Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/636“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Орион беше се възкачил вече високо над южния хоризонт.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 263. <i>Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето се възкача по стълбите.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 7. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; възлизам. <i>Тесният, прашен междуселски път се възкачваше в подножието на гол баир.</i> Г. Караславов, ОХ II, 89. <i>Пътят ни пресича река Тополница при село Душанци, а след това се възкачва по седловината Козница.</i> Л. Мел-нишки, ПП, 16. <i>Пътят минаваше край Липов дол и плавно се снишаваше и възкачваше по брега.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 11. | <i>Орион беше се възкачил вече високо над южния хоризонт.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 263. <i>Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето се възкача по стълбите.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 7. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; възлизам. <i>Тесният, прашен междуселски път се възкачваше в подножието на гол баир.</i> Г. Караславов, ОХ II, 89. <i>Пътят ни пресича река Тополница при село Душанци, а след това се възкачва по седловината Козница.</i> Л. Мел-нишки, ПП, 16. <i>Пътят минаваше край Липов дол и плавно се снишаваше и възкачваше по брега.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 11. | ||
| − | 3. <i>Диал.</i> С предл. н а. Качвам се, покачвам се (на кон, магаре и др.). <i>Вела е зевници улез-на,/извади скъпи дарове/и ги навънка изнесе,.., изведе конче ранено , намета дребни дарове / и се на конче възкачи,/ и си на дво-ри излезна.</i> Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 323. <i>Марко ги | + | 3. <i>Диал.</i> С предл. н а. Качвам се, покачвам се (на кон, магаре и др.). <i>Вела е зевници улез-на,/извади скъпи дарове/и ги навънка изнесе,.., изведе конче ранено , намета дребни дарове / и се на конче възкачи,/ и си на дво-ри излезна.</i> Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 323. <i>Марко ги [ламите] па се възкачил на коня си.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 328. |
| − | 4. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. д о или н а. За цена, сума и под. — ставам по-висока, по-голяма; повишавам се, покачвам се, възвишавам се, възвисявам се. <i>Цената на кукуру-зите ся възкачила изведнъж и излязла до три австрийски жълтици.</i> С. Попов и др., ТБП, 22. <i>Лекарство, което по ценоразписа струва не повече от | + | 4. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. д о или н а. За цена, сума и под. — ставам по-висока, по-голяма; повишавам се, покачвам се, възвишавам се, възвисявам се. <i>Цената на кукуру-зите ся възкачила изведнъж и излязла до три австрийски жълтици.</i> С. Попов и др., ТБП, 22. <i>Лекарство, което по ценоразписа струва не повече от 10 ст., същото написано на лекарска рецепта, цената му се възкачваше на 1.10 лева.</i> Пряп., 1903, бр. 82, 1. <i>А заплатите на вейте селски учители захващат от 1000 гр. и ся възкачват до 3000 гр. на година.</i> Ч, 1871, бр. 10, 306. <i>Таз година храните ще намерят добра цена, защото от сега ся търсят във всяко място и цената им от ден на ден ся възкачва.</i> Дун., 1866, бр. 76, 1. |
5. <i>Остар.</i> Обикн. с предл. на. За брой на нещо — възлизам, наброявам. <i>Редовните приходи на Ч-ще ся възкачват около 5000 гр.</i> | 5. <i>Остар.</i> Обикн. с предл. на. За брой на нещо — възлизам, наброявам. <i>Редовните приходи на Ч-ще ся възкачват около 5000 гр.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
129, 2. | 129, 2. | ||
| − | + | ◇ Възкачвам <b>/</b> възкача на престола <i>някого. Книж.</i> Правя някого монарх. <i>— Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя само тебе да възкача на престола.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 173. <i>Наместо него [Телериг] българете възка-чили на престола Кардама.</i> ВИ, 118. Възкачвам се / възкача се на престола. <i>Книж.</i> | |
Ставам монарх. <i>Болярите взели страната на законния цар, а Борил бил свален от власт. На престола се възкачил Иван-Асен</i> | Ставам монарх. <i>Болярите взели страната на законния цар, а Борил бил свален от власт. На престола се възкачил Иван-Асен</i> | ||
