Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/740“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Стрелям. Почва Сакар да я гони по кървавата диря. Върти я нагоре, върти я надолу, а пък един сняг.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 288. | <i>Стрелям. Почва Сакар да я гони по кървавата диря. Върти я нагоре, върти я надолу, а пък един сняг.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 288. | ||
| − | 5. <i>Прен. Разг.</i> Разглеждам нещо ту от една, ту от друга гледна точка. <i>Моментът не е благоприятен | + | 5. <i>Прен. Разг.</i> Разглеждам нещо ту от една, ту от друга гледна точка. <i>Моментът не е благоприятен — ..И тъй го върти, и инак го върти, не чини.</i> Ал. Константинов, Съч. |
1, 212. <i>Както и да я въртим, не върви някак си да я поливаш тая българска пържола с уиски, не е патриотично. С,</i> 1968, бр. 1192, | 1, 212. <i>Както и да я въртим, не върви някак си да я поливаш тая българска пържола с уиски, не е патриотично. С,</i> 1968, бр. 1192, | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
33. | 33. | ||
| − | 7. С кръгови движения на някакъв инструмент или остър предмет пробивам нещо. <i>Той | + | 7. С кръгови движения на някакъв инструмент или остър предмет пробивам нещо. <i>Той [Ян Бибиян] ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 14. <i>Коритаров въртеше още първата дупка, защото компресорът му не беше в ред.</i> X. Русев, ПЗ, 273. <i>Там при Искъра дремливи/ вайкаше се планината:/../ Мирна бях от памти века,/../ но проникна тук човека/ с търнокоп, със чук, с лопата,/../ с шум гранитите промуши,/ дупки в тях въртя, изсече.</i> Ив. Вазов, Съч. 1П, 125. |
| − | 8. <i>Прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> Обикн. в съчет. с телефон. Обаждам се по телефона; звъня^, позвънявам, телефонирам. | + | 8. <i>Прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> Обикн. в съчет. с телефон. Обаждам се по телефона; звъня^, позвънявам, телефонирам. <i>— Що телефони ми въртяха заради вас от града, колко пъти ви търсиха — не ти е работа.</i> Ст. Стратиев, СВМ, 149. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого; звъня<sup>2</sup>. <i>— Включете си телефона! Останах без нерви да въртя напразно цяла сутрин!</i> Б. Балабанов, ЙП, 176. <i>— Заето. (Затваря телефона.) Вероятно брат ти се е залостил до него и върти!</i> Б. Балабанов, ИП, 68. |
| − | 9. В съчет. с хоро, ръченица, танц. Играя хоро, ръченица, танц, като описвам кръг, кръгове. <i>Слизал Страхил с отбор момци от гората.. Цяла нощ хора въртели.</i> П. Тодоров, Събр. пр. П, 195. <i>И там | + | 9. В съчет. с хоро, ръченица, танц. Играя хоро, ръченица, танц, като описвам кръг, кръгове. <i>Слизал Страхил с отбор момци от гората.. Цяла нощ хора въртели.</i> П. Тодоров, Събр. пр. П, 195. <i>И там [на самодивските поляни] излизали из потоците, пещерите и храстите голи моми, дъщери бесовски, та въртели похотливи хора до късна презнощ.</i> Н. Райнов, КЦ, 79. <i>По жежка пладня в реките / снаги си бели топиме, / във бури, в страшни ветрища/хоро лудешко въртиме.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 91. <i>Чуеше ли гайда,.., бабичката неволно захващаше да върти ръченица.</i> Д. Вълев, 3, 38. <i>В нощен час Кукузел е шептял с Бог Отец нейде там в драчки лес,/ где в луна и тъма танц въртял и игри плял в безспир древен бес.</i> В. Марковски, СМ, 49. |
| − | 10. Служа си, работя, боравя с някакво сечиво или оръжие (лопата, чук, меч и др.). <i>Слав .. щеше да работи на чакъла | + | 10. Служа си, работя, боравя с някакво сечиво или оръжие (лопата, чук, меч и др.). <i>Слав .. щеше да работи на чакъла — два лева на ден плащаха. Но Слав беше ранен в ръката при атаката на Одрин и не можеше да върти като по-напред лопатата.</i> Г. Караславов, ОХ I, 8. <i>Само Тонката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае.</i> Чудомир, Избр. пр, 234. <i>Недалече от тая щастлива група еона още млада жена върти мотиката и прекопава трендафила.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 77-78. <i>Баба Добревица, снаха й, Койка, сръчно въртят сърпове.</i> Й. Тодоров, И I, 97. <i>Лицата имат бронзовия цвят на пшеницата, но плещите са широки и ръката, която натиска палешникд на ралото, знае да върти и меча.</i> Й. Йовков, Разк. III, 136. <i>Сичките способни да въртят нож бяха натъкнати с оръжие и чакаха заповед що да правят.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 36. |
