Page:RBE Tom2.djvu/32

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


не е късно! Тия думи, казани от сърце, потвърдиха онова, което инспекторът мислеше. Ст. Даскалов, СЛ, 457.


ВА`ЛЯКДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Валякчия.


ВА`ЛЯКЧИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Мъж, който работи на валяк (в 1 знач.); валякджия. — Не бой се, чичо, не бой се! — намигна валякчията. Г. Марковски, СК, 134.


ВА`ЛЯМ, -яш, несв., прех. 1. Търкалям, обръщам нещо сбито или сипкаво около него самото, за да стане валчесто или цилиндрично. И започваме там да се бутаме из снега, да се бием с топки или да валяме голямо кълбо и да правим мечка. Т. Влайков, Пр. I, 226. Беслеменов скрито погледна Валентин, който упорито валяше с пръст върху ленената покривка топче от хляб. Д. Кисьов, Щ, 116. — Кой човек е жив? — запита дядо Петър, като валяше с пръстите си едно парче от откъртения восък. М. Георгиев, Избр. разк., 88. Той пое късчето хартия с купчина кафяви реси отгоре и се помъчи да свие цигара, ала ръцете му подскачаха. Дечо съсредоточено валяше своята, също тъй несръчен. К. Константинов, СЧЗ, 82. Валям снежни топки.

2. Движа нещо валчесто, като го обръщам по някаква повърхност; търкалям. Обърна лице към Домна. Отри устни о рамото й, бяло, гладко, като че беше от облите кремъци, каквито планинските реки валят. Б. Болгар, Б, 31.

3. Диал. Обработвам, сбивам черги, аби и др. на валявица; тепам. Съградихме я [воденицата] преди една година. Тя е обща за цялото село; всички си мелем брашно и валяме абите в нея. Хр. Максимов, СбЗР, 50.

4. Сел.-стоп. Обработвам почва след оран с валяк.

5. Диал. Меся тесто. Мечка тесто (турта) валяше, повече го лапаше. Н. Геров, РБЯ I, 105.

6. Диал. Цапам, замърсявам. — Добра среща, свети Гьорги! / — Дал бог добро, чорбаджио! / — Къде трошиш добра коня, / къде валяш ален кожух? Нар. пес., СбНУ XLIV, 428. Жа ида долу, на Росен, .., / да права китен калдъръм, ..: дето Пенка да мине .., / полите да си не валя. Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. Който валя и маца, казува ся нечист. П. Р. Славейков, ПЧ, 33. валям се страд. I. Страд. от валям. II. Възвр. от валям в 6 знач.


ВА`ЛЯМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обръщам се по някаква повърхност обикн. във вода, сняг, кал, прах; търкалям се. Идеше й да стене, да скимти, да драска лицето си с нокти, да се валя на пода. А. Гуляшки, Л, 463. В началото Софрон грабна вдъхновено големите кошници, викна няколко пъти из село, но гласът му излезе толкова несигурен, сякаш се бе нагълтал с вода от дългите дзингровски локви, дето през лятото се валяха селските биволи. Г. Алексиев, РН, 9. Окъсани мръсни деца се валяха в праха. Д. Марчевски, ДВ, 50. — Абе Ани, попадна ми едно твое писмо, валяше се на пода. Й. Попов, ББ, 35.

2. Диал. За вълнени тъкани — ставам сбит при обработка на валявица. Отнасям шаяка на ваявицата (ние викаме ваявица на тепавицата). Давидко ми е приятел .., веднага тури шаяка да се валя. Й. Радичков, ББ, 6.

3. Диал. Цапам се, мърся се. Така е устроено и в другите школи и това дава възможност да се пише с тебешир, без да са валят дрехите и без да са прашат ръцете. Знан., 1875, бр. 19, 299.


ВА`ЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от валям като прил. 1. Който е търкалян и е станал объл, валчест. Валян камък.

2. Диал. Който е обработен на валявица; тепан. Без да оправи леглото, тя се омота в шарената валяна черга, покри очите си и уж захърка. Кр. Григоров, Н, 165. Свалила си валян пояс* / и го преметнала / на висока елха. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 33. Като дочула Петкана, / на драго сърце скочила, / та си му врата йотвори, / па си Гургура прегърна, / та го във кащи въведе, / валян му козяк посляла. Нар. пес., СбНУ XXV, 28.


ВА`ЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от* валям и от валям се. По течението на река Котлешница е имало по онова време много тепавици, които са използували водната енергия за валяне на шаяци. Й. Радичков и др., ГСП, 147. При недобре улегнали почви е полезно да се извърши валяне. Пр., 1955, кн. 5, 54.


ВАЛЯ`НКА ж. Диал. Събиране на моми, невести край река, за да валят (във 2 знач.) платна, аби и др.; белянка. Есенно време, когато привършела кърската работа, жените се залавяли да предат вълната, да тъкат платната. Тогава момите се сбирали на валянка. Те валяли изтъканите бели платна, за да станат по-яки и по-хубави. Б. Геронтиев, Б, 105.


ВА`ЛЯЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от валяк.


ВАМ. Вж. вие.


ВА`МКА. Вж. вие.


ВАМП неизм. прил. Обикн. в съчет. Жена вамп. Жена с неустоим чар и съблазнителност, която се възползва от властта си върху мъжете; фатална жена. „В живота съм войник, а не жена вамп“, твърди тя за себе си. Монитор, 2000, бр. 617, с. 42.

— Англ. vamp.


ВАМПИ`Р м. 1. Според народните вярвания — мъртвец, който се е превърнал в зъл нощен дух и пие кръвта на хора и животни. — Дано черна котка те прескочи, като пукнеш, та на вампир да се преобърнеш! Чудомир, Избр. пр., 4. Тая тишина подействува и върху нас и ние, сгушени едно до