<i>II.</i> Ист. VII кл, 35. | <i>II.</i> Ист. VII кл, 35. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКАЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възкачвам <i>и от</i> възкачвам се. <i>Не бях започнал възкачването на пирамидата, когато отгоре ми налетя нова тайфа араби.</i> Ст. Кринчев, СбЗР, 358. <i>Сега, благодарение напредналата туристическа техника, възкачването на Витоша се счита като много лека, едва ли не общедостъпна задача.</i> П. Делирадев, В, 231. <i>Кабакчиоглу изискал султанът [Селим III] да абдикира и по-то-чно да бъде снет с фетва на мюсюлмански духовен глава. Затворен отново в дворцовия харем, където бил живял до възкачването си на престола, Селим III се превърнал в немощна сянка.</i> В. Мутафчиева, КВ, 321. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКЙПВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> възкйпна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Индив.</i> За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо; въз-кипявам. <i>И колкото по-често повтаряше тая утеха пред самите уста на дъщеря си,.., толкова по-непреодолимо възкипваше в него желанието да отмъсти. — Ще измия, всичко ще измия, и ти пак ще ми бъдеш чиста...</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 136. <i>Сега възкйпна ненавист в гърдите на майката и тя натърти с неедържан укор: — Добре сте я наредили. Не ви е срам!... — Па блъсна вратата и излезе вън.</i> Ст. Чилингиров, РК, 171. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКЙПВАНЕ</b> <i>ср. Индив. Отгл. същ. от</i> възкипвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКЙПНА</b>. Вж. възкипвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКИПЯ</b>. Вж. възкипявам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКИПЯВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> възкипя, -йш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възки-пял, -а, -о, <i>мн.</i> възкипели, <i>св., непрех. Остар.</i> 1. За течност — започвам да кипя; закипявам. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо. <i>И в душата й възкипя бясно презрение към плахия цар — и тя се разкая, че е влизала в Свещения дворец.</i> Н. Райнов, ВДБ, 165. <i>Възкипя яд у всички ни и ние заявихме\ че никому не мислим да надояждаме, но и заповеди не искаме да слушаме от никого другиго, освен от тъмничните власти.</i> К. Величков, ПССъч. I, 148. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо. <i>И в душата й възкипя бясно презрение към плахия цар | ||
3. <i>Прен.</i> Изведнъж ме обхваща буйно, неудържимо чувство на гняв, яд и под.; кипвам. <i>Веднъж .. на него токо речи наскокна кочия на някой си полски пан и кочияшът, който седеше отпреде със страшни муста-ки, шлевна го добре с камшика. Младият бурсак възкипя: с безумна дерзост хвана той задното колело със замашната си ръка и запря кочията.</i> Н. Бончев, ТБ (пре-вод), 16. | 3. <i>Прен.</i> Изведнъж ме обхваща буйно, неудържимо чувство на гняв, яд и под.; кипвам. <i>Веднъж .. на него токо речи наскокна кочия на някой си полски пан и кочияшът, който седеше отпреде със страшни муста-ки, шлевна го добре с камшика. Младият бурсак възкипя: с безумна дерзост хвана той задното колело със замашната си ръка и запря кочията.</i> Н. Бончев, ТБ (пре-вод), 16. | ||
Версия от 16:19, 15 декември 2013
Орион беше се възкачил вече високо над южния хоризонт. А. Гуляшки, ЗВ, 263. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето се възкача по стълбите. 3. Стоянов, ЗБВ III, 7. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; възлизам. Тесният, прашен междуселски път се възкачваше в подножието на гол баир. Г. Караславов, ОХ II, 89. Пътят ни пресича река Тополница при село Душанци, а след това се възкачва по седловината Козница. Л. Мел-нишки, ПП, 16. Пътят минаваше край Липов дол и плавно се снишаваше и възкачваше по брега. Ст. Даскалов, СЛ, 11.
3. Диал. С предл. н а. Качвам се, покачвам се (на кон, магаре и др.). Вела е зевници улез-на,/извади скъпи дарове/и ги навънка изнесе,.., изведе конче ранено , намета дребни дарове / и се на конче възкачи,/ и си на дво-ри излезна. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 323. Марко ги [ламите] па се възкачил на коня си. Нар. пес., СбНУ VII, 328.
