Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/655“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>българи,.., старите богаташи възнегодува-ли, защото не им било приятно да имат съприкосновение с подобни хора.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 75. | + | <i>българи,.., старите богаташи възнегодува-ли, защото не им било приятно да имат съприкосновение с подобни хора.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 75. <i>— Твое ли е това дете? — попита Евгени,.. — Вай! Що думаш, бащи-це! — възнегодува старата циганка. — Та аз съм дърта, стогодишна баба!... Внуче ми</i> |
| − | <i>е.</i> Д. Ангелов, ЖС, 20. <i>Само баща ми, който казваше, че го боли стомах от качамака, от време на време се осмеляваше да възнегодува: | + | <i>е.</i> Д. Ангелов, ЖС, 20. <i>Само баща ми, който казваше, че го боли стомах от качамака, от време на време се осмеляваше да възнегодува: „А бе няма ли да омесиш хляб най-после?“</i> Ст. Даскалов, БП, 24. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЕНАВЙДЯ. Вж. възненавиж-дам. | + | <b>ВЪЗНЕНАВЙДЯ</b>. Вж. възненавиж-дам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЕНАВЙЖДАМ, -аш, <i>несв.;</i> въз-ненавйдя, -иш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възненавидял, -а, -о, <i>мн.</i> възненавидели, <i>прич. мин. страд.</i> възненавидян, -а, -о, <i>мн.</i> възненавидени, <i>св., прех. Книж.</i> Обзема ме силна ненавист към някого или към нещо, започвам да мразя много някого или нещо; намразвам. <i>Ленко гледаше да го не среща, защото Кумьо го хокаше като пале, викаше му шиле, веднъж, само защото Ленко му се сопна, той замахна и го зашлеви по вратлето. Оттогава Ленко съвсем го възнена-видя, боеше се от него и трепереше от дрезгавия му глуховат глас.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181. <i>Баща ми беше имотен човек, но аз възненавидях удобството на своя дом и тръгнах с работните групи, които правеха изровеното шосе за гара Подкова.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 110. <i>Вярно е, тази работа не беше за майстор като татя, но не беше и за чирак като мене. Трябваше други, който би стоял между двама ни, но този други ни напусна. И аз още еднаж възненавидях Хреля.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, | + | <b>ВЪЗНЕНАВЙЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> въз-ненавйдя, -иш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възненавидял, -а, -о, <i>мн.</i> възненавидели, <i>прич. мин. страд.</i> възненавидян, -а, -о, <i>мн.</i> възненавидени, <i>св., прех. Книж.</i> Обзема ме силна ненавист към някого или към нещо, започвам да мразя много някого или нещо; намразвам. <i>Ленко гледаше да го не среща, защото Кумьо го хокаше като пале, викаше му шиле, веднъж, само защото Ленко му се сопна, той замахна и го зашлеви по вратлето. Оттогава Ленко съвсем го възнена-видя, боеше се от него и трепереше от дрезгавия му глуховат глас.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181. <i>Баща ми беше имотен човек, но аз възненавидях удобството на своя дом и тръгнах с работните групи, които правеха изровеното шосе за гара Подкова.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 110. <i>Вярно е, тази работа не беше за майстор като татя, но не беше и за чирак като мене. Трябваше други, който би стоял между двама ни, но този други ни напусна. И аз още еднаж възненавидях Хреля.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, |
