Page:RBE Tom2.djvu/422

ни на купа оръжия стоеха един срещу друг,.., двама хусари. . От това, че зад гърба им се трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше от Раденко-вите и Сазданови вояци. Ст. Загорчинов, ДП, 320.

ВОЙНСТВО, мн. -а, ср. Диал. Войнство.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВОЯЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Войнишки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПАДАМ, -аш, несв.; впадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ).

2. За река — вливам се. После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава. Хр. Павлович, Ц, 9.

3. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Изложените два начина,.., са изобилний извор на разните философически теории върху учреждението на человеческите общества, които теории впадат сички в гореспоменатата фи-лософическа школа. Ч, 1870, бр. 6, 165. Долните цифри 7, 0, 3 и 1 в множимото не впадат в местата, изисквани в произведението. К. Кърджиев, А, 126.

4. С предл. в и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам¹. В падам в униние — ставам унил, унивам. Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. В падам в апатия

— ставам апатичен. Но защото заболявши-те от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства. Знан., 1875, бр. 20-21, 315. В падам в заблуждение — заблуждавам се. Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост . . и тъй впадаме в заблуждение. П. Киси-мов, ОАII (превод), 29.

ВПАДАМ СЕ несв.; впадна се се., непрех. Остар. Книж. 1. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Едно само бъркаше на г. Консулов, а именно, че той се впадаше в оная категория патриоти, които аз нареках съчувствующи в първата част на Записките си. 3. Стоянов, ЗБВ II, 134.

2. Намирам се, разположен съм някъде. Това село се впадаше в околията на Бенковски, който сам лично го посети няколко пъти, във време на пропагандата. 3. Стоянов, ЗБВ III, 295. Град Воден и околията му почти се впада между митрополското седалище на Мегленската епархия. К. Шапка-рев, Р, 25.

ВПАДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадам и от впадам се.

ВПАДВАМ, -аш, несв.; впадна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Впадам веднъж или изведнъж. Защо кога е на едного человека умо къс, не може да постигне истината., и защото криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие, и затова впадва и в законо-преступления, и в лошави пътища. Р. Попович, X, 51-52. Ноктите си да не оставяш на много време необрязани,.., и да си чистиш зъбите,..: но пак не вън от приликата, като да не впадваш в женска мягкост. Р. Попович, X, 136.

ВПАДВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадвам.

ВЛАДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Падина. „Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча,.., повраща ся во впадениегпо на Прута или до града Рени в Турско.“ Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII.

ВПАДИНА ж. Остар. Книж. 1. Падина. Зелений- Трап се наричаше една впадина на голата рътлина на север от града. Ив. Вазов, СбНУ II, 73. По цялата западна страна се издигаше планинската грамада на Желез-ник — един неизбродим лабиринт от хребети и върхове, от впадини, котловини и бездънни долища. Д. Талев, ПК, 368. Димитър спокойно отпи от него, обърна се към пътя и се загледа към дола., който продължаваше на запад и се сливаше с дългата гориста впадина. Т. Харманджиев, Р, 71. Дълго още се помайва пашата край засипаните хендеци и., подвикваше на селяните да забравят тая бабуна и оная впадина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464.

2. Геол. Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса.

О Очна впадина. Остар. Вдлъбнатина, в която е поместено окото; очна кухина. В ковчега, бяла и дълга, лежеше мъртвата. В очните впадини и в свитите устни спеше дълбока сянка, но челото се откриваше с мраморна коравина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 65.

ВПАДНА.Вж.впадам и впадвам.

ВПАДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от впадна като прил. Остар. Книж. За очи, лице, бузи, страни — който се е вдал навътре, вдлъбнал се е от слабост, изтощение; хлътнал. А слепец седеше на голямата стъгда сред Преслав — и на възточна гусла свиреше странни песни. Кървава пот капе-ше по мургаво лице и впаднали ланити. Н.