Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/709“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>шен; че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни.</i> К. Христов, ПП II, 130. | <i>шен; че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни.</i> К. Христов, ПП II, 130. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪНКАШНИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външност. <i>А тая угодна и хубава вънкашнина може да бъде само кога е здрав чловек.</i> КН, 1873, кн. 5, 31. | + | <b>ВЪНКАШНИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външност. <i>А тая угодна и хубава вънкашнина може да бъде само кога е здрав чловек.</i> КН, 1873, кн. 5, 31. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪНКАШНО <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външно. <i>И като грабва Стефча, петнайсетгодишно момче, иначе жилаво за работа, ама като незаситено с храна, хилаво вънкашно,.., втурва се към дръвника.</i> К. Георгиев, ВНП, 95. <i>А как е пъргав, ловък и практичен, / духовно пуст, но вънкашно приличен!</i> Ем. Попдимитров, СР, 156. <i>В 1837 год. в Англия се патентоваха пещи със стени, които се загряваха вънкашно.</i> Хр. Даалиев, ТИА, 19. <i>Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия, и не е могъл да ни даде поне стихове, които в отсъствието на поетическо съдържание да носят вънкашно поетическа форма.</i> К. Величков, ПССъч. | + | <b>ВЪНКАШНО</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външно. <i>И като грабва Стефча, петнайсетгодишно момче, иначе жилаво за работа, ама като незаситено с храна, хилаво вънкашно,.., втурва се към дръвника.</i> К. Георгиев, ВНП, 95. <i>А как е пъргав, ловък и практичен, / духовно пуст, но вънкашно приличен!</i> Ем. Попдимитров, СР, 156. <i>В 1837 год. в Англия се патентоваха пещи със стени, които се загряваха вънкашно.</i> Хр. Даалиев, ТИА, 19. <i>Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия, и не е могъл да ни даде поне стихове, които в отсъствието на поетическо съдържание да носят вънкашно поетическа форма.</i> К. Величков, ПССъч. |
VIII, 127. | VIII, 127. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪНКАШНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външност. <i>Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спрет-натостта и чистотата на простото му селско облекло.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 187. <i>Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 170. <i>Много, много., са са лъгали и лъжат онез г-да, които съдят за какво да е само по вънкаш-ността.</i> Ч, 1875, бр. 8, 368. <i>Погледът е като вънкашност на нашата душа.</i> В. Чола-ков, БКн, 1859, кн. 1, 81. | + | <b>ВЪНКАШНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Външност. <i>Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спрет-натостта и чистотата на простото му селско облекло.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 187. <i>Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 170. <i>Много, много., са са лъгали и лъжат онез г-да, които съдят за какво да е само по вънкаш-ността.</i> Ч, 1875, бр. 8, 368. <i>Погледът е като вънкашност на нашата душа.</i> В. Чола-ков, БКн, 1859, кн. 1, 81. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪНШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> | + | <b>ВЪНШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> |
1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада.</i> К. Величков, ПССъч. I, 33. <i>Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 28. <i>Пред Тодора-кевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка.</i> К. Петканов, X, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение.</i> И. Иванов и др., ГО, | 1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада.</i> К. Величков, ПССъч. I, 33. <i>Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 28. <i>Пред Тодора-кевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка.</i> К. Петканов, X, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение.</i> И. Иванов и др., ГО, | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
88. <i>Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат.</i> Вл. Андреев, АЕ, 28. | 88. <i>Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат.</i> Вл. Андреев, АЕ, 28. | ||
| − | 2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб.</i> Ал. Бабек, МЕ, 209. <i>И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. <i>Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака.</i> Д. Ангелов, ЖС, 197. <i>Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 27. <i>Външна ерата. Външна мазилка. Външно закопчаване.</i> // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 359. <i>Външен пласт. Външни автомобилни гуми.</i> // Който е на най-от-далечената, периферна част от някакъв център. <i>Останалите планети | + | 2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб.</i> Ал. Бабек, МЕ, 209. <i>И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. <i>Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака.</i> Д. Ангелов, ЖС, 197. <i>Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 27. <i>Външна ерата. Външна мазилка. Външно закопчаване.</i> // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 359. <i>Външен пласт. Външни автомобилни гуми.</i> // Който е на най-от-далечената, периферна част от някакъв център. <i>Останалите планети — Марс, Юпитер и пр., са външни — те обикалят около Слънцето на по-големи разстояния, отколкото Земята.</i> Н. Николов и др., СС, 45. <i>Цел</i> [на упражнението]; <i>обучаване във взаимодействие между външните трима състезатели и двата центъра.</i> Б. Такев и др., Б, 171. |
