наоколо, ослуша се .. — Бре, да се не види макар! — изпъшка Иван. Й. Йовков, ПГ, 19-20. — Ама тя не е вдовица, има си мъж… — Има мъж, а? Бре, тя ме е излъгала! Елин Пелин, Съч. II, 94-95. Защо не ни разправи, бе синко, тогава по-добре, да ни вразумиш? Тюх бре, какво направихме! Ив. Вазов, Съч. VII, 130-131. — Винотооо, винцето — тригодишното отиде, та се не видя! — .. — Бре, да му се не види! Е как стана това? Елин Пелин, Съч. I, 191-192. Тю, бре! Та нито една невеста от сутринта не се совна край кафененцето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 224. — Бре, бре, сякаш мечка са увели горе. Ще съборят къщата магаретата му недни. Лошав свят започна да са извъжда, Паздерка!… Ц. Церковски, Съч. III, 213.
4. За израз на сепване, тревога, уплаха и под.; брей2. — Бре, щях да подмина! — сепна се Ильо, спря се и разгледа. Ето я малката нива, ето фия. Г. Караславов, СИ, 237. Когато стигнал до самия изход на пещерата, …, един огромен камък се спуснал отгоре, паднал напреде му и затворил пещерата. Бре, ами сега? А. Каралийчев, TP, 130. „Дето бодна, кръв проливам!“ — Бре, що е туй! Бягай да бягаме! — викнал Вълчо и дим да го няма. Ран Босилек, Р, 51. Легнах си, .. И съм заспала. По едно време усетих, .. нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя! — Бре! Й. Йовков, ВАХ, 112.
5. Провикване при народни песни. Палавки запеха / скоклива песен — и ергени подлудеха: / Тоз „И-ху-ху!“ крещи, там друг „Бре-бре-бре!“ К. Христов, ЧБ, 98. Сега вече всички пригласяха .. — „Ей, либе, щуро, глупаво! / Коги не знаеш да либиш, / защо се барем закачаш? Що си легнало зад мене?“ — Бре-бре-бре-бре-брееее! — викаше сипаничавият хъш. Ст. Дичев, ЗС I, 441.
◇ Ха бре, у бре, де бре; ха бре, де бре. Разг. В сказ. функция. Изразява предхождащо продължително и съпроводено с трудности движение или някакво друго предварително действие, преди да се осъществи определената цел. Дигам се аз тая заран рано-рано, плюя си на петите — и ха бре, у бре, де бре, та чак в тая пуста Карабакалка се дотътрах. Б. Обретенов, С, 153. Събирали сме се цяла хайка мъже да я отървем. Надигнем колове, сопи и ха бре, де бре, дорде уловим Жото. Кр. Григоров, Р, 58-59. Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни, та вура, та кома, та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутла. М. Георгиев, Избр. разк. 202. Ха бре, де бре, най-сетне се съгласи.
БРЕВНО`, мн. -а`, ср. Остар. Книж. Отсечено и одялано дърво за строеж; греда. След няколко время обаче Гайна като немаше кораби, сочета едно със друго бревно и направи салови. Г. Кръстевич, ИБ, 170.
— Рус. бревно. Друга (диал.) форма: бръвно`.
БРЕГОВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Който се отнася до бряг на море, река. През леката утринна мъгла, .., едва прозираше ниският румънски бряг. Бреговата линия се губеше постепенно. В. Райков, ПВ, 3. Те [войниците] не отиваха да се бият, а само да засилят бреговата охрана срещу евентуален десант. Д. Димов, Т, 434. Езерото е плитко, с променливи брегови очертания. Л. Мелнишки, К, 5. Брегова артилерия. Брегова отбрана.
— От рус. береговой.
БРЕГОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Висок и стръмен. То беше доста голямо село и лежеше в една живописна местност. Ред бреговити* сиви скали го заграждаха от изток. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 42. Седна на един бреговит слог и се загледа в пламналото небе на запад. К. Петканов, ДЧ, 332.
БРЕ`ГЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бряг. Еврейката се изкачи на близкото брегче, .. и се загледа из равнината. К. Петканов, ЗлЗ, 44.
БРЕ`ДНИ само мн. Остар. Книж. Странни идеи, безсмислици, бълнувания. И наистина, г-да поети, ако редакциите на нашите литературни списания са готови да обнародват бредните даже и на идиотите, то барем вие бъдете малко по-умни от своите учители. Хр. Ботев, Съч. 1929, 353.
— Рус. бредни.
БРЕ`ЖЕН, -жна, -жно*, мн. -жни*, прил. 1. Остар. Книж. Който се отнася до бряг; крайбрежен. От витошкия първенец бихме видели дунавската лента или поне неговата брежна линия, а също така и гр. Лом. П. Делирадев, В, 246. Мойто либе сяка вечер / .. /на разходка край реката / под ръка си водя. / Сядаме си на тревата, / при брежния пясък. Хр. Белчев, Избр, съч., 53. Брежни ветрове се наричат такъви, които духат по морските брегове. К. Смирнов, З, 47.
2. Диал. Стръмен, скалист, бреговит. Брежно място.
БРЕЖЕ`Ц, мн. бреговце`, м. Умал. гальов. от бряг. През миг-два въз полегатия кадифен пясъчен брежец [на реката] прииждаха дребни талази и с нежен клокот го галеха. Ил. Волен, МДС, 16.
БРЕЖИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бряг; голям, висок бряг. Неговият помощник не можеше да бъде на стрелбището .., срещу високото брежище при воденичното корито, .., защото здрачът вече падаше над града. А. Христофоров, А, 108. Далеч, зад дивния Стамбул, гаснеят / на слънцето последните зари. / Пред мен в вечерната мъгла бледнеят / къщя, брежища, хълмове, гори. К. Величков, ПССъч. II, 136. Водите се кършат — едвам се вълнува / реката, а месецът грей / на залез. Попръхва си кончето, плува; / брежище отсреща белей. К. Христов, Избр. ст. 208.
