Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/479“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>по-връстни ученици са говорили в черква или при разни тържествени случаи, училищни изпити, праздненства.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90. | + | <i>по-връстни ученици са говорили в черква или при разни тържествени случаи, училищни изпити, праздненства.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90. <i>— Чух еднаж, че княз Бенеамин дошъл в Свещения дворец</i>.. |
− | + | <i>— Ала не посмях да напусна Гинекея, защото бях връстна мома и пазех нравите на царското семейство.</i> Н. Райнов, ВДБ, 101. | |
<b>ВРЪСТНАКЙНА</b> <i>ж. Диал.</i> Връстница. <i>Старите хора го тълкуваха като лош знак, а Великините връстнакини изпочупиха езиците си да лъжат, че Ивана напълнила устата на Дима с пръст.</i> К. Петканов, МЗК, 144-145. | <b>ВРЪСТНАКЙНА</b> <i>ж. Диал.</i> Връстница. <i>Старите хора го тълкуваха като лош знак, а Великините връстнакини изпочупиха езиците си да лъжат, че Ивана напълнила устата на Дима с пръст.</i> К. Петканов, МЗК, 144-145. | ||
− | <b>ВРЪСТНИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Мъж, който е на еднаква възраст с някого, нещо. <i>Спомних си моите години и разбрах, че съм връстник на поета.</i> К. Калчев, ДНГ, 71. <i>Те бяха връстници със Стефан, заедно пасяха козите, заедно тръгнаха на школото.</i> Н. Тихо-лов, ДКД, 101. <i>Макар връстници, високият ръст, гъстата, синкавочерна брада и тоя гърлен, дълбок глас предаваха на нишкия дякон вид на по-възрастен.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 99. <i>На кръщавката пък, дядо Божил докара теленцето и го хариза на внука си. | + | <b>ВРЪСТНИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Мъж, който е на еднаква възраст с някого, нещо. <i>Спомних си моите години и разбрах, че съм връстник на поета.</i> К. Калчев, ДНГ, 71. <i>Те бяха връстници със Стефан, заедно пасяха козите, заедно тръгнаха на школото.</i> Н. Тихо-лов, ДКД, 101. <i>Макар връстници, високият ръст, гъстата, синкавочерна брада и тоя гърлен, дълбок глас предаваха на нишкия дякон вид на по-възрастен.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 99. <i>На кръщавката пък, дядо Божил докара теленцето и го хариза на внука си. — В един ден са се родили, връстници са.</i> Кр. Григоров, Н, 141. • Обр. <i>Изправен срещу къщата и неин връстник по години, голям трендафилов храст пролет разпръскваше багрите на цветовете си и ароматът им срещаше госта още на пътната вратня.</i> М. Яворски, ХСП, 8. <i>Тези младежи са връстници на свободата.</i> |
<b>ВРЪСТНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена, която е на еднаква възраст с някого, нещо. <i>Колко се беше променила тази жена!... Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата й съвсем побеляла.</i> Кл. Цачев, СШ, 53. <i>Нона трепна и го погледна, като чу да нарича майка й по ице, цато да му беше връстница или близка.</i> И. Йовков, ЧКГ, 178. <i>Невенка беше излязла от тях, като каза на майка си да я потърсят у съседката й, дето имаше приятелка връстница.</i> Ив. Вазов, Съч. | <b>ВРЪСТНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена, която е на еднаква възраст с някого, нещо. <i>Колко се беше променила тази жена!... Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата й съвсем побеляла.</i> Кл. Цачев, СШ, 53. <i>Нона трепна и го погледна, като чу да нарича майка й по ице, цато да му беше връстница или близка.</i> И. Йовков, ЧКГ, 178. <i>Невенка беше излязла от тях, като каза на майка си да я потърсят у съседката й, дето имаше приятелка връстница.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
− | XXV, 37. • Обр. | + | XXV, 37. • Обр. <i>— Погледнете внимателно моята вехта къща. Тя е връстница на черквата „Свети Марко“.</i> А. Каралийчев, |
В, 161. <i>Връстница на свободата.</i> | В, 161. <i>Връстница на свободата.</i> | ||
Ред 19: | Ред 19: | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
− | <b>ВРЪТ</b> и удвоено <b>врът-врът | + | <b>ВРЪТ</b> и удвоено <b>врът-врът</b>. <i>Междум. Разг.</i> В сказ. функция: <b>а)</b> Въртя уред дълго време без прекъсване в една посока. <i>Ей го, седнал е той пред дървеното чекръче и — врът-врът — по цял час се не вдига.</i> Т. Влайков, Пр. I, 165. <i>Взе хурката, седна на едно столче пред огнището на приказка с мене</i> |