| − | 3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество | + | 3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори.</i> Ст. Грудев, АБ, |
| − | 161. <i>Благодарение на външни застъпничества,.., | + | 161. <i>Благодарение на външни застъпничества,.., „непоправимия вироглавец“ достоя-ва в училището още една година.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 179. <i>Външен фактор. Външни условия. Външно влияние.</i> |
4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 101. <i>Че макар пред външни хора и да скрива,.., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка.</i> Т. Влайков, Пр I, 108-109. <i>Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, оило в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, да<sub>и</sub> се реши и изпълни от дружеството.</i> И. Йовков, Ж 1945, 104. <i>Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него.</i> Д. Талев, ПК, 14. | 4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. <i>Противоп.</i> вътрешен. <i>В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 101. <i>Че макар пред външни хора и да скрива,.., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка.</i> Т. Влайков, Пр I, 108-109. <i>Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, оило в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, да<sub>и</sub> се реши и изпълни от дружеството.</i> И. Йовков, Ж 1945, 104. <i>Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него.</i> Д. Талев, ПК, 14. | ||
Версия от 16:22, 15 декември 2013
шен; че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни. К. Христов, ПП II, 130.
ВЪНКАШНИНА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. А тая угодна и хубава вънкашнина може да бъде само кога е здрав чловек. КН, 1873, кн. 5, 31.
ВЪНКАШНО нареч. Остар. и диал. Външно. И като грабва Стефча, петнайсетгодишно момче, иначе жилаво за работа, ама като незаситено с храна, хилаво вънкашно,.., втурва се към дръвника. К. Георгиев, ВНП, 95. А как е пъргав, ловък и практичен, / духовно пуст, но вънкашно приличен! Ем. Попдимитров, СР, 156. В 1837 год. в Англия се патентоваха пещи със стени, които се загряваха вънкашно. Хр. Даалиев, ТИА, 19. Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия, и не е могъл да ни даде поне стихове, които в отсъствието на поетическо съдържание да носят вънкашно поетическа форма. К. Величков, ПССъч.
VIII, 127.
ВЪНКАШНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спрет-натостта и чистотата на простото му селско облекло. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Много, много., са са лъгали и лъжат онез г-да, които съдят за какво да е само по вънкаш-ността. Ч, 1875, бр. 8, 368. Погледът е като вънкашност на нашата душа. В. Чола-ков, БКн, 1859, кн. 1, 81.
ВЪНШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил.
1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. Противоп. вътрешен. И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада. К. Величков, ПССъч. I, 33. Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Ив. Вазов, Съч. X, 28. Пред Тодора-кевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка. К. Петканов, X, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. Противоп. вътрешен. Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение. И. Иванов и др., ГО,
88. Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат. Вл. Андреев, АЕ, 28.
2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. Противоп. вътрешен. Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб. Ал. Бабек, МЕ, 209. И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака. Д. Ангелов, ЖС, 197. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Външна ерата. Външна мазилка. Външно закопчаване. // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. Противоп. вътрешен. На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Външен пласт. Външни автомобилни гуми. // Който е на най-от-далечената, периферна част от някакъв център. Останалите планети — Марс, Юпитер и пр., са външни — те обикалят около Слънцето на по-големи разстояния, отколкото Земята. Н. Николов и др., СС, 45. Цел [на упражнението]; обучаване във взаимодействие между външните трима състезатели и двата центъра. Б. Такев и др., Б, 171.
3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. Противоп. вътрешен. За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори. Ст. Грудев, АБ,
161. Благодарение на външни застъпничества,.., „непоправимия вироглавец“ достоя-ва в училището още една година. П. К. Яворов, Съч. II, 179. Външен фактор. Външни условия. Външно влияние.
4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. Противоп. вътрешен. В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България. Ив. Вазов, Съч. X, 101. Че макар пред външни хора и да скрива,.., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка. Т. Влайков, Пр I, 108-109. Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, оило в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, даи се реши и изпълни от дружеството. И. Йовков, Ж 1945, 104. Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него. Д. Талев, ПК, 14.
5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със зад-гранична дейност, със зъдгранични дела. Противоп. вътрешен. На другия ден, на
