Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/946“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Некоригирана: Допълнително трябва да се извърши обстоен преглед на страницата от трети човек.) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕ</b><sup>1</sup> <i>частица. Разг.</i> 1. При обръщение или сама като обръщение — за изразяване на фамилиарност, близост; бе, брей<sup>1</sup>. <i>— Ти ли си клисарят? Добро утро бре, човек. Чакай малко.</i> Д. Талев, ПК, 46. <i>Тича старецът при Кольовия син. — Брей, юнако, тука ли си бре?</i> Ив. Вазов, Съч. X, 100. <i>— Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли, попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада?</i> Елин Пелин, Съч. I, 31. | + | <b>БРЕ</b><sup>1</sup> <i>частица. Разг.</i> 1. При обръщение или сама като обръщение — за изразяване на фамилиарност, близост; бе, брей<sup>1</sup>. <i>— Ти ли си клисарят? Добро утро бре, човек. Чакай малко.</i> Д. Талев, ПК, 46. <i>Тича старецът при Кольовия син. — Брей, юнако, тука ли си бре?</i> Ив. Вазов, Съч. X, 100. <i>— Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли, попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада?</i> Елин Пелин, Съч. I, 31. <i>— Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124. |
| − | |||
| − | <i>— Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— Защо се натрапваш насила, бре дърто магаре? — изкрещя Стоян.</i> Т. Влайков,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Съч. I, 1925, 24. <i>Срещу тях, близо пред тях [турците] се бяха струпали тримата Глаушевци и петимата селяни, блъскаха ги накъм портата с гърди, с лакти.. На две стъпки след своите махаше ръце Султана и викаше през сълзи: — Дръжте | + | 2. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за усилване с отсянка на фамилиарност: а) При подкана, увещание или заповед; бе. <i>— Защо не кажеш, бре? Хареса ли ми годеника?</i> Й. Йовков, АМГ, 15. <i>— Ела бре, сине, ела да се видим.</i> Й. Йовков, ПГ, 278. <i>— Кажи някоя, бре Пижо! — Е, що ще ти кажем, Пендо!</i> Елин Пелин, Съч. V, 78. <i>— Да избягаме бре сине! — молеше го майка му. — Ще идем вдън горите, та и слънцето няма да ни намери.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 368. <i>Думах му на наш Пройка: — Слушай мене, бре майка, аз да ти избера момиче.</i> Чудомир, Избр. пр, 40. <i>Пенчо, бре чети, — / Пенчо не чете.</i> П. Р. Славейков, ДС, 14. <i>Народе бре, бре хора бре, бре люде бре! Гасете!</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 108. б) При присмех, обикн. с отсянка на укор, или при укор. <i>При тоя сняг, току влез в гората,… , вземи белката и се върни, .. — Бре, че ги лесно ловиш!</i> Елин Пелин, Съч. II, 103. <i>— Недей толкова ѝ се предава — .. Какъв си ми мъж бре!</i> З. Сребров, Избр. разк., 130. <i>Много си бил деликатен, бре!</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. в) При вайкане, оплакване. <i>— Бре Бошко-о-о-о, бре мъжо-о-о-о, като умираш, кому мен оставя-а-а-аш!</i> Ц. Церковски, ТЗ, 22. <i>Борил се петльо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петльо провикна: / — Олеле, варе, бре варе, / не видите ли другаре, / каква е бела станало / и каква има да стане?</i> П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 176. г) При изразяване на грубо, лошо отношение, обикн. при ругаене, пъдене или при клетви; бе. <i>— Мамо — щрък! Мамо — щрък! .. Какво се дерете бре, проклетници проклети!</i> Елин Пелин, Съч. II, 8. <i>— Защо се натрапваш насила, бре дърто магаре? — изкрещя Стоян.</i> Т. Влайков,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Съч. I, 1925, 24. <i>Срещу тях, близо пред тях [турците] се бяха струпали тримата Глаушевци и петимата селяни, блъскаха ги накъм портата с гърди, с лакти .. На две стъпки след своите махаше ръце Султана и викаше през сълзи: — Дръжте ги… Изпъдете ги… Ха бре, ха бре! Вън! Вън!</i> Д. Талев, ПК, 273-274. |