− | <i>и... врът-врът | + | <i>и... врът-врът — запреде.</i> К. величков, ПССъч. VIII, 252. б) Повторено в съчет. с насам...натам — движа се на една или друга страна, в различни посоки или ходя, отивам тук или там, на различни места. <i>Врът — насам, врът — натам! — и при всяко мръдване на опашките люспите им просветваха в седефен блясък като дъгич-ки, всяка люспа — отделна дъгичка.</i> П. Бобев, ГЕ, 47. <i>— Албена знае само да тури китка на главата си и да тръгне из махалата — врът насам, врът натам, ха-ха-ха, хи-хи-хи — и туй то.</i> Й. Йовков, А, 54. |
<b>ВРЪТВАМ,</b> -аш, <i>несв.\</i> <b>врътна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> врътнат, <i>св., прех.</i> 1. Енергично, изведнъж обръщам нещо около една точка в една посока. <i>Рада врътна вретеното, прекоси двора и отиде у съседите на хората.</i> К. Петканов, БД, 46. <i>Той набра още две цифри върху автомата пред себе си и врътна някакъв ключ.</i> Ст. Волев, МС, 165. <i>Ния хвърли главнята в огнището и се изправи. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето й, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри.</i> Д. Талев, ПК, 21. | <b>ВРЪТВАМ,</b> -аш, <i>несв.\</i> <b>врътна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> врътнат, <i>св., прех.</i> 1. Енергично, изведнъж обръщам нещо около една точка в една посока. <i>Рада врътна вретеното, прекоси двора и отиде у съседите на хората.</i> К. Петканов, БД, 46. <i>Той набра още две цифри върху автомата пред себе си и врътна някакъв ключ.</i> Ст. Волев, МС, 165. <i>Ния хвърли главнята в огнището и се изправи. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето й, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри.</i> Д. Талев, ПК, 21. | ||
− | 2. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, като обикновено го насочвам в определена посока. <i>Професорът заканително врътна глава и се разсмя широко и весело.</i> Ем. Манов, ДСР, 113. <i>Изненадан от тая неочаквана намеса, Пандурски врътна към него | + | 2. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, като обикновено го насочвам в определена посока. <i>Професорът заканително врътна глава и се разсмя широко и весело.</i> Ем. Манов, ДСР, 113. <i>Изненадан от тая неочаквана намеса, Пандурски врътна към него [Левски] очи, спря ги върху лицето му и занемя.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 147. <i>Искаше му се да види океански параход, да врътне варката към него и да го приветствува.</i> С. Черни-шев, ВМ, 19. |
− | <b>ВРЪТВАМ</b> СЕ <i>несв</i><b>врътна се</b> <i>св., непрех.</i> Обръщам се енергично, изведнъж около една точка и обикн. се насочвам в обратна посока; връцвам се. <i>Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши и след всяко кълвене радостно изчуруликваше и се врътваше на клончето.</i> Ил. Волен, МДС, 56-57. | + | <b>ВРЪТВАМ</b> СЕ <i>несв</i><b>врътна се</b> <i>св., непрех.</i> Обръщам се енергично, изведнъж около една точка и обикн. се насочвам в обратна посока; връцвам се. <i>Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши и след всяко кълвене радостно изчуруликваше и се врътваше на клончето.</i> Ил. Волен, МДС, 56-57. <i>— Знам</i> |
− | + | <i>— отвърна му тя с огнено задъхан шепот, врътна се и се върна към кръчмата.</i> Т. Харманджиев, Р, 68. <i>Момъкът дълго стои облегнат на вратата, с унесено лице. Сетне изведнъж се врътва, затропва със своите високи сандали към вътрешната стая.</i> К. Константинов, СЧЗ, 31. <i>Валентин удари задните спирачки, предницата на колата се врътна в полукръг и преди колелата да увиснат над пропастта, колата наново полетя по стръмнината.</i> Д. Кисьов, Щ, 175. | |
− | О <b>Врътвам / врътна <шамар> един | + | О <b>Врътвам / врътна <шамар> един</b>. <i>Разг</i>. Удрям шамар; зашлевявам. <i>— Я млъкни! — обади се злобно капитанът. — Я млъкни, че като ти врътна един!...</i> П. Вежинов, ДБ, 235. |
Версия от 16:10, 15 декември 2013
по-връстни ученици са говорили в черква или при разни тържествени случаи, училищни изпити, праздненства. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90. — Чух еднаж, че княз Бенеамин дошъл в Свещения дворец..
— Ала не посмях да напусна Гинекея, защото бях връстна мома и пазех нравите на царското семейство. Н. Райнов, ВДБ, 101.
ВРЪСТНАКЙНА ж. Диал. Връстница. Старите хора го тълкуваха като лош знак, а Великините връстнакини изпочупиха езиците си да лъжат, че Ивана напълнила устата на Дима с пръст. К. Петканов, МЗК, 144-145.
