джамията Сюлеймание излязоха вестоносци — .. Заповедите на великия Диван трябваше да стигнат до кадии и валии. В. Мутафчиева, ЛСВ, 68. На рождения султанов ден учениците .. отиват в конака да засвидетелствуват пред валията своите верноподанищки чувства към падишаха. П. К. Яворов, Съч. II, 175.
— От араб. през тур. vali. — Друга (остар.) форма: ваали`я.
ВА`ЛКА ж. Диал. 1. Нещо, оваляно като топка. От хвойновия лес не е слизало нищо друго, освен валки сняг, паднали от клоните на бориките — някои стигнали до реката, някои се задържали на брега. Н. Попфилипов, РЛ, 107. Ех, пак се ти / за нас сети, / о, дядо стар, / и носиш дар — / пързалки гладки / и сняг за валки. Елин Пелин, ПБ, 96. Едни от пчелите ся върщаха от паша и носяха на краката си восчени валки. С. Радулов, НД (превод), 84. Валки от тесто.
2. Топка за игра (Н. Геров, РБЯ).
ВА`ЛКАМ, -аш, несв.; ва`лна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Валям, търкалям, валкам се страд.
ВА`ЛКАМ СЕ несв.; ва`лна се св., непрех. Диал. Валям се, търкалям се. Валка се като свиня в тиня. Н. Геров, РБЯ I, 104.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ЛКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валкам и от валкам се; валяне, търкаляне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ЛМАШИНА ж. Техн. Машина за валцуване; валцмашина. Рангел мълчаливо обиколи бараките, спря се пред валмашината и упорито заби поглед в нейните стоманени валове. Д. Кисьов, Щ, 45.
ВА`ЛМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има вид, форма на валмо; кълбест, вълмист. Валмести облаци.
ВАЛМО`1, мн. -а`, ср. Нещо, обикн. влакнесто или от водни пари, дим и под., което има кълбовидна форма; вълмо. Зимата упорито се държа до късен април. Нямаше сняг, но времето беше зло. Сплъстените валма на облаците извираха, извираха иззад баирите и нямаха край. Ив. Венков, ХКН, 79. Сега небето тежеше върху града като опушена подница, а под него пълзяха валма от разчорлени, мрачни мъгли. А. Гуляшки, ЗР, 96. Параходът бълваше черни облаци дим. Те на тъмносиви валма, изпъстрени с искри, се стелеха над морската шир. Д. Спространов, С, 338. Не гляда валмото, ами влакното. Погов. Н. Геров, РБЯ, I, 104. Валмо вълна. Валмо косми. Валмо суха трева.
◇ От влакно — валмо. Диал. За нещо силно преувеличено.
ВАЛМО`2, мн. -а`, ср. 1. Остар. Цилиндрична част на машина. Трябва да забележим, че преди да ся подигне плочата с буквите, за да натисне листа, всякога преминуват над буквите два валма (цилиндри), които ся въртят и натъркват повърхността на буквите с мастило. ИЗ, 1874-81, 148.
2. Диал. Вретено или ос на тепавица (Н. Геров, РБЯ).
ВА`ЛНА1. Вж. валкам.
ВА`ЛНА2. Вж. валвам и валнувам.
ВА`ЛНУВАМ, -аш, несв.; ва`лна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Валвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ЛНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валнувам; валване.
ВА`ЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Воал, було. Влезе една млада, къса, пълна жена, черноока с вало въз бялото дебело лице. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 52.
ВА`ЛОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вал1, до насип. Те превърнаха 35 000 дка .. склонове в плодородна земя, като направиха по тях валови и стъпалчести тераси. РД, 1958, бр. 338, 1.
ВАЛОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до машинен вал. Валова мощност наричаме мощността, измерена на вала при мястото на винта. И. Прашинков, ТК, 329.
ВА`ЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Широко място между ридове; долина. Долна баня беше близко в един валог, под бърдото Ходжовица. Ив. Вазов, Съч. XV, 115. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. Елин Пелин, Съч. I, 149.
2. Вдлъбнато широко място на склон на планина. Чуйпетльово лежеше в планината, на валога на едно бърдо, далеко от други села и от пътища. Ст. Загорчинов, ДП, 69. Малката мома накичи китка и докато старецът изкачи валога, тя нарами кобилица и припна към кладенеца за вода. П. Тодоров, И I, 13. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце, загнездено в един висок, усоен валог на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. X, 95.
ВАЛОЖИ`НА ж. Диал. Малък валог. От било Караманица пътят сви наляво и се отправихме към „Вълкови хлявове“ — ниви и сливак, разположени върху за`ветна валожина, заградена с букак. Н. Хайтов, ПП, 105.
ВАЛОРИЗА`ЦИЯ ж. Спец. 1. Изкуствено повишаване на цените на стоките и курса на ценните книжа чрез икономически мерки; валоризиране.
2. Мерки, които държавата предприема, за да предизвика повишаване на курса на националната монета или на държавните книжа.
— От фр. valoriser.
ВАЛОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя, извършвам валоризация. валоризирам
