БРАХМА`Н м. Остар. Брамин. Във всякой народ, .. — духовните лица са били начело… Брахманите в Индия имат голямо влияние и власт над народа. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 48-49.
БРАХМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Брамански, брамински. Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското баснословие, той бил син на Вишну и Сива. ИЗ 1874-1881, 69.
БРАХМИ`Н м. Остар. Брамин. Брахмините били жреци на бог Брахма. Й. Груев, КВИ (превод), 3.
БРАЦИ`ГОВЕЦ, мн. -вци, м. Мъж, който е роден или живее в Брацигово, град в Родопите; брациговчанин. Величков бе арестуван в една стая с поп Пейо от Брацигово и с други брациговци. Д. Юруков, СбЦГМГ, 222.
БРАЦИ`ГОВКА ж. Жена, която е родена или живее в Брацигово; брациговчанка.
БРАЦИ`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Брацигово, град в Южна България. Брациговският депутат В. Петлешков, който така също не беше се върнал още, натовари се да събере прокламациите от дворът на бае Ивана. З. Стоянов, ЗБВ II, 25-26.
БРАЦИ`ГОВЧАНИН, мн. браци`говчани, м. Брациговец. След въстанието на Брацигово, въстанало и ближното село Радулово, .. Брациговчане са насърчиле още повече в своето дело. З. Стоянов, ЗБВ II, 296. На Цариградското шосе се намира градината на бай Коце Марков, брациговчанин, прост човек, градинар, един от Даскаловите съратници. А. Каралийчев, ПД, 54.
БРАЦИ`ГОВЧАНКА ж. Брациговка.
БРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от брак1. След кратка брачна цермония в общината у Касабови се събраха двадесетина близки и приятели на младоженците да отпразнуват събитието. Ем. Манов, ДСР, 187. Нашият брачен живот трая само две години. К. Калчев, ДНГ, 28. Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата. Св. Минков, РТК, 126. В зори разискрен, брачний пир угасна / на морна вечер в тихите вълни. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 44.
◇ Брачно облекло. Зоол. Особени белези и окраски, които се появяват при мъжките индивиди, по-рядко и при женските, на някои гръбначни животни (риби, земноводни и птици) през периода на размножаването им.
БРАШНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което търгува с брашно. — Чие е това момче? — Плашоково май че е. На Таня Мильов Плашоков — брашнаря, дето дюкяна му е до Мерджановия хан. Чудомир, Избр. пр, 119. Ако има у хамбаро, ке да има и у брашнаро. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 13.
БРАШНА`РКА ж. 1. Жена, която търгува с брашно.
2. Съпруга на брашнар.
БРАШНАРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Поминък на брашнар.
БРАШНА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Брашненик. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 126.
БРАШНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от брашнар. Брашнарският склад при Куруча беше пълен със стока — все ще се завърти нещо добро. Д. Немиров, Б, 25.
БРАШНА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък на брашнар.
БРАШНЕ`ВЕНЕ ср. Отгл. същ. от брашневя и от брашневя се.
БРАШНЕ`ВЯ`,-и`ш, мин. св. брашне`ви`х, несв., прех. Напрашвам с брашно. Не сипвай брашно в тези чували. Не трябва да ги брашневим. брашневя се страд и възвр.
БРАШНЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от брашно. Воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни.. В сандъка се стелеше жълтеникавата брашнена струя. З. Сребров, Избр. разк., 21.
2. Който е приготвен от брашно. — Мъни-мъни, патенца!… Мъни-мъни, сестрички!… Елате си, мамините! Дойдете си милинките!… Баба кукурузец ще ви хвърли, брашнена кашица ще ви забърка… О. Василев, УП, 38.
3. Който е посипан или изцапан с брашно. Из улиците се подаде стар, наведен воденичар, брашнен от горе до долу. Елин Пелин, Съч. II, 90. От къщната врата се подава стрина Стоичковица с тестени ръце, с брашнен сукман. Елин Пелин, Съч. II, 8. Баба Ерина се показа с точилка в ръка и препасана с брашнена престилка. К. Петканов, СВ, 192. Брашнени ръце.
4. В който се държи брашно, предназначен за брашно. Пейчо пръв се опомни, хвана добре торбата и сръчно я изсипа в кошера. Златка взе празната торба от ръцете му, леко я изтърси, после я сдипли на четири и я сложи на ръба на брашнения сандък. К. Петканов, П, 12. Работниците, които идваха да закусват в своите сини комбинезони, станали от цимента сивкави, имаха вид на хора, току-що изскочили от брашнен хамбар. Г. Белев, КВА, 281. Брашнен чувал.
◇ Брашнен чувал. Разг. 1. Човек, от който винаги може да се вземе още нещо, обикновено пари. 2. Сложна работа, в която все още се намират грешки или още може нещо да се добави, направи, въпреки вложения голям труд. Речникът е брашнен чувал.
— Друга (диал.) форма: брашня`н.
БРАШНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от брашня и от брашня се.
БРАШНЕ`НКА ж. Диал. 1. Отвор на
