Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/29“
Xakepxakep (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Xakepxakep (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
2. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.). | 2. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.). | ||
| − | 3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. <i>Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, главно долари и лири.</i> Й. Демирев и | + | 3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. <i>Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, главно долари и лири.</i> Й. Демирев и др.{{попр|печатна грешка, в Изворите е: и др.}}, ОС, 40. <i>От Браила житото можеше да се продаде само срещу „здрава“ валута: долари, английски лири, швейцарски франкове.</i> П. Спасов, ХлХ, 356. <i>Срещу износа му [на розовото масло] нашата страна получава валута за доставка на ценни стоки.</i> Л. Мелнишки, ПП, 17-19. <i>Трансферна валута.</i> |
◇ <b>Конвертируема валута</b>. <i>Банк.</i> Валута, която може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна. <b>Твърда валута</b>. <i>Финанс.</i> Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута. | ◇ <b>Конвертируема валута</b>. <i>Банк.</i> Валута, която може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна. <b>Твърда валута</b>. <i>Финанс.</i> Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута. | ||
Версия от 01:32, 16 април 2014
се страд. Особено много се говореше за оставеното злато, което изчисляваха в грамадна сума и за което се опасяваха, че не може да се валоризира освен по установения от банката курс. Ем. Станев, ИК I, 404.
— От фр. valoriser или нем. valorisieren.
ВАЛОРИЗИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от валоризирам и от валоризирам се; валоризация.
ВАЛПУ`РГИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Валпургиева нощ. Книж. Необуздано и разпуснато веселие; оргия (от немските поверия, според които в нощта пред празника на св. Валпургий — 1 май, ставали веселия на магьосници, вещици и зли духове в планината Брокен).
— От нем. собств.
ВАЛС, ва`лсът, ва`лса, мн. ва`лсове, след числ. ва`лса, м. 1. Танц с плавни, кръгообразни движения в 3/4 такт. — Дами канят! Моля един валс! М. Грубешлиева, ПП, 201. Мазурка, валс добре играя. Ив. Вазов, Съч. II, 64. 2. Вид музикално произведение в 3/4 такт за този танц или за концертно изпълнение. Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят. К. Странджев, ЖБ, 75. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка. М. Кремен, СС, 80. Един от младежите разтегна меха на червен акордеон, засвири валс. Ем. Манов, БГ, 69. Той се размърда на мястото си, но в тоя миг в големия салон грамофонът засвири тиролски валс. П. Вежинов, Вп, 52. Валс от Чайковски. Валс от Глинка. Виенски валс. Валсовете на Шопен.
◇ Английски валс. 1. Вид бавен валс. 2. Музика за този валс. Бай Михал .. пусна грамофона с един английски валс. Чудомир, Избр. пр, 224.
— Фр. valse.
ВАЛСИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Играя, танцувам валс. В просторния салон, осветен с големи месингови полилеи, свиреше оркестър. Десетина двойки валсираха насред. Ст. Дичев, ЗС II, 441. — Искам непременно да се науча да танцувам… — Ако не се смущаваш, довечера можеш да валсираш, но внимателно, да не настъпиш дамата си… Ем. Станев, ИК I, 209.
ВАЛСИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от валсирам.
ВА`ЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до валс. Като остана сам, той започна да повтаря валсовите стъпки. Ем. Станев, ИК I, 210. Валсови мелодии.
ВА`ЛТЕР м. Самозареждащ се пистолет (произвеждан в Германия), въведен на въоръжение в немската армия през Втората световна война. — Вземи оръжието на баща си — казал Маджурина и пъхнал в Андоновите ръце един валтер в груб кобур. Д. Вълев, Ж, 70. — С оръжие боравил ли си? — Отчасти… — Ще се научиш. Всички ние сме били неуки… Вземи тоя валтер и го препасвай без колебание! К. Калчев, СР, 10.
— От нем. собств.
ВАЛУ`Н м. Геол. Заоблен и огладен скален къс с различна големина, образуван най-често от действието на течаща вода или ледници. Суоми е страна на гранита, на гранитните валуни. Кр. Белев, З, 4. Валуни се срещат в Рила и Пирин.
— Рус. валун.
ВАЛУ`ТА ж. Финанс. 1. Вид парична система в дадена страна (златна, сребърна, книжна).
2. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.).
3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, главно долари и лири. Й. Демирев и др.*, ОС, 40. От Браила житото можеше да се продаде само срещу „здрава“ валута: долари, английски лири, швейцарски франкове. П. Спасов, ХлХ, 356. Срещу износа му [на розовото масло] нашата страна получава валута за доставка на ценни стоки. Л. Мелнишки, ПП, 17-19. Трансферна валута.
◇ Конвертируема валута. Банк. Валута, която може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна. Твърда валута. Финанс. Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута.
— Ит. valuta.
ВАЛУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Финанс. Прил. от валута. На международния валутен пазар французкият франк все повече губеше от своята стойност. А. Гуляшки, Л, 478-479. Валутна криза. Валутни операции. Валутна политика. Валутен фонд.
◇ Валутен борд (съвет). Иконом. Система от финансови правила в икономиката, характеризиращи се с рестриктивна емисионна политика, строг валутен режим и в някои случаи — прикрепване на националната валута към определена чужда. Валутен курс. Финанс. Цената на паричната единица на една страна, изразена в парични единици на друга страна. Валутен резерв. Финанс. Запас от чуждестранни платежни средства (банкноти, полици, чекове и др.), които са собственост на държавата.
ВАЛУ`Х м. Диал. Ненапълно кастриран жребец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАЛЦ, ва`лцът, ва`лца, мн. ва`лци и ва`лцове, след числ. ва`лца, м. Техн. Цилиндрична част на уред, машина, която се върти около оста си. Материалът .. се движи между въртящи се в противоположни посоки валци .., които упражняват върху него
