Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/401“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 6: | Ред 6: | ||
<b>ВОЛАНЧЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> волан<sup>2</sup>. <i>Рокля с воланчета.</i> | <b>ВОЛАНЧЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> волан<sup>2</sup>. <i>Рокля с воланчета.</i> | ||
− | + | ---- | |
− | ВОЛА ШОК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> 1. Изкуствен международен език, създаден през 1879 г., но неполучил разпространение. | + | <b>ВОЛА ШОК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> 1. Изкуствен международен език, създаден през 1879 г., но неполучил разпространение. |
2. <i>Прен. Остар.</i> Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази. | 2. <i>Прен. Остар.</i> Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази. | ||
− | — Уо1арйк — сложна дума в този език, образувана на основата на английските думи \уогМ | + | — Уо1арйк — сложна дума в този език, образувана на основата на английските думи \уогМ ’свят’ и вреесЬ ’реч’. |
− | <b>ВОЛВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Лек автомобил марка | + | <b>ВОЛВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Лек автомобил марка „Волво“, произведен в едноименната шведска фирма. <i>След като Василеви замениха пежото си с мерцедес, жена ми каза: — Така повече не може да продължава!.. — Поне волво да беше намерил.</i> Ив. Остриков, СБ, 45. <i>Неси стоеше на ръба на тротоара, край железния поток, който с кух громол трещеше край него.. Стоеше там с празна глава и чакаше да се появи жълтото волво.</i> П. Вежинов, БГ, 147. |
— Швед.Уо1уо. | — Швед.Уо1уо. | ||
− | <b>ВОЛГА</b> <i>ж.</i> Лек автомобил марка | + | <b>ВОЛГА</b> <i>ж.</i> Лек автомобил марка „Волга“, произведен в автомобилния завод в гр. Нижни Новгород. <i>Времето беше напълнило Жерковец с коли .. волги от всички модели, запорожци и трабанти.</i> К. Колев, ТЕ, 26. <i>На времето беше футболист. На ръце го носеха, с волги го взимаха от мазето му.</i> В. Пламенов, ПА, 100. |
— Рус. волга. | — Рус. волга. | ||
Ред 31: | Ред 31: | ||
— удар по летяща, падаща към земята топка. <i>Правият удар, както и другите удари във футбола се изпълняват не само по неподвижна топка от място или със засилване, но и по търкаляща се топка, по летяща топка (воле).</i> В. Ангелов и др., Ф, 44. <i>Гол от воле.</i> | — удар по летяща, падаща към земята топка. <i>Правият удар, както и другите удари във футбола се изпълняват не само по неподвижна топка от място или със засилване, но и по търкаляща се топка, по летяща топка (воле).</i> В. Ангелов и др., Ф, 44. <i>Гол от воле.</i> | ||
− | <b>О От воле | + | <b>О От воле</b>. <i>Жарг.</i> Бързо, на бърза ръка, <b>с</b> лекота. <i>Само един от матадорите си свърши работата „от воле“. След като разигра бика с голяма ловкост, цели се от две крачки и заби шпагата между плешките му. Бикът умря, изглежда, прав.</i> И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. <i>Изпитите си вземам от воле.</i> |
— Фр. уо1ее. | — Фр. уо1ее. | ||
− | <b>ВОЛЕВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с волята, който произтича от волята. <i>Всяко движение и действие, което се ръководи от една предварително поставена цел, е волево.</i> НТМ, 1962, кн. 4, 13. <i>Всяка реплика в | + | <b>ВОЛЕВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с волята, който произтича от волята. <i>Всяко движение и действие, което се ръководи от една предварително поставена цел, е волево.</i> НТМ, 1962, кн. 4, 13. <i>Всяка реплика в [драмата] изобразява действие, плод на волево усилие.</i> Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. <i>Българският отбор проведе срещата при високо морално и волево напрежение, нито за миг не изпусна темпа.</i> П. Вежинов, ДМ, 72. <i>Волев процес. Волев контрол. Волев импулс.</i> |
2. Който притежава, проявява силна воля; волеви. <i>Илия израснал висок и строен юноша, все тъй бедно облечен, но волев и упорит.</i> П. Стъпов, ГВ, 16. <i>Оттогава вече той не запали цигара. Беше необикновено волев човек.</i> СбЦГМГ, 137. | 2. Който притежава, проявява силна воля; волеви. <i>Илия израснал висок и строен юноша, все тъй бедно облечен, но волев и упорит.</i> П. Стъпов, ГВ, 16. <i>Оттогава вече той не запали цигара. Беше необикновено волев човек.</i> СбЦГМГ, 137. | ||
− | 3. Който изразява, показва наличие на силна воля. | + | 3. Който изразява, показва наличие на силна воля. <i>— Всичко му казах — говореше тя с непознат за Руси глас и с променен, волев израз.</i> П. Спасов, ХлХ, 123. <i>Чак сега се вгледа в лицето му — то беше симпатично с изразената на него упоритост, с тия стиснати тънки устни и волева, издадена напред брадичка.</i> Г. Манов, КД, 91. |
<b>ВОЛЕВИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил.</i> Който притежава, проявява силна воля; волев. <i>Не само като актьор, а и като човек и общественик Тенев е скромен,.., волеви, благ и авторитетен.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 136. <i>Нисък и сух като чироз, бай Трайко бързо свикна с дългите походи и още първите дни даде на всички пример за волеви човек.</i> Сл. Трън-ски, Н, 236. | <b>ВОЛЕВИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил.</i> Който притежава, проявява силна воля; волев. <i>Не само като актьор, а и като човек и общественик Тенев е скромен,.., волеви, благ и авторитетен.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 136. <i>Нисък и сух като чироз, бай Трайко бързо свикна с дългите походи и още първите дни даде на всички пример за волеви човек.</i> Сл. Трън-ски, Н, 236. | ||
Ред 45: | Ред 45: | ||
— От рус. волевой. | — От рус. волевой. | ||
− | <b>ВОЛЕВО | + | <b>ВОЛЕВО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> волев; с участие на волята. <i>Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет.</i> Псих. X кл, 91. <i>Едва когато заставим волево мускулите си да се отпускат, тогава ще можем да изпълним това най-просто упражнение.</i> К, 1963, кн. 3,40. |
Версия от 16:05, 15 декември 2013
ше пред огледалото, облечена в скъпа рокля с волани. В. Геновска, СГ, 229.
