Page:RBE Tom2.djvu/31

В момента тази страница е в процес на корекция.

Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!

в голямо количество, брой. Наоколо конницата гонеше група демонстранти, но срещу войската почнаха да валят снежни топки и камъни. К. Константинов, ППГ,

104. Въздухът се цепи от викове и въз главите ни валят камъне. К. Величков, ПССъч. I, 53. Тая нощ заведението бе натъпкано до тавана и поръчките валяха непрестанно от всички маси. Б. Райнов, ДВ, 1з5. Заповедите валяха една след друга. Л. Стоянов, Б, 61. — А ние кога ще се освободим? — На нас Русия ще помогне ли? Отвред валяха въпроси. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Звезди валят над лятната земя/ като целувки върху малка женска гръд. В. Петкова, Съвр. 1980, кн. 1, 218. Валят писма. Валят поздрави.

ВАЛЯ СЕ несв., непрех. Остар. Валя (във 2 знач.). Тълпата ежеминутно растеше и се валеше на урната.

О Вали <като> из (от) ведро; вали <като> из (от) (ръкав). Разг. За дъжд — вали много силно, проливно. Дъждът валеше из ведро. Уличките се превърнаха в буйни реки, площадът — в езеро. Н. Стефанова, РП, 81. Народът завъртя хоро .. Дъждът валеше вече като от ръкав. С. Радев, ССБ I, 271.

ВАЛЯ², -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. 1. Събарям, повалям нещо и го трупам някъде. Грозна буря вали къщи и дървета. Ст. Младенов, БТР I, 257.

2. Нося нещо и го трупам на едно място (обикн. за да наклада огън); клада. Па ми стана гостолюбец Авраам / и му велит на дете Исакче: ../ой ми, сину, в ограда зелена / дърва да бериш, огон да валиш. Нар. пес., СбБрМ, 24-25. валя се страд.

ВАЛЯ³, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. С предл. на, за. Полагам усилия да стане нещо; залягам². Аз валя за това неч-то. Н. Геров, РБЯ I, 104.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАЛЯВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Объл, вал чест речен камък. Когато да мине „Връвта“, където овчарите пояха стадата, в бързината си тя се подхлъзна от валявеца — облия, клатушкащ се камък, — цопна до колене в плиткото. Ст. Даскалов, СЛ, 192.

ВАЛЯВИЦА ж. Диал. Тепавица. Имал девет воденици / и десета валявица. Нар. пес., СбБрМ, 195.

— Друга форма: в а я в и ц а.

ВАЛЯВИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който работи на валявица; тепави-чар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАЛЯВИЧАРКА ж. Диал. 1. Жена на валявичар.

2. Жена валявичар. Крапчаските моми, бабо — / валявичарки /;/ сърбски самоковки — / керемидарки. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 556-

3. Жена, която валя нещо на валявица (Н. Геров, РБЯ).

ВАЛЯВИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до валявичар; тепавичарски. Е-е тука нагоре, каде валявичарс-кио пат, имало воденица. Нар. прик., СбНУ ХЬУ, 388.

ВАЛЯК, мн-ци, след числ. -ка, м. 1. Са-моходна машина в пътното строителство за уплътняване на пръстта и пътните настилки. И днес валякът отъпкваше чакъла по улицата, както тогава, когато автомобилите трябваше да избикалят... М. Грубеш-лиева, ПП, 207. Валякът пухтеше по шосето за Враждебна. П. Бобев, К, 88. Голяма радост беше, когато дойдоха валяците да довършат новата магистрала край село: Р. Белчев и др., КБС, 28. Парни валяци. Стоманени валяци. • Обр. Полянката беше утъпкана .. — навярно много хора бяха минали оттук. И тези хора непременно са били по-умни от него и по-прозорливи, щом навреме са избягали от валяка на собствените си мисли. А. Наковски, БС, 129.

2. Сел.-стоп. Земеделско оръдие за уплътняване на почвата след оран, за разбиване на буците, изравняване на почвената повърхност и набиване на ситните семена в почвата. — Щом се стопи снегът и пръстта по-изсъхне, ще я утъпчем с валяците. Притиснати тъй към земята, коренчетата ще се прихванат отново. П. Бобев, ГЕ, 151. Към оттатъшния край на блока работата се извършваше с конски валяци. Ст. Марков, ДБ, 509.

3. Земеделско сечиво от камък или дърво, с което се е вършеело в миналото. Някъде са закъснели с вършитбата и тъй е тихо, че ясно се чува как пръхтят конете и как глу-%о тънти каменният валяк по хармана. И. Йовков, ПГ, 74. Турците вършеят, както са вършели през средните векове. Един дървен валяк, набит с дървени зъби — „килин-дро“ — се търкаля след воловете и рони класовете. А. Каралийчев, ПГ, 174.

4. Техн. Цилиндрично тяло, като част от уред или някаква машина, което се върти около оста си. — Първото нещо, което ще напечатим — думаше Илков и сочеше малка печатарска машина с валяк и голям черен диск — е стачният бюлетин. Г. Караславов, ОХ III, 307. На тежкия мишвалц работеше помощникът на Николчо. Той пъхаше между валяците груби парчета синтетичен, изкуствен каучук. Цв. Ангелов, ЧД, 55. В сивия, мълчалив ден парната машина още въздиша .., чува се равномерното въртене на валяците и звънът на стъклата по прозорците на централната сграда. Вл. Полянов, ПП, 83. // Уред с цилиндрично тяло, който се използва за ръчно боядисване. Бояджийски валяк.

О Гази ме валяка. Разг. Преживявам изпитание, неприятност. -Трябваше по-рано да ни гази валякът, та да се оправим, ама и се