121. <i>Не можеше да възненавиди единствената си сестра, задето спи с мъж, задето иска да се омъжи и да бъде майка, когато самият той е виновен тя да достигне дотам.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 290. С <i>това свое безпътно бракосъчетание Мария направи да я възненавидят всички търновски боляри.</i> Д. Войников, КБИ, 161. възнена-виждам се, възненавидя се <i>страд.</i> и <i>взаим. Но той ся възненавидя от братята си за много причини.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 156. <i>В человеческите чувства има нещо чудно и невразумително, когато двама души за пръв път се срещнат..; те, тогава или се обикнуват, или се възненавиж-дат.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 49. | 121. <i>Не можеше да възненавиди единствената си сестра, задето спи с мъж, задето иска да се омъжи и да бъде майка, когато самият той е виновен тя да достигне дотам.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 290. С <i>това свое безпътно бракосъчетание Мария направи да я възненавидят всички търновски боляри.</i> Д. Войников, КБИ, 161. възнена-виждам се, възненавидя се <i>страд.</i> и <i>взаим. Но той ся възненавидя от братята си за много причини.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 156. <i>В человеческите чувства има нещо чудно и невразумително, когато двама души за пръв път се срещнат..; те, тогава или се обикнуват, или се възненавиж-дат.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 49. | ||
— Друга (остар. книж.) форма: возненавйждам. | — Друга (остар. книж.) форма: возненавйждам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЕНАВЙЖДАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възненавиждам <i>и от</i> възненавиж-дам се. | + | <b>ВЪЗНЕНАВЙЖДАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възненавиждам <i>и от</i> възненавиж-дам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЕСА. Вж. възнасям и възни-сам. | + | <b>ВЪЗНЕСА</b>. Вж. възнасям и възни-сам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЕСЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>поет.</i> Възнасяне. <i>Тази нощ моят копнеж опасва като млечен път земята. / О, това възнесение на поета, / това лирическо пиянство, / тази неутоленост на душата!</i> Е. Багряна, ЗМ, 73. | + | <b>ВЪЗНЕСЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>поет.</i> Възнасяне. <i>Тази нощ моят копнеж опасва като млечен път земята. / О, това възнесение на поета, / това лирическо пиянство, / тази неутоленост на душата!</i> Е. Багряна, ЗМ, 73. |
2. Само <i>ед. Разг.</i> Християнският празник Възнесение Господне; Спасовден. | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Християнският празник Възнесение Господне; Спасовден. | ||
| − | + | ◇ Възнесение Господне (Христово). <i>Църк.</i> Християнски празник (четиридесетият ден след Възкресение Христово), свързан с вярването за възнасянето на Исус Христос на небето; Спасовден. | |
— Друга (остар. книж.) форма: вознесение. | — Друга (остар. книж.) форма: вознесение. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЙКВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възникна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Започвам да съществувам, появявам се, зараждам се. <i>Селищата по нашето Черноморско крайбрежие са много стари. Някои са възникнали още преди н. е.</i> Геогр. VII кл, 91. <i>Много време преди нашата ера в Африка възникнали култури, оставили неизлечими следи в историята на човечеството.</i> П. Цолов, Т, 3. <i>На Авентинския хълм възникнал нов квартал, който и бил съединен с Рим.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 267. // За действие, явление, проява и под. — започвам да се проявявам; пораждам се. <i>На Джу-пунката се стори, че е отгатнала намеренията на големия си син, но това не я успокои, защото после в нея възникна съмнението дали мелницата няма да ги разори, както неведнъж беше заплашвал Костадин.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 432. <i>По въпроса за лихвите и глобите между Мечкарски и Иванов възникна кратък служебен спор.</i> Ст. Марков, ДБ, 270. <i>Между военния министър Петрова и финансовия | + | <b>ВЪЗНЙКВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възникна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Започвам да съществувам, появявам се, зараждам се. <i>Селищата по нашето Черноморско крайбрежие са много стари. Някои са възникнали още преди н. е.