— Фр. уо1ап1.
ВОЛАНЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от волан1. Чрез въртене на воланчето, което е заклинено към винта, се изменя положението на предните колела спрямо подвижната рама на комбайна. М. Дуковски и др., СМ, 604.
ВОЛАНЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от волан2. Рокля с воланчета.
ВОЛА ШОК, мн. няма, м. Книж. 1. Изкуствен международен език, създаден през 1879 г., но неполучил разпространение.
2. Прен. Остар. Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази.
— Уо1арйк — сложна дума в този език, образувана на основата на английските думи \уогМ ’свят’ и вреесЬ ’реч’.
ВОЛВО, мн. няма, ср. Лек автомобил марка „Волво“, произведен в едноименната шведска фирма. След като Василеви замениха пежото си с мерцедес, жена ми каза: — Така повече не може да продължава!.. — Поне волво да беше намерил. Ив. Остриков, СБ, 45. Неси стоеше на ръба на тротоара, край железния поток, който с кух громол трещеше край него.. Стоеше там с празна глава и чакаше да се появи жълтото волво. П. Вежинов, БГ, 147.
— Швед.Уо1уо.
ВОЛГА ж. Лек автомобил марка „Волга“, произведен в автомобилния завод в гр. Нижни Новгород. Времето беше напълнило Жерковец с коли .. волги от всички модели, запорожци и трабанти. К. Колев, ТЕ, 26. На времето беше футболист. На ръце го носеха, с волги го взимаха от мазето му. В. Пламенов, ПА, 100.
— Рус. волга.
ВОЛ ГАРИ мн. Остар. Дума, която е произведена от името на река Волга и която някои учени щшвличали за обяснение на названието на българите. В това време гре-ците називаха болгарете готи или хуни .. во времето же Теодосия Малаго разумяха им името и назваха ги волгари. Хр. Павло-вич, Ц, 17. Според него русите, които потеглили на юг от реката Волга, се нарекли волгари или българи. Така че всичките южни славяни са потомци на руските волгари. Ив. Шишманов, СбНУ ХУ1-ХУИ, 608.
ВОЛГАРЦИ мн. Остар. Волгари. Види ся, че коренното и първоначалното българско обиталище било по реката Волга,.. Потвърждава ся,..: защо имято аорци (4),.., твърде лесно може да ся е писало тъй вместо оарци, а оарци ще каже волгарци, т. е. блъгаре, ако реката Иродотова Оар е наистина Волга. Г. Кръстевич, ИБ, 21-22.
ВОЛЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вол; волче. Пролетта рано .. Панчовото юниче един ден се сборило с някое буйно воле, и волето да земе да го мушне с рога си в слабините. Т. Влайков, Съч. II, 114.
ВОЛЕ2 , мн. -та, ср. Спорт. Във футбола
— удар по летяща, падаща към земята топка. Правият удар, както и другите удари във футбола се изпълняват не само по неподвижна топка от място или със засилване, но и по търкаляща се топка, по летяща топка (воле). В. Ангелов и др., Ф, 44. Гол от воле.
О От воле. Жарг. Бързо, на бърза ръка, с лекота. Само един от матадорите си свърши работата „от воле“. След като разигра бика с голяма ловкост, цели се от две крачки и заби шпагата между плешките му. Бикът умря, изглежда, прав. И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. Изпитите си вземам от воле.
— Фр. уо1ее.
ВОЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с волята, който произтича от волята. Всяко движение и действие, което се ръководи от една предварително поставена цел, е волево. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Всяка реплика в [драмата] изобразява действие, плод на волево усилие. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Българският отбор проведе срещата при високо морално и волево напрежение, нито за миг не изпусна темпа. П. Вежинов, ДМ, 72. Волев процес. Волев контрол. Волев импулс.
2. Който притежава, проявява силна воля; волеви. Илия израснал висок и строен юноша, все тъй бедно облечен, но волев и упорит. П. Стъпов, ГВ, 16. Оттогава вече той не запали цигара. Беше необикновено волев човек. СбЦГМГ, 137.
3. Който изразява, показва наличие на силна воля. — Всичко му казах — говореше тя с непознат за Руси глас и с променен, волев израз. П. Спасов, ХлХ, 123. Чак сега се вгледа в лицето му — то беше симпатично с изразената на него упоритост, с тия стиснати тънки устни и волева, издадена напред брадичка. Г. Манов, КД, 91.
ВОЛЕВИ, -а, -о, мн. -й, прил. Който притежава, проявява силна воля; волев. Не само като актьор, а и като човек и общественик Тенев е скромен,.., волеви, благ и авторитетен. Ив. Димов, АИДЖ, 136. Нисък и сух като чироз, бай Трайко бързо свикна с дългите походи и още първите дни даде на всички пример за волеви човек. Сл. Трън-ски, Н, 236.
— От рус. волевой.
ВОЛЕВО. Рядко. Нареч. от волев; с участие на волята. Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет. Псих. X кл, 91. Едва когато заставим волево мускулите си да се отпускат, тогава ще можем да изпълним това най-просто упражнение. К, 1963, кн. 3,40.