бил изпроводен в Белград да са моли на европейските консуле да са вмешат за ползата на българете, върнал са и известил своите съотечественици, че той бил приет насякъде зле. НБ, 1876, бр. 25, 99.
ВМЕ`ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмешвам и от вмешвам се; вмесване.
ВМЕЩА`ВАМ, -аш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вмещам. Географическо списание „Глобус“ дава някои забележки, от които вмещаваме следующите. Лет., 1872, 249. вмещавам се, вместя се страд.
ВМЕЩА`ВАМ СЕ несв.(остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вмещам се. Деление е, като ни предложат две числа неравни, да найдеме друго трето, което брои колко пъти са вмещава по-малкото в по-големото. Хр. Павлович, А, 14-15. Намерението, за да се направи нова церква не беше друго, освен да се направи голяма, сир. дважди и трижди по-голяма от вехтата, според сегашнята потреба, за да се вмещават всичките поклонници в нея. Н. Рилски, ОМР, 47-48.
ВМЕЩА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмещавам и от вмещавам се; вместване, вмещане.
ВМЕ`ЩАМ, -аш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вмещавам. вмещам се, вместя се страд.
ВМЕ`ЩАМ СЕ несв. (остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вмещавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВМЕ`ЩАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмещам и от вмещам се; вместване, вмещаване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895 .
ВМИ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вми`я се, -и`еш се, мин. св. вмих се, прич. мин. страд. вмит, св., непрех. Спец. За частички от почва, вещество, метал и др. — прониквам в земен пласт под действието на вода. Под действието на дренажа илестите частици от горните пластове на почвата се вмиват в по-долните. Д. Велев, М II, 42.
ВМИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от вмивам се. Карбонатът и сулфатът на калция остават на мястото на вмиването им като трудно разтворими. П. Боянов, П, 364.
ВМИРИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вмириша и от вмириша се като прил. 1. Който издава лоша, неприятна миризма, обикн. поради нечистотия. — Вместо да мислиш, каквото ти хрумне .. ти би направил по-добре сам да разпиташ тоя вмирисан колибар и да ми кажеш за какво е дошъл. О. Василев, 33, 86. И този ад, тази купчина от палатки, натъпкани с гадни, вмирисани, полумъртви въшливи тела, продължаваше да носи още бляскавото име „Полска болница на отците йезуити“. Д. Димов, ОД, 246. Сутрин рано измиташе тротоара пред работилницата, след това сядаше на столчето и започваше да набива с чукчето клечки в разпраните подметки на старите, вмирисани обуща. Ив. Мартинов, ПМ, 36. Той [кръстният камък] представляваше нещо като парадна входна врата на стара римска варница, с два сводести противоположни отвора, ниско издълбани в земята, .., пълни с вмирисана вода, мърша и дребни камъни. П. Михайлов, ПЗ, 127.
2. За сграда, помещение и под. — в който има лоша, неприятна миризма. Кметът беше излязъл. Апостол дълго се въртя из тъмния вмирисан коридор да го чака. Ил. Волен, МДС, 121. Събираха се жените. Той ги мъмреше, че не знаят да гледат децата си, затворили са ги в тия вмирисани дупки, без въздух и слънце — може ли така? Л. Стоянов, П, 209. И хората, и добитъкът бяха изгладнели. Напуснал мрачния, вмирисан обор, добитъкът се олюляваше покрай оградите. К. Калчев, ЖП, 113. Той намери Стайно в гостилницата на хотела — задимена, вмирисана и противна. В. Геновска, СГ, 14.
3. За храна — който е добил лош дъх, миризма и е негоден за ядене. Пред моята стая бяха изсипани няколко кофи боклук — сгурия, вмирисан боб, че и други нечистотии. Н. Каралиева, Н, 24. Аз съм като жив укор, призрак, дошъл от окопите на Калиманското поле, за да смутя нечистата им съвест — всички тия, .., доставчици на долнокачествени материали и гнило снаряжение, на вмирисано сирене и клисав хляб. Л. Стоянов, X, 153. Храната е същата, както във всички затвори: фасул, картофи, вмирисана риба и само няколко капки мазнина за миризма. РД, 1950, бр. 198, 4. И чакаш ред до мазните теглилки на тезгяха да свият в теб… вмирисан кашкавал! Д. Дебелянов, С 1946, 147.
ВМИРИ`САНО нареч. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед. Означава, че някъде въздухът е нечист, вмирисан. В близката кръчма беше душно и вмирисано. М. Грубешлиева, ПИУ, 74.
ВМИРИ`СВАМ, -аш, несв.; вмири`ша, -еш, мин. св. вмири`сах, св., прех. Правя нещо да мирише лошо, неприятно; усмърдявам, увонявам. В селото черкезецът се отби в кръчмата. Щом го видяха, селяните наставаха, почнаха да оглеждат лисицата, дърпаха я за опашката и за ушите и накрая попитаха черкезеца за какво му е потрябвала тази мърша и защо не я изхвърли навън, ами я държи тук, та само вмирисва кръчмата с нея. Й. Радичков, ЧП, 40. В дъното, из дупките на откритите клозети, хлуеха и вмирисваха въздуха изпаренията от мръсотиите. Т. Генов, Избр. пр, 113. — Вън!… Вън, говеда!… Простаци, вмирисахте