</i> Геогр. VII кл, 91. <i>Много време преди нашата ера в Африка възникнали култури, оставили неизлечими следи в историята на човечеството.</i> П. Цолов, Т, 3. <i>На Авентинския хълм възникнал нов квартал, който и бил съединен с Рим.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 267. // За действие, явление, проява и под. — започвам да се проявявам; пораждам се. <i>На Джу-пунката се стори, че е отгатнала намеренията на големия си син, но това не я успокои, защото после в нея възникна съмнението дали мелницата няма да ги разори, както неведнъж беше заплашвал Костадин.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 432. <i>По въпроса за лихвите и глобите между Мечкарски и Иванов възникна кратък служебен спор.</i> Ст. Марков, ДБ, 270. <i>Между военния министър Петрова и финансовия — Ив. Ев. Гешева възникнало сериозно недоразумение по повод на военния бюджет.</i> С, 1894, бр. 1498, 2. <i>Във фабриката често възникват затруднения.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНИКВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> възниквам. <i>Възникването на богом</i><i>1</i><i>ллската ерес има свързка още с историята на взаимните отношения между Византия и Рим, със съществуването на самостоятелната българска черкова и най-после | + | <b>ВЪЗНИКВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възниквам. <i>Възникването на богом</i><i>1</i><i>ллската ерес има свързка още с историята на взаимните отношения между Византия и Рим, със съществуването на самостоятелната българска черкова и най-после — с първобитните вярвания на словените — езичници.</i> Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 66. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЙКНА. Вж. възниквам. | + | <b>ВЪЗНЙКНА</b>. Вж. възниквам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНИСАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); възнеса, -еш, <i>мин. св.</i> възнесох, <i>св., прех. Книж.</i> Възнасям; възносям, възнося. <i>Очи си вдигнеш миг / към образите, пред които си възнисал /молитви.</i> К. Христов, ЧБ, 114. | + | <b>ВЪЗНИСАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); възнеса, -еш, <i>мин. св.</i> възнесох, <i>св., прех. Книж.</i> Възнасям; възносям, възнося. <i>Очи си вдигнеш миг / към образите, пред които си възнисал /молитви.</i> К. Христов, ЧБ, 114. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЙСАМ СЕ <i>несв.</i> (остар. и диал.); възнеса се <i>св., непрех. Книж.</i> Възнасям се; възносям се, възнося се. | + | <b>ВЪЗНЙСАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар. и диал.); възнеса се <i>св., непрех. Книж.</i> Възнасям се; възносям се, възнося се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЙСАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възнисам <i>и от</i> възнисам се; възнасяне, възносяне. | + | <b>ВЪЗНЙСАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възнисам <i>и от</i> възнисам се; възнасяне, възносяне. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗНЙСИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възнисък. <i>Възнисичка, от ония дребни жени, които така много се ха</i> | + | <b>ВЪЗНЙСИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възнисък. <i>Възнисичка, от ония дребни жени, които така много се ха</i> |
Версия от 16:19, 15 декември 2013
българи,.., старите богаташи възнегодува-ли, защото не им било приятно да имат съприкосновение с подобни хора. 3. Стоянов, ЗБВ I, 75. — Твое ли е това дете? — попита Евгени,.. — Вай! Що думаш, бащи-це! — възнегодува старата циганка. — Та аз съм дърта, стогодишна баба!... Внуче ми
е. Д. Ангелов, ЖС, 20. Само баща ми, който казваше, че го боли стомах от качамака, от време на време се осмеляваше да възнегодува: „А бе няма ли да омесиш хляб най-после?“ Ст. Даскалов, БП, 24.
ВЪЗНЕНАВЙДЯ. Вж. възненавиж-дам.
