Page:RBE Tom2.djvu/434

поглед към някого или към нещо; ококор-вам. — Мили братовчеде, аз вече съм изследвал своята болест и я знам. Работата е на живот и смърт. Ще оздравея или не — зависи от тебе. — Момчето впули очи, пребледня и заслуша още по-внимателно.

Н. Хайтов, ПП, 67-68. — Къде йе владиката? Къде йе младата? Пита комис сина си, а той впулил очи на царския стол. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 77.

ВПУЛЯМ СЕ несв.; впуля се св., непрех. Диал. Заглеждам се с широко отворени очи в някого или в нещо. Попитах го като е живял толкоз и толкоз години (..), какво най-страшно и най-хубаво е преживял. Дже-малаа се впули в мене зачуден. Н. Хайтов, ШГ, 251.

◇ Впулям се / впуля се в тавана. Диал. Обикн. в се. Умирам. По улицата минава старец: похлопва с тояжката, крета.. — Към заник отиваш и ти, както и я, ама нейсе! — шегува се бай Сандъо. — Размота-ла се е вече макарата ни, глухчо-о, някой ден ще се крати жичката и ще се впулим в тавана! Н. Хайтов, ШГ, 26.

ВПУСКАМ, -аш и ВПУЩАМ, -аш, несв.; впусна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. 1. Пускам нещо вътре в друго. Да забележим колко тегли кратуната празна, та па да впуснем вътре в нея малко въздух, щем видим, че стане тя малко по-тежка.

Н. Геров, ИФ, 129. След туй той прерязал гърлата на докараните овци и впуснал кръвта в изкопаната яма. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 100.

2. Оставям, пускам някого или нещо да влезе вътре в нещо. С такава нестърпимост става и впуска коня си във вълнения, които можеха да го потопят. „Вървете, дума на войската си,.., аз не искам друго освен града.“ Д. Попов, СбРС (превод), 33. Защо са впуснали тук, в таз малка ограда, толкова свят? Ст. Младенов, БТР I, 341. впускам се, впущам се, впусна се страд.

ВПУСКАМ СЕ, -аш се и ВПУЩАМ СЕ, -аш се, несв. ; впусна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Устремявам се бързо, стремително с бяг, тичане към някого или нещо; втурвам се. Впуснали се да го хванат, натиснали го да му вземат револвера, с който ги [Стоян] застрашавал. 3. Стоянов, ХБ, 396. Тогава синът на дядо Дончо, съвзел се от оня неочакван ужас, който в тия няколко мига видя пред себе си, се впусна, прегради пътя на вързания си даскал и изкрещя. Зл. Чолакова, БК, 63. Тя се промъкна вън, отключи пътната врата и се впусна напред, по безлюдната улица. Г. Райчев, В,

26. И помежду това ужасно и за отчайва-ние позорище,.., беше дързостта на множество жени.., кои са впуснаха в пламъците, за да избавят дъщерите си от ужасния пожар. Д. Попов, СбРС (превод), 73. // Налитам, нахвърлям се срещу някого или нещо. Бухалите, кукумявките и чухалата, като не се боеха ни от бееве, ни от аги, почнаха своите зловещи песни и се впуснаха на плячка. Ц. Гинчев, ГК, 48. Звярът, ако и да е звяр, той в свирепството си впуска са, хапе, разкъсва, погубва, но като доде при своите малки щенета, той замаха опаш, умилква са, и са слага до тях да ги пази. Ил. Блъсков, ПБ I, VI-УП. Като не слушаше освен отчаянието си, бедният Никола са впуска против вълка с издигнат кривак. У,

1871, бр. 11, 171. Кога види [крокодилът] животно, впуска ся и го приграбва с предните си крака и го разкъсва. П. Берон, БРП, 107.

2. С предл. в. Стремително влизам, вмъквам се изведнъж вътре в нещо. По скалата лежаха неподвижно по-малки дяволици [едри, черни птици]. Две по-големи още живееха, но трепереха в предсмъртна агония и не можеха да се впуснат във водата, колкото и да бяха уплашени от лодката и човека. П. Славински, МСК, 112. Кога падне в опасност [рибата] бърза да ся скрие в морските стръмнини или ся впуска в дълбочините на водата. Д. Попов, СбРС (превод), 75.

3. Запътвам се, тръгвам, отправям се нанякъде. Още не съм намерил човек, с когото да се впусна нагоре към изворите на Парана или в тропическия лес на Мисионес. В. Ши-вачев, ПЮА, 141. — Ако пък бе се впуснал някъде към джунглите, тогава... — Тогава, сто на сто, щях да ви домъкна кожата и на някой носорог! Д. Калфов, КР, 90. На двора вън конете туптяха по калдъръма; слугите товареха по тях вещите на бежанците, които щяха да се впуснат на път в непроходимите гъстаци на днешния Тузлук. Ив. Вазов, Съч. XIV, 127. Издигнете високо платната, / хей, другари моряци, напред! / Да се впуснем с попътния вятър / из прос-торното светло море. М. Петканова, С, 27. Искал бих в такова ранно утро, / пълно с мирис, песни, хладина, / да се впусна с раница на рамо / из зелената Тракийска равнина / и доволен, радостен и морен, / да достигна синия безкрай. Д. Пантелеев, ВДК, 5.

4. Със съюз да и следв. гл. Означава начало на действието, изразявано от втория глагол; почвам, започвам, вземам. Най-напред Сан-ка се впусна да бяга, после се върна, загледа се в Нона като луда, падна връз нея и отчаян сърцераздирателен писък процепи къщата. И. Йовков, ЧКГ, 316. Той [Димо] грабна хляба и се впусна да тича. К. Петканов, МЗК, 135. Тя се впусна да тича бързо, колкото й позволяваха силите. А. Гуляшки, МТС, 205. Днеска — позив, /утре — вестник, / с думи този, / онзи с песни: / той за правда заговори, / и се впусна да се бори... Ас. Босев, ДО, 97.

5. С предл. в и следв. същ. или със съюз д а и следв. гл. Увличам се в извършване на действието, което е изразено със съществителното или с втория глагол. И впусна се