Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/131“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-6) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>мето „Златна книга“, украси стихотворението с весели рисунки и го поднесе на децата напечатано.</i> А. Каралийчев, С, 263. | <i>мето „Златна книга“, украси стихотворението с весели рисунки и го поднесе на децата напечатано.</i> А. Каралийчев, С, 263. | ||
| − | <b> | + | <b>◇ <b>Весела поща</b></b>. Вид забавление, игра, създадена в началото на XX век и играна по-късно на вечеринки, градински увеселения и под., при която участниците си разменяли анонимни писма или картички със закачливо съдържание. <i>Или пък се озоваваше на някоя работнишка вечеринка и,.., младежите го приемаха добре, а на веселата поща младите работнички му пишеха картички с адрес: „На най-младир социалист, другаря Стоян Мъглов.“</i> И. Йовков, ПГ, 243. <i>Ах, какъв наивно-провинциален и своеобразен облик имаше София,.., дето градинските увеселения с конфети, серпантини, весела поща и духова музика,.., ставаха в Градската градина!</i> К. Константинов, ППГ, 136. <b>Весели ти очи</b>. <i>Диал.</i> Поздрав към някого, на когото е дошъл приятен гост или се е завърнал близък човек. <i>Денят на свободата нагази стърнищата на равна Добруджа .. 27 години се изтърколиха. Ето сега двами-на от тях [българи] тичат да посрещнат българската войска.. Военната музика раздруса селото. В мрачината се лутат мъже и жени, като омагьосани. Поздрав: — Хайде, весели ти очи! Честито!</i> А. Каралийчев, ПГ, 169-170. |
| − | <b>ВЕСЕЛБА</b> <i>ж.</i> 1. Шумна забава с игри, песни, смях, шеги и под., понякога придружени с угощение; веселие. <i>Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 28. <i>— Като си спомням едновремешните сватби, още ми е драго на сърцето,.. Какви веселби имаше, какви песни се пееха!</i> И. Петров, НЛ, 95. <i>Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, цял ден и до късно през нощта се свири на гайди и гъдулки, блъскаха се тъпани и тарамбуки, изпи се цяло море от медовина и вино.</i> Д. Талев, С П, 167. <i>Никакъв път,.., не минуваше през тая усамотена морава,.. Нейната прикритост, прелест и прохлада, няколко години наред вече бяха я направили любимо място на всичките пиршества, веселби и оргии.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 82. <i>И пак чу далечния шум на веселбите, и до слуха му се донесе сподавено,.., троплива моминска песен.</i> Елин Пелин, Съч. П<b>1</b>, <b>111</b>. | + | <b>ВЕСЕЛБА`</b> <i>ж.</i> 1. Шумна забава с игри, песни, смях, шеги и под., понякога придружени с угощение; веселие. <i>Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 28. <i>— Като си спомням едновремешните сватби, още ми е драго на сърцето,.. Какви веселби имаше, какви песни се пееха!</i> И. Петров, НЛ, 95. <i>Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, цял ден и до късно през нощта се свири на гайди и гъдулки, блъскаха се тъпани и тарамбуки, изпи се цяло море от медовина и вино.</i> Д. Талев, С П, 167. <i>Никакъв път,.., не минуваше през тая усамотена морава,.. Нейната прикритост, прелест и прохлада, няколко години наред вече бяха я направили любимо място на всичките пиршества, веселби и оргии.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 82. <i>И пак чу далечния шум на веселбите, и до слуха му се донесе сподавено,.., троплива моминска песен.</i> Елин Пелин, Съч. П<b>1</b>, <b>111</b>. |
2. Само <i>ед. Рядко.</i> Радостно, весело настроение; радост, веселие. <i>Долината лъсна в цялата си хубост,.. Празник и веселба беше в душите ни. Чудна утрина.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 114. <i>Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. <i>А усмивката му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грее-ше^веселбата на душата му.</i> Н. Райнов, БЛ, | 2. Само <i>ед. Рядко.</i> Радостно, весело настроение; радост, веселие. <i>Долината лъсна в цялата си хубост,.. Празник и веселба беше в душите ни. Чудна утрина.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 114. <i>Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. <i>А усмивката му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грее-ше^веселбата на душата му.</i> Н. Райнов, БЛ, | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕСЕЛБЙ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Веселба. <i>И ой наздраве свет Никола, / тебе пеем, бога славим! / От дружина веселбина!</i> Нар. пес., СбАИ, 39. |
