страничната тънка врата на воденичното сито, през който пада брашното в сандъка.
2. Сандък, в който пада брашното от отвора на воденичното сито; мъчник.
БРАШНЕНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Голям сандък за брашно; брашнарник. — Я ти, Пене, не се постисвай. Измъкни от брашненика крина брашно. Кр. Григоров, Р, 204. — Жената ми днес за сетний път изгреба брашненика и омеси хляб, за утре няма. Ил. Блъсков, TCP, 20.
БРАШНЕ`НЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. 1. Ставам брашнен, изцапвам се с брашно.
2. За кожата на човека — беля се на люспи от някаква кожна болест. От сипаницата не може да се предпази: — щом не е лежал и щом е лежал, но не се брашненил. Т. Панчев, РБЯд, 33.
БРА`ШНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Брашнести мани. Бот. Болести по растенията, причинявани от паразитни гъбички, които образуват по поразените части първоначално белезникави налепи, а после тъмнокафяви до черни микроскопични кълбести плодни телца.
БРАШНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Брашненик; брашнарник. Деца! Майка ви вчера измете всичкото брашно в брашника. Д. Манчов, БЕ II, 102.
БРАШНИ`СТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Недостатък на кондензираното мляко, при който еднородната консистенция се нарушава от кристалчета млечна захар вследствие на неправилен режим на охлаждане. Появяването в сгъстеното мляко на кристали от млечна захар с размери над 12 предизвиква недостатъците брашнистост и песъчливост. Н. Димов и др., ТМ, 306.
БРАШНО`, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Продукт, получен при смилане на зърнените храни, от който се прави хляб и други тестени произведения. Уплаши го това онемяване на водениците, чиито тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 166. Идат празници, иде Коледа, ще се правят краваи, милини, добро брашно ще трябва. Й. Йовков, ЖС, 152. А надолу при реката има воденица. В нея дядо Ради мелеше брашно. Ем. Станев, ГЧ, 20. Сиромашията купува по една ока брашно и от нас е по-весела. П. Р. Славейков, ПБ II, 115. Два камъка брашно смилат, един не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 135. Пшеничено брашно. Ръжено брашно. Царевично брашно. Бяло брашно. Чисто брашно. // Само мн. Различни видове от този продукт. Методите за повишаване хранителността на хляба изискват .. Прибавяне на натурални продукти .. към брашната. Б. Банков и др., ВВ, 93. Той [ацетонът] се получава от ферментация на някои захари и нишесте, за която се използват развалени брашна и зърнени храни. Хим. X кл, 1965, 63.
2. Със съгл. опред. Смлени на прах растителни, животински или минерални материали (уточнени от определението), които се използуват в хранителната индустрия или в строителството. Люцерново брашно. Фуражно брашно. Плодово брашно. Шипково брашно. Ябълково брашно. Синапено брашно. Сенно брашно. Рибено брашно. Мидено брашно. Копривено брашно. Мраморно брашно. Гипсово брашно. Циментово брашно.
◇ Два остри камъка брашно не мелят. Разг. За хора, които не се разбират, погаждат и не могат да вършат обща работа или да живеят заедно. Имам брашно в главата си. Диал. Глупав съм.
Отсял съм си брашното. Разг. Свършил съм си работа.
На брашното евтин, на триците скъп. Разг. За човек, който пести малоценното, а пилее ценното.
Солта за брашното. Диал. За работа без печалба.
БРАШНОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Търговец на брашно.
БРАШНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Прех. Брашневя.
2. Непрех. За растение — при триене или чупене отделям бял ситен прах. При чупене те [корените на ружата] брашнят, понеже съдържат голямо количество скорбяла. А. Бойчинов, ПХ, 29. брашня се страд от брашня в 1 знач.
БРАШНЯ`В -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Брашнен. Брашняво лице. Брашняв сандък. Брашняв чувал.
БРАШНЯ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Брашнен. Ръцете й бяха запретнати и брашнени. Й. Йовков, Ж, 1945, 40. Брашняна триеница.
◇ Падам / падна (стоварвам се / стоваря се и под.) като брашнян чувал. Разг. Падам тежко, тромаво. А Тодор, Хайдутинът, който нямал случай да се научи да язди кон по планините, стовари са като брашнян чувал от страна на пътът с вирнати крака нагоре. З. Стоянов, ЗБВ II, 138.
БРАШО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Брашов, град в Румъния. Но как е пременена! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Й. Йовков, СЛ, 17. Ти знаеш ли какви пари има той? Цял казан минцове, турски лири и махмудии. Държи ги заключени в един брашовски сандък. А. Каралийчев, НЗ, 164.
БРАШЪНЦЕ`, мн. няма, ср. Умал. от брашно. Стоян си мислеше: „Брашънце — дал господ.“ Д. Талев, ЖС, 91. — Дошъл съм да си потърся малко брашънце, защото децата ми гладуват! Г. Караславов, ОХ II, 141. Една сутрин тя взе брадвата и едва се провлече през дебелия сняг към далечните кошари. Отиваше да моли шъпа брашънце за момчето си. О. Василев, 33, 22.