4. Остар. и диал. Обикн. с предл. д о или н а. За цена, сума и под. — ставам по-висока, по-голяма; повишавам се, покачвам се, възвишавам се, възвисявам се. Цената на кукуру-зите ся възкачила изведнъж и излязла до три австрийски жълтици. С. Попов и др., ТБП, 22. Лекарство, което по ценоразписа струва не повече от 10 ст., същото написано на лекарска рецепта, цената му се възкачваше на 1.10 лева. Пряп., 1903, бр. 82, 1. А заплатите на вейте селски учители захващат от 1000 гр. и ся възкачват до 3000 гр. на година. Ч, 1871, бр. 10, 306. Таз година храните ще намерят добра цена, защото от сега ся търсят във всяко място и цената им от ден на ден ся възкачва. Дун., 1866, бр. 76, 1.
5. Остар. Обикн. с предл. на. За брой на нещо — възлизам, наброявам. Редовните приходи на Ч-ще ся възкачват около 5000 гр.
Ч, 1870, бр. 6, 173. Броят на всички волен-тири, които са преминали досега от Унгария в Сърбия, са възкачва на повече от 15 хил. души. НБ, 1876, бр. 10, 40. Нашето из-насяние, казва той [англичанинът], на памучни стоки и прежди за Росия са възкачва годишно на 717,940 лири стерлинги. НБ,
1877, бр. 73, 284. От Американския бой насам умножението на жителите в съединените държави е напреднало дотолкова, щото в 1860-тата година числото им беше тридесят и един милион,.., а сега ся е въз-качило на 35, 500, 000 души. Дун., 1866, бр.
129, 2.
◇ Възкачвам / възкача на престола някого. Книж. Правя някого монарх. — Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя само тебе да възкача на престола. Ив. Вазов, Съч. XX, 173. Наместо него [Телериг] българете възка-чили на престола Кардама. ВИ, 118. Възкачвам се / възкача се на престола. Книж.
Ставам монарх. Болярите взели страната на законния цар, а Борил бил свален от власт. На престола се възкачил Иван-Асен
II. Ист. VII кл, 35.
ВЪЗКАЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възкачвам и от възкачвам се. Не бях започнал възкачването на пирамидата, когато отгоре ми налетя нова тайфа араби. Ст. Кринчев, СбЗР, 358. Сега, благодарение напредналата туристическа техника, възкачването на Витоша се счита като много лека, едва ли не общедостъпна задача. П. Делирадев, В, 231. Кабакчиоглу изискал султанът [Селим III] да абдикира и по-то-чно да бъде снет с фетва на мюсюлмански духовен глава. Затворен отново в дворцовия харем, където бил живял до възкачването си на престола, Селим III се превърнал в немощна сянка. В. Мутафчиева, КВ, 321.
ВЪЗКЙПВАМ, -аш, несв/, възкйпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Индив. За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо; въз-кипявам. И колкото по-често повтаряше тая утеха пред самите уста на дъщеря си,.., толкова по-непреодолимо възкипваше в него желанието да отмъсти. — Ще измия, всичко ще измия, и ти пак ще ми бъдеш чиста... Ст. Чилингиров, ПЖ, 136. Сега възкйпна ненавист в гърдите на майката и тя натърти с неедържан укор: — Добре сте я наредили. Не ви е срам!... — Па блъсна вратата и излезе вън. Ст. Чилингиров, РК, 171.
ВЪЗКЙПВАНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от възкипвам.
ВЪЗКЙПНА. Вж. възкипвам.
ВЪЗКИПЯ. Вж. възкипявам.
ВЪЗКИПЯВАМ, -аш, несв/, възкипя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възки-пял, -а, -о, мн. възкипели, св., непрех. Остар. 1. За течност — започвам да кипя; закипявам.
2. Прен. За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо. И в душата й възкипя бясно презрение към плахия цар — и тя се разкая, че е влизала в Свещения дворец. Н. Райнов, ВДБ, 165. Възкипя яд у всички ни и ние заявихме\ че никому не мислим да надояждаме, но и заповеди не искаме да слушаме от никого другиго, освен от тъмничните власти. К. Величков, ПССъч. I, 148.
3. Прен. Изведнъж ме обхваща буйно, неудържимо чувство на гняв, яд и под.; кипвам. Веднъж .. на него токо речи наскокна кочия на някой си полски пан и кочияшът, който седеше отпреде със страшни муста-ки, шлевна го добре с камшика. Младият бурсак възкипя: с безумна дерзост хвана той задното колело със замашната си ръка и запря кочията. Н. Бончев, ТБ (пре-вод), 16.
