ВПЕ`РЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вперям и от вперям се; вперване.
ВПЕЧА`ТАМ. Вж. впечатвам.
ВПЕЧА`ТВАМ, -аш, несв.; впеча`там -аш, св., прех. Рядко. 1. Оставям отпечатък, следа от нещо върху или в друго нещо. А там встрани впечатана е шепа — / един от жажда блудкав сняг е пил. Бл. Димитрова, Л, 249. Опитал ся да начертае букви на стомана, насетне ги впечатал на помегко вещество, и в драскулките им излял руда, что са състояла от свинец, мед и олово. П. Р. Славейков, СК, 56.
2. Прен. Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен. Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащехата ми. Тя от своя страна [майка ми] тоже нищо не говореше за нея пред нас, .. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушам от тях някои разговори за майка си и да ги впечатам в ума си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19.
ВПЕЧА`ТВАМ СЕ несв.; впеча`там се св., непрех. Рядко. С предл. в. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, оставам в съзнанието за дълго време, оставам трайно някъде. Споменът за това събитие се впечата в мене.
ВПЕЧА`ТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от впечатвам и от впечатвам се. Произвожда [погледът] впечатване приятно или неприятно, оживява, или провожда в униние и ослабява. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 82.
ВПЕЧАТЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Следа, оставена в съзнанието на човека от нещо възприето или преживяно. През февруари една разходка по ломското шосе ми остави дълбоко и неизгладимо впечатление в душата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Не мога да забравя тежкото впечатление, което ми направи един свещеник, който беше затворен тука с нас. К. Величков, ПССъч. I, 24. Тия полета като че са създадени за Нона и Нона за тях. В мене е още живо първото впечатление, първата среща с нея. Й. Йовков, ЧКГ, 254. „Светкавицата“ летеше безшумно в пространството с шеметна бързина. Като се гледаше от нея, впечатлението беше такова, като че тя стои на едно място, а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 51. Лични впечатления. Бегло впечатление.
2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. Като оглеждаше редиците, Кондарев се мъчеше да схване впечатлението на реферата. Масата беше разнообразна и той четеше по лицата най-различни настроения. Ем. Станев, ИК I и И, 63. Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, това и търсеше да открие. Ст. Дичев, ЗС I, 227. Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен, че развали впечатлението от Огняновата игра. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. Тази реч се състоеше от хиляда думи и тъй като една пета от нея се заемаше от думата отечество, тя правеше много силно патриотично впечатление. Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. Той [Хрельо] само измери не твърде почтено офицера от глава до пети. Офицерът забеляза това и се навъси: .. Тати се опита да заглади впечатлението от лошия поглед на Хреля и отговори пресилено на въпроса… Ст. Чилингиров, ХНН, 64. Дълбоко впечатление. Неизгладимо впечатление. Отлично впечатление. Силно впечатление.
3. Обикн. мн. Мнение, мисли, свързани с някаква преценка, възникнали в резултат на запознаване с нещо или установен контакт с някого. Когато напуснаха конференцията, двамата братя Василеви изпратиха шофьора и тръгнаха да се разхождат, за да разменят впечатленията си. П. Спасов, ХлХ, 173. Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно, и сега, когато те стават достъпни за всекиго, искам да споделя с читателите впечатленията си от тях. Д. Калфов, ПЮН, 3. Отдавна не бях ви писал, господине редакторе, но сега бързам да споделя впечатленията си, произведени от няколко думи, които прочетох в един български вестник. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Войниците предават впечатленията си от атаката с възпалени очи и ръце, които още треперят от вълнение. Л. Стоянов, X, 17. Книга за впечатления.
◇ Оставам / остана с впечатление<то>. Със следв. изр. със съюз че. Схващам, разбирам, подразбирам, помислям, струва ми се. Останах с впечатлението, че ще се съгласи да дойде. △ Бъди любезен, за да не остане с впечатление, че не е желан в компанията ни. △ Оставам с впечатлението, че не си се обадил.
Правя (нанравям / направя) впечатление. Разг. С външния си вид или способностите си привличам вниманието върху себе си. Въпреки напредналата възраст тя все още правеше впечатление. △ Той е човек, който прави впечатление. △ Още при постъпването си на работа синът й направи впечатление.
ВПЕЧАТЛЕ`Я. Вж. впечатлявам1.
ВПЕЧАТЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който прави силно впечатление и се запазва в съзнанието. Виждах този човек да иде у дома и можеше би да го не запомня тъй добре, както го помня, ако да не беше впечатливият в детството случай, че идеше той само по Великден, .., та ни даваше червени яйца, жълти, а че и сини. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24.