| − | <b> | + | <b>ВЕСЕЛБЙ`ЦА</b> <i>ж. Рядко. Умал. от</i> веселба. <i>Тако си е Тако: за гуляй, за веселби-ца, за джумбуш, за свирки — душата си дава.</i> П. Велков, СДН, 339. <i>Три години стана, откакто сме се задомили, и надали три дни сме имале някоя си веселбица.</i> Ил. Блъсков, ПБ И, 82-83. |
| − | <b> | + | <b>ВЕСЕЛЕ`НЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> веселя <i>и от</i> веселя се. |
| − | <b> | + | <b>ВЕСЕ`ЛИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Радостно, весело настроение; радост, веселба. |
<i>— Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч.</i> Ем. Ма-нов, БГ, 161. <i>Невидима ръка сякаш грабна болката оцг всяка душа и я замени веднага с веселие. И.</i> Йовков, Ж 1945, 20. <i>В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие.</i> К. Петканов, СВ, 32. <i>Още от самото начало разговорът ни придоби едно непринудено веселие.</i> СбАСЕП, 210. | <i>— Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч.</i> Ем. Ма-нов, БГ, 161. <i>Невидима ръка сякаш грабна болката оцг всяка душа и я замени веднага с веселие. И.</i> Йовков, Ж 1945, 20. <i>В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие.</i> К. Петканов, СВ, 32. <i>Още от самото начало разговорът ни придоби едно непринудено веселие.</i> СбАСЕП, 210. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
2. Веселба (в 1 знач.). <i>В деня на Кирил и Методий трябваше да направим годишното тържество и да раздам свидетелствата на децата.. Като свърши тържествената част, започна веселието.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 147. <i>Слънцето ярко осветляваше пъстрата подвижна картина на това на-родно веселие.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. <i>На тях [гайди и кавали] свиреха по хора, сватби и народни веселия.</i> Йв. Димов, АИДЖ. <sup>16</sup>* | 2. Веселба (в 1 знач.). <i>В деня на Кирил и Методий трябваше да направим годишното тържество и да раздам свидетелствата на децата.. Като свърши тържествената част, започна веселието.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 147. <i>Слънцето ярко осветляваше пъстрата подвижна картина на това на-родно веселие.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. <i>На тях [гайди и кавали] свиреха по хора, сватби и народни веселия.</i> Йв. Димов, АИДЖ. <sup>16</sup>* | ||
| − | <b>ВЕСЕЛИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Радостно настроение; веселост. <i>Ой наздраве, малка моме, / тебе пеем, бога славим, / от бога ти — дал бог здраве, / от дружина — веселина.</i> Нар. пес., СбГЯ, 212. | + | <b>ВЕСЕЛИНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Радостно настроение; веселост. <i>Ой наздраве, малка моме, / тебе пеем, бога славим, / от бога ти — дал бог здраве, / от дружина — веселина.</i> Нар. пес., СбГЯ, 212. |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`СЕЛИЧКО</b>. <i>Нареч. от</i> веселичък. |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`СЕЛИЧЪК,</b> -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> весел; до известна степен весел. <i>— Пиян си и цяла вечер говорй глупости, потънах от срам... — Карай, кой ти разбира от военна музика. Не съм пиян, малко съм веселичък.</i> В. Нешков, Н, 281. <i>Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 202. |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`СЕЛЙЯ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Веселба. <i>Без гайда веселия, гола неволя.</i> Погов., П. Р. Славейков, БПI, 37. |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`СЕЛКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> весел; веселичък. <i>— Чакаше да дойде Гергьовден и все беше веселка понякога.</i> Ив. Вазов, Р, 14. <i>Па дойде ред и на моята [на старшия] кобила.. Погледна я в главата — хареса му. Веселка, живи очич-ки; прави корави ушлета стърчат нагоре и помръдват напред.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 34. |
| − | |||
| − | |||
| + | <b>ВЕ`СЕЛКО</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> весело; веселичко. <i>Веселко му е на сър</i> | ||
Версия от 14:47, 15 май 2014
мето „Златна книга“, украси стихотворението с весели рисунки и го поднесе на децата напечатано. А. Каралийчев, С, 263.
