Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/329“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>показва, че пд разбира от тях, вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им</i>. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. | <i>показва, че пд разбира от тях, вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им</i>. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. | ||
| − | <b>— Друга (диал.) форма: вмешам | + | <b>— Друга (диал.) форма: вмешам</b>. |
<b>ВМЕСЯНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вмесям <i>и от</i> вмесям се. | <b>ВМЕСЯНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вмесям <i>и от</i> вмесям се. | ||
| − | <b>— Друга (диал.) форма: вмешане | + | <b>— Друга (диал.) форма: вмешане</b>. |
| − | <b>ВМЕТА | + | <b>ВМЕТА</b>. Вж. вмитам. |
| − | <b>ВМЕТВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вметна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вметнат, <i>св., прех.</i> Вмятам. <i>Разговорът се насочваше към различни теми в зависимост от въпросите, които задаваше баща ни, от забележките, които вметваше, от обясненията, които се даваха.</i> СбЦГМГ, 151. <i>Не беше приятел с никого от останалите, те му ояха съвсем чужди и най-често мълчаливо слушаше техните разговори или вметваше по някоя дума от учтивост.</i> Ем. Манов, БГ, 170. <i>Той четеше на глас | + | <b>ВМЕТВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вметна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вметнат, <i>св., прех.</i> Вмятам. <i>Разговорът се насочваше към различни теми в зависимост от въпросите, които задаваше баща ни, от забележките, които вметваше, от обясненията, които се даваха.</i> СбЦГМГ, 151. <i>Не беше приятел с никого от останалите, те му ояха съвсем чужди и най-често мълчаливо слушаше техните разговори или вметваше по някоя дума от учтивост.</i> Ем. Манов, БГ, 170. <i>Той четеше на глас „Земеделско знаме“ и с иронична усмивка, като повдигаше вежди и сочеше нагоре с показалеца си, вметваше остроти между прочетеното.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 115. <b>вметвам се, вметна се</b> <i>страд.</i> |
| − | <b>ВМЕТВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вметвам <i>и от</i> вметвам се; вмятане. | + | <b>ВМЕТВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вметвам <i>и от</i> вметвам се; вмятане. <i>— Вие естествено знаете, че Емилия сама е посегнала на живота си? Подразбрах го от един ваш отговор, цитирам: „Ако тук някъде (в раздялата с нея) търсите причините за нещастието (самоубийството), грешите.“ Вметванията са за по-голяма яснота. А.</i> Мандаджиев, ЧЛНП, 57. |
| − | <b>ВМЕТНА | + | <b>ВМЕТНА</b>. Вж. вмятам и вметвам. |
| − | <b>ВМЕТНАТ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вметна като <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Вметната дума (израз) | + | <b>ВМЕТНАТ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вметна като <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Вметната дума (израз)</b>. <i>Грам.</i> Дума или израз, които се вмъкват в изречението без синтактична връзка с останалите думи и изразяват отношението на говорещото лице към изказаната мисъл или внасят някакво странично разяснение. <i>Вметнатите думи не са части на изречението и не отговарят на никакъв въпрос.</i> Л. Андрейчин и др., БГ, 262. <b>Вметнат звук (гласна, съгласна)</b>. <i>Фон.</i> Звук, (гласна, съгласна), който (която) се появява в някои форми на думата, обикн. под влияние на определени фонетични условия, а отсъства в други нейни форми; епен-тетичен звук. С <i>окончание -ове образуват форми за множествено число и съществителни като вятър, одър, огън, в които има вметната гласна Ъ, която в множествено число не се явява: ветрове, одрове, огньове.</i> Л. Андрейчин и др., БГ, 72. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕША.Вж. вмешамивмешвам. | + | <b>ВМЕША</b>.Вж. вмешамивмешвам. |
