запали вощеничка от жумящето пламъче на кандилото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Жаловита жена са подигна, като изправи и детето си; очи си от сълзи обърса; на всяк гроб запалена вощеничка прилепи. Ил. Блъсков, ЗК, 4.
ВО`ЩЕНКА ж. Диал. Вощеница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВО`ЩИ`НА ж. Диал. 1. Пчелна восъчна пита с меда или без меда. Една от снахите внесе малка паралия, шише ракия, мед с вощина в гледжосана паница, варени яйца, рохки, залени с краве масло. Ем. Станев, ИК III, 243. Други [пчели] са занимани с приготвяне шуплите на вощината, които приносниците пълнят със сладкия сок. Д. Войников, РС, 67. Едни [пчели] валят с устата и с краката свои вощината, / от която ние правим свещи. П. Берон, БРП, 117.
2. Непретопен, непречистен восък, получен при изтискване на пчелните пити; вощуна; восъчина. (Т. Панчев, РБЯд).
ВО`ЩИНЕ ср. Диал. Восъчен остатък от пчелна пита, получен, след като се изцеди медът и изтиска восъкът.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЩУ`НА ж. Диал. Вощина (във 2 знач.); восъчина. Иде с коня по селата, закара нящо сточица, — .. — па събере оттам някой път кожи, някой път вощуна или друго нящо. Той ще избие вощуната, та извади восък, ние ще оскубем кожите. Т. Влайков, Съч. II, 67.
ВОЮ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с и по-рядко с против, срещу. Водя война, бой с някого; сражавам се. Той го отлъчи от църквата. Туй затрудни положението на Тертера, който воюваше с гърците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 57. Без да отлага повече, той им разказа за Раковски; .. Тоя Раковски събира войска; щом някой от съседите рече да воюва с Турция, и неговата войска ще навлезе в българските земи .. Ст. Дичев, ЗС I, 320. Можеме ли ние да воюваме, когато нямаме пушки, ни барут, ни предводители? П. Хитов, МП, 72. Момчета явиха на правителството, че ако то няма намерение да воюва против турците, то да ги пусне да се върнат в Ромъния. П. Хитов, МП, 92. След официалното обявение войната на Сърбия и Черна гора против Турция, сичките българе, .., трябваше да земат оръжие .., да воюват срещу общия враг на християнството. НБ, 1876, бр. 22, 85. Воюваха втора година и бяха вече уморени.
2. Обикн. с предл. с, против, срещу. Старая се с всички сили да преодолея съпротивата на някого, да добия надмощие над някого; боря се. Те не воюваха с общината, не се бъркаха в църковните й работи. Д. Талев, ЖС, 215. В къщи съществуваха два свята, които воюваха — сестрата и бащата срещу сина. Ем. Станев, ИК I и II, 100. Та нали и аз бях между противниците на директора, нали воювах с него — кога мълчаливо, кога открито. Др. Асенов, СВ, 56. — Ако баща му е просто офицер по душа и тяло и не може да бъде друг, Тодор е идеен противник .. Тодор би се видял ограбен при един нов порядък и ни мрази и воюва срещу нас. Вл. Полянов, ПП, 233.
3. Обикн. с предл. против, срещу. Действам активно, като полагам усилия да отстраня нещо, да попреча за осъществяването на нещо; боря се. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език, против загрозяването му с ненужни чуждици и граматически неправилности. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 169.
4. Обикн. с предл. за. Действам активно да постигна нещо, като полагам усилия да преодолея някакви трудности. Свободните народи по света се вълнуваха въодушевени от смели идеали, воюваха храбро за все повече щастие. Д. Талев, ЖС, 190. Левски се олюляваше, стенеше, но продължаваше да върви и с всяка нова крачка да воюва за своята съкровена цел. Ст. Дичев, ЗС I, 587. Тихо, скромно, без шум Майстора воюваше за новото изкуство. Е. Каранфилов, В III, 98.
5. Остар. и диал. За болест, обикн. епидемия — върлувам. Но кога ся хранят буби, случават ся и такива случки, които никак не е на ръце чловеку да ги спре .., а то бива, когато воюва болест по бубите. Лет., 1874, 184. Кога наоколо воюва сипаница, добре е и повторно да ся боляса, .., каквото сигурно да запази чловека от сипаница. Лет., 1874, 87.
ВОЮ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от воювам. Извлякъл горчив урок от предишните си две поражения, Симеон на свой ред махна с ръка на установените правила за воюване и с голямо удоволствие се хвърли в рискованата игра на импровизации. А. Гуляшки, ЗВ, 443-444. Воюването с изкуството е като всяка война. Бойното поле е белият лист, окопите са черните редове. Всеки ред се завладява с щурм, с неколкократни нападения, отстъпления и нови атаки. О. Василев, ЖБ, 151.
ВОЮ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от воювам като прил. Който участва във военни действия, воюва. Не бяха достатъчно значителни [резултатите], за да можеше по тях да се предрече коя от двете воюващи страни ще спечели. С, 1984, бр. 1478, 1. Държавата запази неутралитет и не зае страната на нито един от двата воюващи* блока.
ВОЯ`К, зват. -ко и -ку, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Войник. От двете страни