ВЪЗНЕНАВЙЖДАМ, -аш, несв.; въз-ненавйдя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възненавидял, -а, -о, мн. възненавидели, прич. мин. страд. възненавидян, -а, -о, мн. възненавидени, св., прех. Книж. Обзема ме силна ненавист към някого или към нещо, започвам да мразя много някого или нещо; намразвам. Ленко гледаше да го не среща, защото Кумьо го хокаше като пале, викаше му шиле, веднъж, само защото Ленко му се сопна, той замахна и го зашлеви по вратлето. Оттогава Ленко съвсем го възнена-видя, боеше се от него и трепереше от дрезгавия му глуховат глас. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181. Баща ми беше имотен човек, но аз възненавидях удобството на своя дом и тръгнах с работните групи, които правеха изровеното шосе за гара Подкова. Ст. Сивриев, ЗСБ, 110. Вярно е, тази работа не беше за майстор като татя, но не беше и за чирак като мене. Трябваше други, който би стоял между двама ни, но този други ни напусна. И аз още еднаж възненавидях Хреля. Ст. Чилингиров, ХНН,
121. Не можеше да възненавиди единствената си сестра, задето спи с мъж, задето иска да се омъжи и да бъде майка, когато самият той е виновен тя да достигне дотам. Ем. Станев, ИК III и IV, 290. С това свое безпътно бракосъчетание Мария направи да я възненавидят всички търновски боляри. Д. Войников, КБИ, 161. възнена-виждам се, възненавидя се страд. и взаим. Но той ся възненавидя от братята си за много причини. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 156. В человеческите чувства има нещо чудно и невразумително, когато двама души за пръв път се срещнат..; те, тогава или се обикнуват, или се възненавиж-дат. Ст. Ботьов, К (превод), 49.
— Друга (остар. книж.) форма: возненавйждам.
ВЪЗНЕНАВЙЖДАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възненавиждам и от възненавиж-дам се.
ВЪЗНЕСА. Вж. възнасям и възни-сам.
ВЪЗНЕСЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Остар., сега поет. Възнасяне. Тази нощ моят копнеж опасва като млечен път земята. / О, това възнесение на поета, / това лирическо пиянство, / тази неутоленост на душата! Е. Багряна, ЗМ, 73.
2. Само ед. Разг. Християнският празник Възнесение Господне; Спасовден.
◇ Възнесение Господне (Христово). Църк. Християнски празник (четиридесетият ден след Възкресение Христово), свързан с вярването за възнасянето на Исус Христос на небето; Спасовден.
— Друга (остар. книж.) форма: вознесение.
ВЪЗНЙКВАМ, -аш, несв.; възникна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да съществувам, появявам се, зараждам се. Селищата по нашето Черноморско крайбрежие са много стари. Някои са възникнали още преди н. е. Геогр. VII кл, 91. Много време преди нашата ера в Африка възникнали култури, оставили неизлечими следи в историята на човечеството. П. Цолов, Т, 3. На Авентинския хълм възникнал нов квартал, който и бил съединен с Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 267. // За действие, явление, проява и под. — започвам да се проявявам; пораждам се. На Джу-пунката се стори, че е отгатнала намеренията на големия си син, но това не я успокои, защото после в нея възникна съмнението дали мелницата няма да ги разори, както неведнъж беше заплашвал Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 432. По въпроса за лихвите и глобите между Мечкарски и Иванов възникна кратък служебен спор. Ст. Марков, ДБ, 270. Между военния министър Петрова и финансовия — Ив. Ев. Гешева възникнало сериозно недоразумение по повод на военния бюджет. С, 1894, бр. 1498, 2. Във фабриката често възникват затруднения.
ВЪЗНИКВАНЕ ср. Отгл. същ. от възниквам. Възникването на богом1ллската ерес има свързка още с историята на взаимните отношения между Византия и Рим, със съществуването на самостоятелната българска черкова и най-после — с първобитните вярвания на словените — езичници. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 66.
ВЪЗНЙКНА. Вж. възниквам.
ВЪЗНИСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); възнеса, -еш, мин. св. възнесох, св., прех. Книж. Възнасям; възносям, възнося. Очи си вдигнеш миг / към образите, пред които си възнисал /молитви. К. Христов, ЧБ, 114.
ВЪЗНЙСАМ СЕ несв. (остар. и диал.); възнеса се св., непрех. Книж. Възнасям се; възносям се, възнося се.
ВЪЗНЙСАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възнисам и от възнисам се; възнасяне, възносяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗНЙСИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възнисък. Възнисичка, от ония дребни жени, които така много се ха