<b>ВМЕШАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вмеша,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Вмесям. <b>вмешам се, вмеша се</b> <i>страд.</i> | <b>ВМЕШАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вмеша,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Вмесям. <b>вмешам се, вмеша се</b> <i>страд.</i> | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b>ВМЕШАТЕЛСТВО,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Нежелана чужда намеса с цел да се окаже известно въздействие. | + | <b>ВМЕШАТЕЛСТВО,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Нежелана чужда намеса с цел да се окаже известно въздействие. <i>— Господин Костов!.. — произнесе внезапно Ирина. — Оставете ни за малко сами. Експертът се изправи виновно, разкайвайки се за вмешателството си.</i> Д. Димов, Т, 340. <i>— А ето вие сте махнали някои диалектни думи! — Тях машината не ги лови! — Но това е вмешателство.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 135. <i>Конкурсният изпит за стипендиите се произведе без външни вмешателства.</i> Г. Кирков, СбЦГМГ, 271. <i>Христович действуваше, за да покруси това доверие [към Недев] на директорите,.., да отстрани съвсем и него, и всички други от вмешателството в училищните дела.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 52. // Намеса от страна на някоя държава във вътрешните работи на друга държава. <i>За да избегне едно вмешателство на великите сили и главно на Англия и Русия във вътрешните работи на Турция, султанът чрез свои чиновници уговорил да бъде извършен преврат.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 26. <i>Колкото повече новият султан и неговият пръв везир тикат Турция към задънена улица, толкова това дава по-голямо основание за руско вмешателство и покровителство на балканските славяни.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 40. <i>На един бал в двореца той [князът] заведе Цанкова и Каравелова в своя кабинет и настоя пред тях да образуват двамата едно министерство, което да избави княжеството от чуждите вмешателства.</i> С. Радев, ССБ I, 448. |
— От рус. вмешательство. | — От рус. вмешательство. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>ВМЕШВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вмеша,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Вмесвам, <b>вмеш-вам се, вмеша се</b> <i>страд. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. | <b>ВМЕШВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вмеша,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Вмесвам, <b>вмеш-вам се, вмеша се</b> <i>страд. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. | ||
| − | <b>ВМЕШВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вмеша се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вмесвам се. <i>Селяните го | + | <b>ВМЕШВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вмеша се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вмесвам се. <i>Селяните го [попа] погнали, но едва ли би го стигнал некой, ако да не беше божи пръст се вмешил в тая работа.. Не знам дали земята била ровка,.., но левата нога на попа се продънила в Гето-вия гроб.</i> М. Георгиев, Избр. разк,, 224. <i>Но както не можеш къща да направиш, без да имаш от всичките чешити</i> [пирони], <i>така и голяма работа не можеш да свършиш, ако не се вмешат най-различни хора.</i> Ст, 1964, бр. 940, 1. <i>Българският калугер Кене, кой</i> |
Версия от 16:00, 15 декември 2013
показва, че пд разбира от тях, вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37.
— Друга (диал.) форма: вмешам.
ВМЕСЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вмесям и от вмесям се.
— Друга (диал.) форма: вмешане.
ВМЕТА. Вж. вмитам.
ВМЕТВАМ, -аш, несв.; вметна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вметнат, св., прех. Вмятам. Разговорът се насочваше към различни теми в зависимост от въпросите, които задаваше баща ни, от забележките, които вметваше, от обясненията, които се даваха. СбЦГМГ, 151. Не беше приятел с никого от останалите, те му ояха съвсем чужди и най-често мълчаливо слушаше техните разговори или вметваше по някоя дума от учтивост. Ем. Манов, БГ, 170. Той четеше на глас „Земеделско знаме“ и с иронична усмивка, като повдигаше вежди и сочеше нагоре с показалеца си, вметваше остроти между прочетеното. Ем. Станев, ИК I и II, 115. вметвам се, вметна се страд.
ВМЕТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вметвам и от вметвам се; вмятане. — Вие естествено знаете, че Емилия сама е посегнала на живота си? Подразбрах го от един ваш отговор, цитирам: „Ако тук някъде (в раздялата с нея) търсите причините за нещастието (самоубийството), грешите.“ Вметванията са за по-голяма яснота. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 57.
ВМЕТНА. Вж. вмятам и вметвам.
ВМЕТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вметна като прил. Обикн. в съчет.: Вметната дума (израз). Грам. Дума или израз, които се вмъкват в изречението без синтактична връзка с останалите думи и изразяват отношението на говорещото лице към изказаната мисъл или внасят някакво странично разяснение. Вметнатите думи не са части на изречението и не отговарят на никакъв въпрос. Л. Андрейчин и др., БГ, 262. Вметнат звук (гласна, съгласна). Фон. Звук, (гласна, съгласна), който (която) се появява в някои форми на думата, обикн. под влияние на определени фонетични условия, а отсъства в други нейни форми; епен-тетичен звук. С окончание -ове образуват форми за множествено число и съществителни като вятър, одър, огън, в които има вметната гласна Ъ, която в множествено число не се явява: ветрове, одрове, огньове. Л. Андрейчин и др., БГ, 72.
ВМЕША.Вж. вмешамивмешвам.
ВМЕШАМ, -аш, несв.; вмеша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вмесям. вмешам се, вмеша се страд.
ВМЕШАМ СЕ несв.; вмеша се св., непрех.
Диал. Вмесям се. Без съмнение българете би придобиле несравнено повече, ако да не би са вмешал Милош [Сръбски], комуто тие повериле себе си. НБ, 1876, бр. 24, 94. Не ся вмешай в тая работа. Н. Геров, РБЯ
I, 142.
ВМЕШАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмешам и от вмешам се; вмесяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВМЕШАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Нежелана чужда намеса с цел да се окаже известно въздействие. — Господин Костов!.. — произнесе внезапно Ирина. — Оставете ни за малко сами. Експертът се изправи виновно, разкайвайки се за вмешателството си. Д. Димов, Т, 340. — А ето вие сте махнали някои диалектни думи! — Тях машината не ги лови! — Но това е вмешателство. Ст. Даскалов, ЕС, 135. Конкурсният изпит за стипендиите се произведе без външни вмешателства. Г. Кирков, СбЦГМГ, 271. Христович действуваше, за да покруси това доверие [към Недев] на директорите,.., да отстрани съвсем и него, и всички други от вмешателството в училищните дела. П. Р. Славейков, ГУ, 52. // Намеса от страна на някоя държава във вътрешните работи на друга държава. За да избегне едно вмешателство на великите сили и главно на Англия и Русия във вътрешните работи на Турция, султанът чрез свои чиновници уговорил да бъде извършен преврат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 26. Колкото повече новият султан и неговият пръв везир тикат Турция към задънена улица, толкова това дава по-голямо основание за руско вмешателство и покровителство на балканските славяни. Ст. Дичев, ЗС I, 40. На един бал в двореца той [князът] заведе Цанкова и Каравелова в своя кабинет и настоя пред тях да образуват двамата едно министерство, което да избави княжеството от чуждите вмешателства. С. Радев, ССБ I, 448.
— От рус. вмешательство.
ВМЕШВАМ, -аш, несв.; вмеша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вмесвам, вмеш-вам се, вмеша се страд. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.
ВМЕШВАМ СЕ несв.; вмеша се св., непрех. Диал. Вмесвам се. Селяните го [попа] погнали, но едва ли би го стигнал некой, ако да не беше божи пръст се вмешил в тая работа.. Не знам дали земята била ровка,.., но левата нога на попа се продънила в Гето-вия гроб. М. Георгиев, Избр. разк,, 224. Но както не можеш къща да направиш, без да имаш от всичките чешити [пирони], така и голяма работа не можеш да свършиш, ако не се вмешат най-различни хора. Ст, 1964, бр. 940, 1. Българският калугер Кене, кой
