`ВАМ СЕ несв.; вдетиня` се св., непрех. 1. За възрастен, възстар човек — придобивам психически качества на дете. Към края на дните си Фота съвсем била се вдетенила. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 598. Нали е речено, че чиляк, колкото остарява, захваща да се вдетинява, каза бабата, ядосана на себе си, гдето засрами Анку пред майка й. Ц. Гинчев, ГК, 136.
2. Държа се, проявявам се като дете. Госпожица Маринова беше забравила, че е учителка по аритметика. Тя се беше вдетинила от радост, прегръщаше сестричката ми и я караше да пеят известната песничка. К. Калчев, ПИЖ, 151. Той нежно пое детето .. и му закука, забърбори куп глупости. — Вдетиняваш се и ти! — засмя се жена му. X. Русев, ПЗ, 260.
ВДЕТИНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдетинявам и от вдетинявам се. Войниците приказват високо, смеят се, гонят се и се замерят със сняг. Идеха тия часове на разглезено
