определено налягане, вследствие на което се намалява първоначалната му дебелина. М. Сливкова и др., Осн. соц. пр IX кл., 40. — Твойто брашно, вика, ще го смеля на специален валц, само за рекламата. Кл. Цанев, ГЗ, 21-22.
— От нем. Walze.
ВА`ЛЦМАШИНА ж. Техн. Машина за валцуване; валмашина.
ВА`ЛЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. 1. За машина — който действа, обработва с валц (валци); валцовъчен. Мелницата беше валцова, караше се с електричество. К. Калчев, ЖП, 122. Валцова машина. Валцова трошачка.
2. Който е обработен на машина с валц; валцуван, валцован. Валцова стомана. Валцово желязо.
ВАЛЦО`ВАМ, -аш, несв., прех. Техн. Валцувам. Валцовам стомана. валцовам се страд.
— От рус. вальцовать.
ВАЛЦО`ВАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от валцовам като прил. Валцуван, валцов. Валцована стомана. Валцован цинк.
ВАЛЦО`ВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от валцовам и от валцовам се; валцуване.
ВАЛЦО`ВКА ж. Техн. Обработка на стомана, желязо и др. с валц.
ВАЛЦО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който действа, работи с валц; валцов. Валцовъчна машина.
ВАЛЦУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Техн. 1. Обработвам предварително загрети до определена температура метали и метални сплави, като ги прекарвам между валците на валцова машина, за да се получи желаното по форма и размер напречно сечение; валцовам. Валцувам стомана. Валцувам цинк.
2. Раздробявам на ситно въглища, кокс, чакъл или друга суровина в специални машини; валцовам.
3. Намазвам с печатарско мастило посредством валци; валцовам. валцувам се страд.
ВАЛЦУ`ВАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от валцувам като прил.* Който е обработен на валц; валцов, валцован. Валцувани метали.
ВАЛЦУ`ВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от валцувам и от валцувам се; валцовка, валцоване. Валцуване на железни блокове. Валцуване на ламарина.
ВАЛЦЬО`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Работник, който обслужва валцова машина. Търсят се работници-валцьори.
ВА`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Техн. Умал. от валц.
ВА`ЛЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има форма на кълбо, топка или подобна на кълбо, топка; кълбовиден. Фелдфебелът беше около трийсет и пет годишен човек .. с удивително валчеста глава и бузесто-червендалесто лице. Ив. Вазов, Съч. XIII, 5. Георги .. вдигна глава, за да разгледа по-добре двете овчарчета, ръкува се с тях и седна на един валчест камък до огъня. М. Марчевски, ГБ, 142. Внезапно пред нас .. се запушиха няколко валчести бели облака. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. Всите небесни тела са валчести като кълбо. П. Р. Славейков, ПЧ, 3.
2. Който има форма на кръг или подобна на кръг; кръгъл, объл. Под смачканата каубойска шапка се виждаше едно валчесто космато лице. Г. Белев, КВА, 283. Често той изважда от джеба си валчесто огледалце .., оглежда се в него. Й. Йовков, Разк. I, 10. Всякой се свил в каютата си и слухти .. как с бесен шум се мятат вълните и обливат дебелите валчести прозорци. Ал. Константинов, БПр., 1893, кн. 3, 33. Валчеста дупка.
◇ Валчесто тяло. Мат. Тяло, което е заградено с части от крива повърхнина и равнини. Барабанчето, тенджерата и кутията за халва са заградени с части от крива повърхнина и равнини. Такива тела се наричат валчести тела. Стереом. VI кл., 4.
ВАЛЬО`Р м. 1. Банк. Дата на извършване на една банкова операция. Депозитът ми е с вальор 15. I.
2. Фин. Стойност на монета или ценна книга.
— Фр. valeur „стойност, цена“.
ВАЛЯ`1, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. валя`л, -а, -о, мн. вале`ли, несв., непрех. 1. За дъжд, град или сняг — падам, сипя се. През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят беше хубав, чист, весел като окъпан. Елин Пелин, Съч. III, 106. Валеше първият сняг и земята беше побеляла. Й. Йовков, Разк. I, 213. Над землището на Порязово вали градушка. От сивото ниско небе се леят потоци вода, а заедно с тях и бели топченца лед. Ч. Шинов, БС, 15. Смая се като кокошка кога град вали. Погов.
2. Само безл. вали. Пада, сипе се дъжд, сняг или град. — Святкаше се оная вечер къде балкана — валяло е… Ц. Церковски, Съч. III, 10. Люси доверчиво се гушна във Ванчо, защото навън беше студено и валеше. В. Пламенов, ПА, 77. Когато комитетските хора си тръгват от дома на Матевски, навън вали. К. Странджев, ЖБ, 73.
3. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За много хора, тълпа и под. — прииждаме и се трупаме в голямо количество някъде. Тоя гол човек говореше нещо със силни ръкомахалия и народът, който валеше около него, го слушаше с внимание. Ив. Вазов, Съч. XIII, 125. Напират и валят от три страни душмани! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 195. Валят като орли на мърша. Погов. Валят като стадо на кърма. Погов. // За много еднородни предмети, неща — трупаме се или следваме