ВРЪСТНИК, мн. -ци, м. Мъж, който е на еднаква възраст с някого, нещо. Спомних си моите години и разбрах, че съм връстник на поета. К. Калчев, ДНГ, 71. Те бяха връстници със Стефан, заедно пасяха козите, заедно тръгнаха на школото. Н. Тихо-лов, ДКД, 101. Макар връстници, високият ръст, гъстата, синкавочерна брада и тоя гърлен, дълбок глас предаваха на нишкия дякон вид на по-възрастен. Ст. Дичев, ЗС I, 99. На кръщавката пък, дядо Божил докара теленцето и го хариза на внука си. — В един ден са се родили, връстници са. Кр. Григоров, Н, 141. • Обр. Изправен срещу къщата и неин връстник по години, голям трендафилов храст пролет разпръскваше багрите на цветовете си и ароматът им срещаше госта още на пътната вратня. М. Яворски, ХСП, 8. Тези младежи са връстници на свободата.
ВРЪСТНИЦА ж. Жена, която е на еднаква възраст с някого, нещо. Колко се беше променила тази жена!... Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата й съвсем побеляла. Кл. Цачев, СШ, 53. Нона трепна и го погледна, като чу да нарича майка й по ице, цато да му беше връстница или близка. И. Йовков, ЧКГ, 178. Невенка беше излязла от тях, като каза на майка си да я потърсят у съседката й, дето имаше приятелка връстница. Ив. Вазов, Съч.
XXV, 37. • Обр. — Погледнете внимателно моята вехта къща. Тя е връстница на черквата „Свети Марко“. А. Каралийчев,
В, 161. Връстница на свободата.
ВРЪСТНЙЧЕ, мн. -та, ср. Дете на еднаква възраст с друго дете. Хрумванията й в детинските игри будят учудване не само у нейните връстничета, но и у възрастните. Ст. Грудев, ББ, 37. В този час, в общата детска зала, заедно с другарите си връстничета, едно русокосо момиченце пълзеше по пода. Г. Райчев, ЗК, 93.
ВРЪСТНЙЧКА ж. Връстница.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВРЪТ и удвоено врът-врът. Междум. Разг. В сказ. функция: а) Въртя уред дълго време без прекъсване в една посока. Ей го, седнал е той пред дървеното чекръче и — врът-врът — по цял час се не вдига. Т. Влайков, Пр. I, 165. Взе хурката, седна на едно столче пред огнището на приказка с мене
и... врът-врът — запреде. К. величков, ПССъч. VIII, 252. б) Повторено в съчет. с насам...натам — движа се на една или друга страна, в различни посоки или ходя, отивам тук или там, на различни места. Врът — насам, врът — натам! — и при всяко мръдване на опашките люспите им просветваха в седефен блясък като дъгич-ки, всяка люспа — отделна дъгичка. П. Бобев, ГЕ, 47. — Албена знае само да тури китка на главата си и да тръгне из махалата — врът насам, врът натам, ха-ха-ха, хи-хи-хи — и туй то. Й. Йовков, А, 54.
ВРЪТВАМ, -аш, несв.\ врътна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. врътнат, св., прех. 1. Енергично, изведнъж обръщам нещо около една точка в една посока. Рада врътна вретеното, прекоси двора и отиде у съседите на хората. К. Петканов, БД, 46. Той набра още две цифри върху автомата пред себе си и врътна някакъв ключ. Ст. Волев, МС, 165. Ния хвърли главнята в огнището и се изправи. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето й, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри. Д. Талев, ПК, 21.
2. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, като обикновено го насочвам в определена посока. Професорът заканително врътна глава и се разсмя широко и весело. Ем. Манов, ДСР, 113. Изненадан от тая неочаквана намеса, Пандурски врътна към него [Левски] очи, спря ги върху лицето му и занемя. Ст. Дичев, ЗС II, 147. Искаше му се да види океански параход, да врътне варката към него и да го приветствува. С. Черни-шев, ВМ, 19.
ВРЪТВАМ СЕ несвврътна се св., непрех. Обръщам се енергично, изведнъж около една точка и обикн. се насочвам в обратна посока; връцвам се. Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши и след всяко кълвене радостно изчуруликваше и се врътваше на клончето. Ил. Волен, МДС, 56-57. — Знам
— отвърна му тя с огнено задъхан шепот, врътна се и се върна към кръчмата. Т. Харманджиев, Р, 68. Момъкът дълго стои облегнат на вратата, с унесено лице. Сетне изведнъж се врътва, затропва със своите високи сандали към вътрешната стая. К. Константинов, СЧЗ, 31. Валентин удари задните спирачки, предницата на колата се врътна в полукръг и преди колелата да увиснат над пропастта, колата наново полетя по стръмнината. Д. Кисьов, Щ, 175.
О Врътвам / врътна <шамар> един. Разг. Удрям шамар; зашлевявам. — Я млъкни! — обади се злобно капитанът. — Я млъкни, че като ти врътна един!... П. Вежинов, ДБ, 235.