◇ Весела поща. Вид забавление, игра, създадена в началото на XX век и играна по-късно на вечеринки, градински увеселения и под., при която участниците си разменяли анонимни писма или картички със закачливо съдържание. Или пък се озоваваше на някоя работнишка вечеринка и,.., младежите го приемаха добре, а на веселата поща младите работнички му пишеха картички с адрес: „На най-младир социалист, другаря Стоян Мъглов.“ И. Йовков, ПГ, 243. Ах, какъв наивно-провинциален и своеобразен облик имаше София,.., дето градинските увеселения с конфети, серпантини, весела поща и духова музика,.., ставаха в Градската градина! К. Константинов, ППГ, 136. Весели ти очи. Диал. Поздрав към някого, на когото е дошъл приятен гост или се е завърнал близък човек. Денят на свободата нагази стърнищата на равна Добруджа .. 27 години се изтърколиха. Ето сега двами-на от тях [българи] тичат да посрещнат българската войска.. Военната музика раздруса селото. В мрачината се лутат мъже и жени, като омагьосани. Поздрав: — Хайде, весели ти очи! Честито! А. Каралийчев, ПГ, 169-170.
ВЕСЕЛБА` ж. 1. Шумна забава с игри, песни, смях, шеги и под., понякога придружени с угощение; веселие. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба. Й. Йовков, Ж 1945, 28. — Като си спомням едновремешните сватби, още ми е драго на сърцето,.. Какви веселби имаше, какви песни се пееха! И. Петров, НЛ, 95. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, цял ден и до късно през нощта се свири на гайди и гъдулки, блъскаха се тъпани и тарамбуки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С П, 167. Никакъв път,.., не минуваше през тая усамотена морава,.. Нейната прикритост, прелест и прохлада, няколко години наред вече бяха я направили любимо място на всичките пиршества, веселби и оргии. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 82. И пак чу далечния шум на веселбите, и до слуха му се донесе сподавено,.., троплива моминска песен. Елин Пелин, Съч. П1, 111.
2. Само ед. Рядко. Радостно, весело настроение; радост, веселие. Долината лъсна в цялата си хубост,.. Празник и веселба беше в душите ни. Чудна утрина. Ив. Вазов, Съч. XV, 114. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. А усмивката му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грее-ше^веселбата на душата му. Н. Райнов, БЛ,
ВЕСЕЛБЙ`НА ж. Диал. Веселба. И ой наздраве свет Никола, / тебе пеем, бога славим! / От дружина веселбина! Нар. пес., СбАИ, 39.
ВЕСЕЛБЙ`ЦА ж. Рядко. Умал. от веселба. Тако си е Тако: за гуляй, за веселби-ца, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Три години стана, откакто сме се задомили, и надали три дни сме имале някоя си веселбица. Ил. Блъсков, ПБ И, 82-83.
ВЕСЕЛЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от веселя и от веселя се.
ВЕСЕ`ЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Радостно, весело настроение; радост, веселба.
— Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч. Ем. Ма-нов, БГ, 161. Невидима ръка сякаш грабна болката оцг всяка душа и я замени веднага с веселие. И. Йовков, Ж 1945, 20. В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие. К. Петканов, СВ, 32. Още от самото начало разговорът ни придоби едно непринудено веселие. СбАСЕП, 210.
2. Веселба (в 1 знач.). В деня на Кирил и Методий трябваше да направим годишното тържество и да раздам свидетелствата на децата.. Като свърши тържествената част, започна веселието. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Слънцето ярко осветляваше пъстрата подвижна картина на това на-родно веселие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. На тях [гайди и кавали] свиреха по хора, сватби и народни веселия. Йв. Димов, АИДЖ. 16*
ВЕСЕЛИНА` ж. Диал. Радостно настроение; веселост. Ой наздраве, малка моме, / тебе пеем, бога славим, / от бога ти — дал бог здраве, / от дружина — веселина. Нар. пес., СбГЯ, 212.
ВЕ`СЕЛИЧКО. Нареч. от веселичък.
ВЕ`СЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от весел; до известна степен весел. — Пиян си и цяла вечер говорй глупости, потънах от срам... — Карай, кой ти разбира от военна музика. Не съм пиян, малко съм веселичък. В. Нешков, Н, 281. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък. Ал. Константинов, Съч. I, 202.
ВЕ`СЕЛЙЯ, мн. няма, ж. Диал. Веселба. Без гайда веселия, гола неволя. Погов., П. Р. Славейков, БПI, 37.
ВЕ`СЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Умал. от весел; веселичък. — Чакаше да дойде Гергьовден и все беше веселка понякога. Ив. Вазов, Р, 14. Па дойде ред и на моята [на старшия] кобила.. Погледна я в главата — хареса му. Веселка, живи очич-ки; прави корави ушлета стърчат нагоре и помръдват напред. Н. Попфилипов, РЛ, 34.
ВЕ`СЕЛКО нареч. Остар. и диал. Умал. от весело; веселичко. Веселко му е на сър
