Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/469“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | глас; вряскам, врякам. <i>Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена,.., со-пна й се: | + | глас; вряскам, врякам. <i>Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена,.., со-пна й се: — Стига си врещяла мари, не ставай за смях на хората!</i> Ст. Марков, ДБ, 68. <i>Мъничка девойчица,.. на влажний пол се-дешком залъгвала помало от себе брата и старала ся да го приспи, между тем друго детенце лежало на слама и жално врещяло.</i> |
<i>С.</i> Радулов, ГМП (превод), 181. | <i>С.</i> Радулов, ГМП (превод), 181. | ||
− | 3. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. <i>Онази кипна и започна да врещи: | + | 3. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. <i>Онази кипна и започна да врещи: — Че каква си ми ти мари а, каква си ми?</i> Ст. Марков, ДБ, 126. <i>— Каквото и да направя, каквото и да кажа</i> |
− | + | <i>— все лошо! Врещиш по мене, псуваш, като че ли аз съм виновен за всичко! Ами не може така! А че аз не съм ли човек!...</i> П. Вежинов, НС, 237. | |
<b>ВРИС,</b> врйсът, врйса, <i>мн.</i> врйсове и врйсьове, след <i>числ.</i> врйса и врйся, <i>м. Диал.</i> | <b>ВРИС,</b> врйсът, врйса, <i>мн.</i> врйсове и врйсьове, след <i>числ.</i> врйса и врйся, <i>м. Диал.</i> | ||
Ред 13: | Ред 13: | ||
2. Кладенец. <i>Татко ми гърци убиха, /и го на врис фърлиха, / останахме сираци.</i> Нар. пес., СбНП I, 151. | 2. Кладенец. <i>Татко ми гърци убиха, /и го на врис фърлиха, / останахме сираци.</i> Нар. пес., СбНП I, 151. | ||
− | — От гр. Ррйат) | + | — От гр. Ррйат) ’извор, чешма’. |
− | <b>ВРЙЧАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>врека,</b> вречеш, <i>мин. св.</i> врекох, <i>прич. мин. св. деят.</i> врекъл, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли, <i>прич. мин. страд.</i> вречен, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Обещавам, обричам нещо или някого. <i>Един нещастен случай, и работата може да се разплете. | + | <b>ВРЙЧАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>врека,</b> вречеш, <i>мин. св.</i> врекох, <i>прич. мин. св. деят.</i> врекъл, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли, <i>прич. мин. страд.</i> вречен, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Обещавам, обричам нещо или някого. <i>Един нещастен случай, и работата може да се разплете. „Не, няма време за отлагане“ реши Юрталана. „Каквото съм врекъл, трябва да го дам!“</i> Г. Караславов, С, 71. <i>А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място</i>, <i>макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място.</i> Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. <i>— Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да й зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 274. <i>Шестима я братя не вричат; далеко —/и майка сама не пристава...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. |
2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. <i>Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!...</i> Ст. Загорчинов, <b>ДП, 86. вричам се, врека се</b> <i>страд.</i> | 2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. <i>Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!...</i> Ст. Загорчинов, <b>ДП, 86. вричам се, врека се</b> <i>страд.</i> | ||
− | <b>ВРИЧАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>врека се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. <i>Иконописецът се разкайваше най-иск-рено,.., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи.</i> И. Йовков, Ж 1945, 134. <i>Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше | + | <b>ВРИЧАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>врека се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. <i>Иконописецът се разкайваше най-иск-рено,.., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи.</i> И. Йовков, Ж 1945, 134. <i>Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща.</i> Кр. Григоров, И, 21-22. <i>— Прости ме, Хадър ага,.. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред везде-същаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстя-вам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 162-163. <i>Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа.</i> Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. <i>— Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе.</i> Й. Йовков, Б, 111. <i>— Теб, Росано, теб обичам!</i> |
− | + | <i>— врича й се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная!</i> Тарас, СГ, 60. <i>Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот.</i> Ст. Даскалов, ЗС, 77. | |
− | <b>ВРИЧАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вричам <i>и от</i> вричам се. <i>Бях й се врекъл на Силвина, като отида с дяда на панаира във Филибе, да й донеса оттам едно кокалено гребенче за мигли, ала с врича-нето си остана.</i> Н. Хайтов, ДР, 216. <i>Двамата приятели решиха да се сродят и устояха на вричането си: задомиха децата, когато пораснаха.</i> П. Славински, ПЗ, 200. <i>Той | + | <b>ВРИЧАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вричам <i>и от</i> вричам се. <i>Бях й се врекъл на Силвина, като отида с дяда на панаира във Филибе, да й донеса оттам едно кокалено гребенче за мигли, ала с врича-нето си остана.</i> Н. Хайтов, ДР, 216. <i>Двамата приятели решиха да се сродят и устояха на вричането си: задомиха децата, когато пораснаха.</i> П. Славински, ПЗ, 200. <i>Той [Стойко] се досещаше защо правят всичко това, макар че старите нищо не му казваха. И беше сигурен, че вричането не е отда-внашно и че не е за някакво измислено от майка му боледуване на Алекси.</i> Г. Караславов, С, 81. С <i>вричане са стока не свършва.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП П, 136. |
<b>ВРОГОВЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прич. мин. страд. от</i> вроговя се като <i>прил.</i> Който се е превърнал в рогово вещество. <i>При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра.</i> Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С <i>помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите.</i> Ц. Пешев и др., ФБ, 27. | <b>ВРОГОВЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прич. мин. страд. от</i> вроговя се като <i>прил.</i> Който се е превърнал в рогово вещество. <i>При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра.</i> Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С <i>помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите.</i> Ц. Пешев и др., ФБ, 27. |
Версия от 16:09, 15 декември 2013
глас; вряскам, врякам. Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена,.., со-пна й се: — Стига си врещяла мари, не ставай за смях на хората! Ст. Марков, ДБ, 68. Мъничка девойчица,.. на влажний пол се-дешком залъгвала помало от себе брата и старала ся да го приспи, между тем друго детенце лежало на слама и жално врещяло.
