Page:RBE Tom2.djvu/423

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


Райнов, КЦ, 24. Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце. / Едвам е сварила с вода студена / да плисне бледо, впаднало лице. Бл. Димитрова, Л, 42. Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест. С. Радулов, ГМП, 64.


ВПАНИКЬО`САМ. Вж. впаникьосвам.


ВПАНИКЬО`СВАМ, -аш, несв.; впаникьосам, -аш, св., прех. Разг. Впаничавам. Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено. впаникьосвам се, впаникьосам се страд.


ВПАНИКЬО`СВАМ СЕ несв.; впаникьосам се св., непрех. Разг. Впаничавам се. Не трябва да се впаникьосваме, а да запазим самообладание в решителния момент.


ВПАНИКЬО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от впаникьосвам и от впаникьосвам се; впаничаване.


ВПАНИЧА`. Вж. впаничавам.


ВПАНИЧА`ВАМ, -аш, несв.; впанича, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. Без да искам я впаничих. впаничавам се, впанича се страд.


ВПАНИЧА`ВАМ СЕ несв.; впанича се св., непрех. Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. Винаги пред изпит тя се впаничаваше.


ВПАНИЧА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впаничавам и от впаничавам се; впаникьосване.


ВПАПЛЪЧО`САМ СЕ. Вж. впаплъчосвам се.


ВПАПЛЪЧО`СВАМ СЕ, -а се, несв.; впаплъчосам се, -а се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Скупчваме се, натрупваме се като паплач. Пък онзи лихият подгонил гяцата, та са впаплъчосали. Т. Панчев, РБЯд, 59.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВПАПЛЪЧО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от впаплъчосвам се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВПЕПЕЛЯ`. Вж. впепелявам.


ВПЕПЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; впепеля, -и`ш, мин. св. -и`х, св. прех. Рядко. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. Пожарът впепели гората.

• Обр. Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша, .. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна. Бл. Димитрова, ПКС, 78. впепелявам се, впепеля се страд.


ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ несв.ч впепеля се св., непрех. Рядко. Ставам на пепел. За два часа дървата в огнището се впепелиха. • Обр. Изгоряла бе в мене всяка добрина — и чистотата ми се впепели. Н. Райнов, КЦ, 117.


ВПЕПЕЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от впепелявам и от впепелявам се.


ВПЕРВАМ, -аш, несв.; вперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втренчвам, вторачвам, впивам. Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи. Д. Талев, ПК, 76. Тогава оброни Крез тъжно глава, / .. / И впери далеко предсмъртний си глед, / това що в душа му изгре и пропадна… П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 46-47.


ВПЕ`РВАМ СЕ несв.; впе`ря се св., непрех. С предл. в. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките там. Ив. Вазов, СбНУ II, 64. Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници. С. Северняк, ОНК, 23. — Гости ли сме имали? — звънна млад и силен мъжки глас. Три чифта женски очи се впериха в отворената врата. На прага се е спрял момъкът. А. Каменова, ХГ, 68-69.


ВПЕ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впервам и от впервам се.


ВПЕ`РЕНО нареч. Напрегнато и настойчиво. Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице. Г. Караславов, ОХ IV, 33. Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169.


ВПЕ`РЯ. Вж. впервам и вперям.


ВПЕ`РЯМ, -яш, несв. (рядко); впе`ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Впервам. Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне… Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него. Ив. Кирилов, Ж, 10. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 188.


ВПЕ`РЯМ СЕ несв.(рядко); впе`ря се св. непрех. Впервам се.