Page:RBE Tom2.djvu/31

В момента тази страница е в процес на корекция.

Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!

в голямо количество, брой. Наоколо конницата гонеше група демонстранти, но срещу войската почнаха да валят снежни топки и камъни. К. Константинов, ППГ, 104. Въздухът се цепи от викове и въз главите ни валят камъне. К. Величков, ПССъч. I, 53. Тая нощ заведението бе натъпкано до тавана и поръчките валяха непрестанно от всички маси. Б. Райнов, ДВ, 155. Заповедите валяха една след друга. Л. Стоянов, Б, 61. — А ние кога ще се освободим? — На нас Русия ще помогне ли? Отвред валяха въпроси. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Звезди валят над лятната земя ,*/ като целувки върху малка женска гръд. В. Петкова, Съвр. 1980, кн. 1, 218. Валят писма. Валят поздрави. „---- ВАЛЯ` СЕ несв., непрех. Остар. Валя (във 2 знач.). Тълпата ежеминутно растеше и се валеше на урната.

◇ Вали <като> из (от) ведро; вали <като> из (от) (ръкав). Разг. За дъжд — вали много силно, проливно. Дъждът валеше из ведро. Уличките се превърнаха в буйни реки, площадът — в езеро. Н. Стефанова, РП, 81. Народът завъртя хоро .. Дъждът валеше вече като от ръкав. С. Радев, ССБ I, 271. „---- ВАЛЯ`<sup>2</sup>, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. 1. Събарям, повалям нещо и го трупам някъде. Грозна буря вали къщи и дървета. Ст. Младенов, БТР I, 257.

2. Нося нещо и го трупам на едно място (обикн. за да наклада огън); клада. Па ми стана гостолюбец Авраам / и му велит на дете Исакче: .. /ой ми, сину, в ограда зелена / дърва да бериш, огон да валиш. Нар. пес., СбБрМ, 24-25. валя се страд. „---- ВАЛЯ`<sup>3</sup>, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Диал. С предл. на, за. Полагам усилия да стане нещо; залягам². Аз валя за това нечто. Н. Геров, РБЯ I, 104.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. „---- ВАЛЯ`ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Объл, валчест речен камък. Когато да мине „Връвта“, където овчарите пояха стадата, в бързината си тя се подхлъзна от валявеца — облия, клатушкащ се камък, — цопна до колене в плиткото. Ст. Даскалов, СЛ, 192. „---- ВАЛЯ`ВИЦА ж. Диал. Тепавица. Имал девет воденици / и десета валявица. Нар. пес., СбБрМ, 195.

— Друга форма: вая`вица. „---- ВАЛЯВИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който работи на валявица; тепавичар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. „---- ВАЛЯВИЧА`РКА ж. Диал. 1. Жена на валявичар.

2. Жена валявичар. Крапчаските моми, бабо — / валявичарки /;/ сърбски самоковки — / керемидарки. Нар. пес., СбНУ XLIII, 556-557.

3. Жена, която валя нещо на валявица (Н. Геров, РБЯ). „---- ВАЛЯВИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до валявичар; тепавичарски. Е-е тука нагоре, каде валявичарскио пат, имало воденица. Нар. прик., СбНУ XLV, 388. „---- ВА`ЛЯК, мн-ци, след числ. -ка, м. 1. Самоходна машина в пътното строителство за уплътняване на пръстта и пътните настилки. И днес валякът отъпкваше чакъла по улицата, както тогава, когато автомобилите трябваше да избикалят… М. Грубешлиева, ПП, 207. Валякът пухтеше по шосето за Враждебна. П. Бобев, К, 88. Голяма радост беше, когато дойдоха валяците да довършат новата магистрала край село: Р. Белчев и др., КБС, 28. Парни валяци. Стоманени валяци. • Обр. Полянката беше утъпкана .. — навярно много хора бяха минали оттук. И тези хора непременно са били по-умни от него и по-прозорливи, щом навреме са избягали от валяка на собствените си мисли. А. Наковски, БС, 129.

2. Сел.-стоп. Земеделско оръдие за уплътняване на почвата след оран, за разбиване на буците, изравняване на почвената повърхност и набиване на ситните семена в почвата. — Щом се стопи снегът и пръстта поизсъхне, ще я утъпчем с валяците. Притиснати тъй към земята, коренчетата ще се прихванат отново. П. Бобев, ГЕ, 151. Към оттатъшния край на блока работата се извършваше с конски валяци. Ст. Марков, ДБ, 509.

3. Земеделско сечиво от камък или дърво, с което се е вършеело в миналото. Някъде са закъснели с вършитбата и тъй е тихо, че ясно се чува как пръхтят конете и как глухо тънти каменният валяк по хармана. И. Йовков, ПГ, 74. Турците вършеят, както са вършели през средните векове. Един дървен валяк, набит с дървени зъби — „килиндро“ — се търкаля след воловете и рони класовете. А. Каралийчев, ПГ, 174.

4. Техн. Цилиндрично тяло, като част от уред или някаква машина, което се върти около оста си. — Първото нещо, което ще напечатим — думаше Илков и сочеше малка печатарска машина с валяк и голям черен диск — е стачният бюлетин. Г. Караславов, ОХ III, 307. На тежкия мишвалц работеше помощникът на Николчо. Той пъхаше между валяците груби парчета синтетичен, изкуствен каучук. Цв. Ангелов, ЧД, 55. В сивия, мълчалив ден парната машина още въздиша .., чува се равномерното въртене на валяците и звънът на стъклата по прозорците на централната сграда. Вл. Полянов, ПП, 83. // Уред с цилиндрично тяло, който се използва за ръчно боядисване. Бояджийски валяк.

◇ Гази ме валяка. Разг. Преживявам изпитание, неприятност. -Трябваше по-рано да ни гази валякът, та да се оправим, ама и сега