С. Радулов, ГМП (превод), 181.
3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. Онази кипна и започна да врещи: — Че каква си ми ти мари а, каква си ми? Ст. Марков, ДБ, 126. — Каквото и да направя, каквото и да кажа
— все лошо! Врещиш по мене, псуваш, като че ли аз съм виновен за всичко! Ами не може така! А че аз не съм ли човек!... П. Вежинов, НС, 237.
ВРИС, врйсът, врйса, мн. врйсове и врйсьове, след числ. врйса и врйся, м. Диал.
1. Извор, където се налива вода. Животът на старците им изглеждаше по-значителен и по-съществен там, в Манастър, в горите,.., във врисовете, пресипани по полегатите склонове към морето. Н. Инджов, ПП, 129. Торнала мома на врис на вода. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 151. Пашовото сиво стадо, / мостове бе возлюляло, / ври-сове бе возмушило. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 119. Видели са сме, малеле, / на студените врисюве. Нар. пес., СбНУ XIV, 40.
2. Кладенец. Татко ми гърци убиха, /и го на врис фърлиха, / останахме сираци. Нар. пес., СбНП I, 151.
— От гр. Ррйат) ’извор, чешма’.
ВРЙЧАМ, -аш, несв.; врека, вречеш, мин. св. врекох, прич. мин. св. деят. врекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. вречен, св., прех. Диал. 1. Обещавам, обричам нещо или някого. Един нещастен случай, и работата може да се разплете. „Не, няма време за отлагане“ реши Юрталана. „Каквото съм врекъл, трябва да го дам!“ Г. Караславов, С, 71. А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място, макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. — Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да й зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Шестима я братя не вричат; далеко —/и майка сама не пристава... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!... Ст. Загорчинов, ДП, 86. вричам се, врека се страд.
ВРИЧАМ СЕ несв.; врека се св., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. Иконописецът се разкайваше най-иск-рено,.., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи. И. Йовков, Ж 1945, 134. Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща. Кр. Григоров, И, 21-22. — Прости ме, Хадър ага,.. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред везде-същаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстя-вам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа. Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. — Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Й. Йовков, Б, 111. — Теб, Росано, теб обичам!
— врича й се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная! Тарас, СГ, 60. Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот. Ст. Даскалов, ЗС, 77.
ВРИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вричам и от вричам се. Бях й се врекъл на Силвина, като отида с дяда на панаира във Филибе, да й донеса оттам едно кокалено гребенче за мигли, ала с врича-нето си остана. Н. Хайтов, ДР, 216. Двамата приятели решиха да се сродят и устояха на вричането си: задомиха децата, когато пораснаха. П. Славински, ПЗ, 200. Той [Стойко] се досещаше защо правят всичко това, макар че старите нищо не му казваха. И беше сигурен, че вричането не е отда-внашно и че не е за някакво измислено от майка му боледуване на Алекси. Г. Караславов, С, 81. С вричане са стока не свършва. Погов. П. Р. Славейков, БП П, 136.
ВРОГОВЕН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от вроговя се като прил. Който се е превърнал в рогово вещество. При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра. Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите. Ц. Пешев и др., ФБ, 27.
ВРОГОВЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вроговя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Спец. Превръщам се в рогово вещество. Епидермата има характер на многопластова рогова епителна тъкан. Всякога се състои от няколко пласта клетки с раз-лична форма, които проявяват жизнена дейност в дълбоките пластове, а към повърхността умират и се вроговяват. Ст. Младенов и др., ОТК, 8.