| − | 11. <i>Прен.</i> Умело извършвам, направлявам, ръководя дейност в определена област (дом, къща, стопанство, търговия и др.). <i>Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чоха-джия, и джелепин, и дюкян е отварял с брашовски стоки, и търговия е въртял със сол, със зааре, с вълна.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 246. <i>Тато, който сам върти механата, държи всичко в добър ред и всичко навреме записва.</i> Т. Влайков, Пр I, 99. | + | 11. <i>Прен.</i> Умело извършвам, направлявам, ръководя дейност в определена област (дом, къща, стопанство, търговия и др.). <i>Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чоха-джия, и джелепин, и дюкян е отварял с брашовски стоки, и търговия е въртял със сол, със зааре, с вълна.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 246. <i>Тато, който сам върти механата, държи всичко в добър ред и всичко навреме записва.</i> Т. Влайков, Пр I, 99. <i>— Мама как е? — Както винаги. Върти къщата и те чака да тропнеш някоя нощ.</i> А. Каралийчев, НЧ, 39. <i>Стоян се занимаваше с ши-вачество и имаше в селото собствена работилница, а Саздо въртеше стопанството.</i> Сл. Трънски, Н, 229. <i>Тази едра, набита, груба и грозна жена гледаше три деца и въртеше цялата къщна работа.</i> Г. Караславов, ОХ I, 30. <i>Баща ми работеше в една дърво-делница заедно с братя Петрунови, пришълци от Северна Добруджа, ама скоро се отдели, тъй като последните бяха далаве-раджии и въртяха сделките си за негова сметка.</i> Др. Асенов, ТК, 265. <i>Беше се отказал от журналистиката като</i> „<i>недоходна“ и „вредна“ за нервите и умело въртеше бизнеса си.</i> Й. Велчев, КЕЛ I, 10. |
| − | 12. <i>Прен. Разг.</i> Принуждавам някого да постъпва, да действа по моята воля, тъй като съм успял да добия власт над него. | + | 12. <i>Прен. Разг.</i> Принуждавам някого да постъпва, да действа по моята воля, тъй като съм успял да добия власт над него. <i>— Като умее човек да върти нашите хора с добром и човещина, може всичко да направи от тях.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. <i>И тук някой си русец, известен под името поп Костадин Московецо,.., добил беше влияние и въртеше селото, та противодействуваше на роднините ми.</i> П. Р. Славейков, БП I, 13. |
| − | • Обр. <i>Колкото омразни и презрени да са парите, без тях не може и най-святото дело | + | • Обр. <i>Колкото омразни и презрени да са парите, без тях не може и най-святото дело — те са които въртят света.</i> Д. Спрос-транов, С, 128. |
13. <i>Прен. Разг.</i> Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам някого, както желая, като се възползвам от чувствата му, обикн. любовни към мене. <i>Марина искаше да мине за първа мома в селото, да върти</i> | 13. <i>Прен. Разг.</i> Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам някого, както желая, като се възползвам от чувствата му, обикн. любовни към мене. <i>Марина искаше да мине за първа мома в селото, да върти</i> | ||
Версия от 16:24, 15 декември 2013
Стрелям. Почва Сакар да я гони по кървавата диря. Върти я нагоре, върти я надолу, а пък един сняг. Д. Калфов, Избр. разк., 288.
5. Прен. Разг. Разглеждам нещо ту от една, ту от друга гледна точка. Моментът не е благоприятен — ..И тъй го върти, и инак го върти, не чини. Ал. Константинов, Съч.
1, 212. Както и да я въртим, не върви някак си да я поливаш тая българска пържола с уиски, не е патриотично. С, 1968, бр. 1192,
2.
6. Прен. Разг. Предавам, представям нещо (съобщение, програма, представление и под.) последователно на различни места. Въртяхме една програма в различните предприятия и читалища. Й. Попов, ЧП,
33.
7. С кръгови движения на някакъв инструмент или остър предмет пробивам нещо. Той [Ян Бибиян] ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина. Елин Пелин, ЯБЛ, 14. Коритаров въртеше още първата дупка, защото компресорът му не беше в ред. X. Русев, ПЗ, 273. Там при Искъра дремливи/ вайкаше се планината:/../ Мирна бях от памти века,/../ но проникна тук човека/ с търнокоп, със чук, с лопата,/../ с шум гранитите промуши,/ дупки в тях въртя, изсече. Ив. Вазов, Съч. 1П, 125.