| − | 3. Като <i>съотносителен съюз.</i> За свързване на еднакви части на изречение или на прости изречения в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; | + | 3. Като <i>съотносителен съюз.</i> За свързване на еднакви части на изречение или на прости изречения в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе… бе, и… и, ту… ту, а… а. <i>— Божи работи, Пено, божи работи! — говореше попът на клисаря… Ей-на`, хаджи Вълко, зет му Радул — отидоха си. Сега и Василчо: бре коне, бре мухабети и… конец!</i> Й. Йовков, СЛ, 73. <i>Бре молби, бре унижения, нищо не помогна — непреклонен. И представи си сега, няма къде да си посрещнем гостите.</i> Ст. Л. Костов, Избр. тв, 454. <i>Питката хукнала. Бре нагоре, бре надоле, между старите дървета — право на нивата.</i> А. Каралийчев, ПС I, 8. <i>Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре косиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка.</i> Ал. Константинов, БГ, 20. <i>Какво ли не дрънкаха след нея, .. Такава станала, онакава станала, бре тук я видели, бре там я срещнали!</i> Г. Караславов, СИ, 302. <i>Цял живот чакахме с баба ти Цветковица едно момиче. Бре по доктори и врачки ходи, бре варени билки пи, бре камъни носи под колана си. Не ни даде господ люлка.</i> А. Каралийчев, В, 77. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕ</b><sup>2</sup> понякога удвоено или утроено <b>бре-бре, бре-бре-бре</b> <i>междум. Разг.</i> 1. За израз на изненада, учудване; брей<sup>2</sup>. <i>Бре, я виж, оня си оставил писмото.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. <i>Владиката, че е владика, па и той е в пъклото. — Бре, не думай!</i> Елин Пелин,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} Съч. I, 34. <i>— Пожар! Саплъците на | + | <b>БРЕ</b><sup>2</sup> понякога удвоено или утроено <b>бре-бре, бре-бре-бре</b> <i>междум. Разг.</i> 1. За израз на изненада, учудване; брей<sup>2</sup>. <i>Бре, я виж, оня си оставил писмото.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. <i>Владиката, че е владика, па и той е в пъклото. — Бре, не думай!</i> Елин Пелин,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} Съч. I, 34. <i>— Пожар! Саплъците на Вълчана горят! .. — Бре, че то голям огън, бе!</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 73. <i>Там пък сватбари съгледал. Край черквата се струпали. Булката била висока, пък вратата нисичка. Бре, как да влезе през нея.</i> Ран Босилек, ВП, 41. <i>Отскочил Дядо Мраз и ето — погнала го баба Зима по небето. Мигом там ужасна бъркотия настала: — Бре-бре-бре, каква е тая страшна хала!…</i> А. Разцветников, ОНН, 21. <i>Ех, задигнал пет коли сено — голяма работа! А сега… — Та триста декари, а? — Бре-бре-бре! Триста, по осемстотин — двеста и четиресе хиляди левчета сухи пари!…</i> Г. Караславов, СИ, 97. |
| − | 2. За израз на задоволство, радост, възхищение; брей<sup>2</sup>. <i>Този път неговата кокошчица снесла не бяло, а жълто яйце, цялото направено от злато. — Бре! — зарадвал се дърварят, грабнал яйцето и се завтекъл право към града при златарина.</i> А. Каралийчев, ТР, 106. <i>— Бре! — възкликна старецът и радостно потри брадата си. — Какво има? — попитах аз. — Видра, момчето ми, видра.</i> Ем. Станев, К, 16. <i>— Ха, да ни е честито, | + | 2. За израз на задоволство, радост, възхищение; брей<sup>2</sup>. <i>Този път неговата кокошчица снесла не бяло, а жълто яйце, цялото направено от злато. — Бре! — зарадвал се дърварят, грабнал яйцето и се завтекъл право към града при златарина.</i> А. Каралийчев, ТР, 106. <i>— Бре! — възкликна старецът и радостно потри брадата си. — Какво има? — попитах аз. — Видра, момчето ми, видра.</i> Ем. Станев, К, 16. <i>— Ха, да ни е честито, Райчо… Бре, ама па и машина… Ще срива синорите, та дим ще се дига…</i> Гр. Григоров, Н, 135. <i>— Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна.</i> Ем. Станев, ГЧ, 8. |
3. За израз на недоволство, досада, недоумение, яд; брей<sup>2</sup>. <i>— Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий.</i> Елин Пелин, Съч. II, 142. <i>Село не се виждаше. Иван пак спря, поразгледа</i> | 3. За израз на недоволство, досада, недоумение, яд; брей<sup>2</sup>. <i>— Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий.</i> Елин Пелин, Съч. II, 142. <i>Село не се виждаше. Иван пак спря, поразгледа</i> | ||
Версия от 17:30, 12 февруари 2014
БРЕ1 частица. Разг. 1. При обръщение или сама като обръщение — за изразяване на фамилиарност, близост; бе, брей1. — Ти ли си клисарят? Добро утро бре, човек. Чакай малко. Д. Талев, ПК, 46. Тича старецът при Кольовия син. — Брей, юнако, тука ли си бре? Ив. Вазов, Съч. X, 100. — Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли, попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин, Съч. I, 31. — Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124.
2. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за усилване с отсянка на фамилиарност: а) При подкана, увещание или заповед; бе. — Защо не кажеш, бре? Хареса ли ми годеника? Й. Йовков, АМГ, 15. — Ела бре, сине, ела да се видим. Й. Йовков, ПГ, 278. — Кажи някоя, бре Пижо! — Е, що ще ти кажем, Пендо! Елин Пелин, Съч. V, 78. — Да избягаме бре сине! — молеше го майка му. — Ще идем вдън горите, та и слънцето няма да ни намери. Г. Караславов, Избр. съч. V, 368. Думах му на наш Пройка: — Слушай мене, бре майка, аз да ти избера момиче. Чудомир, Избр. пр, 40. Пенчо, бре чети, — / Пенчо не чете. П. Р. Славейков, ДС, 14. Народе бре, бре хора бре, бре люде бре! Гасете! Ив. Вазов, Съч. XXV, 108. б) При присмех, обикн. с отсянка на укор, или при укор. При тоя сняг, току влез в гората,… , вземи белката и се върни, .. — Бре, че ги лесно ловиш! Елин Пелин, Съч. II, 103. — Недей толкова ѝ се предава — .. Какъв си ми мъж бре! З. Сребров, Избр. разк., 130. Много си бил деликатен, бре! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. в) При вайкане, оплакване. — Бре Бошко-о-о-о, бре мъжо-о-о-о, като умираш, кому мен оставя-а-а-аш! Ц. Церковски, ТЗ, 22. Борил се петльо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петльо провикна: / — Олеле, варе, бре варе, / не видите ли другаре, / каква е бела станало / и каква има да стане? П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 176. г) При изразяване на грубо, лошо отношение, обикн. при ругаене, пъдене или при клетви; бе. — Мамо — щрък! Мамо — щрък! .. Какво се дерете бре, проклетници проклети! Елин Пелин, Съч. II, 8. — Защо се натрапваш насила, бре дърто магаре? — изкрещя Стоян. Т. Влайков,* Съч. I, 1925, 24. Срещу тях, близо пред тях [турците] се бяха струпали тримата Глаушевци и петимата селяни, блъскаха ги накъм портата с гърди, с лакти .. На две стъпки след своите махаше ръце Султана и викаше през сълзи: — Дръжте ги… Изпъдете ги… Ха бре, ха бре! Вън! Вън! Д. Талев, ПК, 273-274.
3. Като съотносителен съюз. За свързване на еднакви части на изречение или на прости изречения в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе… бе, и… и, ту… ту, а… а. — Божи работи, Пено, божи работи! — говореше попът на клисаря… Ей-на`, хаджи Вълко, зет му Радул — отидоха си. Сега и Василчо: бре коне, бре мухабети и… конец! Й. Йовков, СЛ, 73. Бре молби, бре унижения, нищо не помогна — непреклонен. И представи си сега, няма къде да си посрещнем гостите. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 454. Питката хукнала. Бре нагоре, бре надоле, между старите дървета — право на нивата. А. Каралийчев, ПС I, 8. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре косиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20. Какво ли не дрънкаха след нея, .. Такава станала, онакава станала, бре тук я видели, бре там я срещнали! Г. Караславов, СИ, 302. Цял живот чакахме с баба ти Цветковица едно момиче. Бре по доктори и врачки ходи, бре варени билки пи, бре камъни носи под колана си. Не ни даде господ люлка. А. Каралийчев, В, 77.
БРЕ2 понякога удвоено или утроено бре-бре, бре-бре-бре междум. Разг. 1. За израз на изненада, учудване; брей2. Бре, я виж, оня си оставил писмото. Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото. — Бре, не думай! Елин Пелин,* Съч. I, 34. — Пожар! Саплъците на Вълчана горят! .. — Бре, че то голям огън, бе! Й. Йовков, Ж, 1945, 73. Там пък сватбари съгледал. Край черквата се струпали. Булката била висока, пък вратата нисичка. Бре, как да влезе през нея. Ран Босилек, ВП, 41. Отскочил Дядо Мраз и ето — погнала го баба Зима по небето. Мигом там ужасна бъркотия настала: — Бре-бре-бре, каква е тая страшна хала!… А. Разцветников, ОНН, 21. Ех, задигнал пет коли сено — голяма работа! А сега… — Та триста декари, а? — Бре-бре-бре! Триста, по осемстотин — двеста и четиресе хиляди левчета сухи пари!… Г. Караславов, СИ, 97.
2. За израз на задоволство, радост, възхищение; брей2. Този път неговата кокошчица снесла не бяло, а жълто яйце, цялото направено от злато. — Бре! — зарадвал се дърварят, грабнал яйцето и се завтекъл право към града при златарина. А. Каралийчев, ТР, 106. — Бре! — възкликна старецът и радостно потри брадата си. — Какво има? — попитах аз. — Видра, момчето ми, видра. Ем. Станев, К, 16. — Ха, да ни е честито, Райчо… Бре, ама па и машина… Ще срива синорите, та дим ще се дига… Гр. Григоров, Н, 135. — Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна. Ем. Станев, ГЧ, 8.
3. За израз на недоволство, досада, недоумение, яд; брей2. — Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий. Елин Пелин, Съч. II, 142. Село не се виждаше. Иван пак спря, поразгледа