8. Прех. и непрех. Разг. Обикн. в съчет. с телефон. Обаждам се по телефона; звъня^, позвънявам, телефонирам. — Що телефони ми въртяха заради вас от града, колко пъти ви търсиха — не ти е работа. Ст. Стратиев, СВМ, 149. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого; звъня2. — Включете си телефона! Останах без нерви да въртя напразно цяла сутрин! Б. Балабанов, ЙП, 176. — Заето. (Затваря телефона.) Вероятно брат ти се е залостил до него и върти! Б. Балабанов, ИП, 68.
9. В съчет. с хоро, ръченица, танц. Играя хоро, ръченица, танц, като описвам кръг, кръгове. Слизал Страхил с отбор момци от гората.. Цяла нощ хора въртели. П. Тодоров, Събр. пр. П, 195. И там [на самодивските поляни] излизали из потоците, пещерите и храстите голи моми, дъщери бесовски, та въртели похотливи хора до късна презнощ. Н. Райнов, КЦ, 79. По жежка пладня в реките / снаги си бели топиме, / във бури, в страшни ветрища/хоро лудешко въртиме. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Чуеше ли гайда,.., бабичката неволно захващаше да върти ръченица. Д. Вълев, 3, 38. В нощен час Кукузел е шептял с Бог Отец нейде там в драчки лес,/ где в луна и тъма танц въртял и игри плял в безспир древен бес. В. Марковски, СМ, 49.
10. Служа си, работя, боравя с някакво сечиво или оръжие (лопата, чук, меч и др.). Слав .. щеше да работи на чакъла — два лева на ден плащаха. Но Слав беше ранен в ръката при атаката на Одрин и не можеше да върти като по-напред лопатата. Г. Караславов, ОХ I, 8. Само Тонката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. Недалече от тая щастлива група еона още млада жена върти мотиката и прекопава трендафила. Л. Каравелов, Съч. VII, 77-78. Баба Добревица, снаха й, Койка, сръчно въртят сърпове. Й. Тодоров, И I, 97. Лицата имат бронзовия цвят на пшеницата, но плещите са широки и ръката, която натиска палешникд на ралото, знае да върти и меча. Й. Йовков, Разк. III, 136. Сичките способни да въртят нож бяха натъкнати с оръжие и чакаха заповед що да правят. 3. Стоянов, ЗБВ II, 36.
11. Прен. Умело извършвам, направлявам, ръководя дейност в определена област (дом, къща, стопанство, търговия и др.). Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чоха-джия, и джелепин, и дюкян е отварял с брашовски стоки, и търговия е въртял със сол, със зааре, с вълна. М. Георгиев, Избр. разк., 246. Тато, който сам върти механата, държи всичко в добър ред и всичко навреме записва. Т. Влайков, Пр I, 99. — Мама как е? — Както винаги. Върти къщата и те чака да тропнеш някоя нощ. А. Каралийчев, НЧ, 39. Стоян се занимаваше с ши-вачество и имаше в селото собствена работилница, а Саздо въртеше стопанството. Сл. Трънски, Н, 229. Тази едра, набита, груба и грозна жена гледаше три деца и въртеше цялата къщна работа. Г. Караславов, ОХ I, 30. Баща ми работеше в една дърво-делница заедно с братя Петрунови, пришълци от Северна Добруджа, ама скоро се отдели, тъй като последните бяха далаве-раджии и въртяха сделките си за негова сметка. Др. Асенов, ТК, 265. Беше се отказал от журналистиката като „недоходна“ и „вредна“ за нервите и умело въртеше бизнеса си. Й. Велчев, КЕЛ I, 10.
12. Прен. Разг. Принуждавам някого да постъпва, да действа по моята воля, тъй като съм успял да добия власт над него. — Като умее човек да върти нашите хора с добром и човещина, може всичко да направи от тях. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. И тук някой си русец, известен под името поп Костадин Московецо,.., добил беше влияние и въртеше селото, та противодействуваше на роднините ми. П. Р. Славейков, БП I, 13.
• Обр. Колкото омразни и презрени да са парите, без тях не може и най-святото дело — те са които въртят света. Д. Спрос-транов, С, 128.
13. Прен. Разг. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам някого, както желая, като се възползвам от чувствата му, обикн. любовни към мене. Марина искаше да мине за първа мома в селото, да върти
