Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/328“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>и снели бяха снишените кожени шапки, ко-шпо ше носеха вмесшо шлемове.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 108. <i>Вместо топли компреси, хинин, / да ти дам ли аз хап стрихнин?</i> Д. Дебелянов, С 1946, 154. //За означаване, че едно състояние, положение на дадено лице замества друго някакво състояние, положение. <i>Той случайно беше попаднал игумен в манастир, вместо войвода в Балкана.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 45. | <i>и снели бяха снишените кожени шапки, ко-шпо ше носеха вмесшо шлемове.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 108. <i>Вместо топли компреси, хинин, / да ти дам ли аз хап стрихнин?</i> Д. Дебелянов, С 1946, 154. //За означаване, че едно състояние, положение на дадено лице замества друго някакво състояние, положение. <i>Той случайно беше попаднал игумен в манастир, вместо войвода в Балкана.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 45. | ||
| − | 2. За означаване, че едно обстоятелство, характеризиращо действието, заменя, замества друго (обикн. очаквано, желано) обстоятелство. <i>Върна се | + | 2. За означаване, че едно обстоятелство, характеризиращо действието, заменя, замества друго (обикн. очаквано, желано) обстоятелство. <i>Върна се [Василев] замислен и вместо у дома си — отиде направо в клуба</i>. Кр. Велков, СБ, 132. <i>В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци, под мишницата с едвам сега излели от пресата вестници, вместо снощи по реда си.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 13. <i>Неочаквано той [параходът] беше изменил посоката на движението си и вместо на запад, идеше право на юг.</i> И. Йовков, Разк. II, 22-23. |
| − | + | ◇ Вместо да изпиша вежди, изваждам (извадих, Ще извадя) очи. <i>Разг.</i> Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам (навлякох, ще навлека) на себе си или другиму беда. <i>— Ето какво излиза, когато човек направи грешка! — изръмжа Вълко. — Отровихме златка. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи! Тъй де!</i> Ем. Станев, ПЕГ, | |
| − | 55. | + | 55. <i>— Тъй като си слаб в политиката, престани да се занимаваш с политически въпроси.. Аз и друг път съм ти казвал — повтори Замфир Петров,.. — че така ти, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи.</i> Д. Ангелов, ЖС, 98. |
> Вместо да <i>сложен съюз.</i> 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво въз-можно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. <i>Гроздан се върна в къщи,.. Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха.</i> И. Йовков, Ж 1945, 188. <i>И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на картината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. <i>При всяко напъване, при всяко усилие той, вместо да хвръкне, по-дълбоко е потъвал в тая грозна житейска кал.</i> Елин Пелин, Съч. I, | > Вместо да <i>сложен съюз.</i> 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво въз-можно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. <i>Гроздан се върна в къщи,.. Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха.</i> И. Йовков, Ж 1945, 188. <i>И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на картината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. <i>При всяко напъване, при всяко усилие той, вместо да хвръкне, по-дълбоко е потъвал в тая грозна житейска кал.</i> Елин Пелин, Съч. I, | ||
| − | 142. <i>Вечер бързаше | + | 142. <i>Вечер бързаше [Кирилов] да се прибере в къщи и вместо да почива, затваряше се в кабинета си да работи над своето изобретение.</i> П. Стъпов, ГОВ, 14. 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение към гла-вно изречение, съдържащо сравнителна степен, като изразява някаква възможност, пред която се предпочита друга възможност, изразена в главното изречение; отколкото. <i>По-добре е да знаеш колко часа още ти остават да чакаш, вместо да седиш като дервиш и да свещенодействуваш в неизвестност.</i> Св. Минков, ДА, 29. <i>Само той от нас прозре</i> / <i>истина една в живота</i> — / <i>по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСТЯ. Вж. вмествам, вместя-вам, вместям, вмещамивмещавам. | + | <b>ВМЕСТЯ</b>. Вж. вмествам, вместя-вам, вместям, вмещамивмещавам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСТЯВАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар.); вместя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Вмествам; вместям. <i>А съдържанието му | + | <b>ВМЕСТЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); вместя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Вмествам; вместям. <i>А съдържанието му [на писмовни-ка] състои от образци на най-нужни, мислим, прошения, записи, полици,., и пр., на които вместяваме и българския им превод.</i> |
С. Попов и др., ТБП, 4. вместявам се, вместя се <i>страд. В някои от нашите повременни списания,.., твърде често., ся вместя-ват някой вид статистически известия за нашите места.</i> Ч, 1871, бр. 15, 459. ВМЕСТЯВАМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вместя се <i>св., непрех.</i> Вмествам се; вместям се. | С. Попов и др., ТБП, 4. вместявам се, вместя се <i>страд. В някои от нашите повременни списания,.., твърде често., ся вместя-ват някой вид статистически известия за нашите места.</i> Ч, 1871, бр. 15, 459. ВМЕСТЯВАМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вместя се <i>св., непрех.</i> Вмествам се; вместям се. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСТЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вместявам <i>и от</i> вместявам се; вместване, вместяне. | + | <b>ВМЕСТЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вместявам <i>и от</i> вместявам се; вместване, вместяне. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСТЯМ, -яш, <i>несв.</i> (остар.); вместя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Вмествам; вместявам. <i>Когато натуралистът пише историята на пчелите</i>, <i>той не описва само тяхното тяло и техните крила. Той се по-грижва да прикаже.. как берят и правят восъка, за да наредят питите, дето вместят меда.</i> Ч, 1875^ бр. <b>8</b>, 339. <i>Известието даже</i>, <i>турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. Вместяме го за любопитство.</i> 3. Стоянов, ХБ, 127. вместям се, вместя се <i>страд. С особито благодарение вместяме в Читалище тези три стихотворения на известния наш заслуживш работник в книжнината ни и най-сполучлив поет, г-на П. Р. Славейкова.</i> Ч, 1875, бр. 1, 26. | + | <b>ВМЕСТЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); вместя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Вмествам; вместявам. <i>Когато натуралистът пише историята на пчелите</i>, <i>той не описва само тяхното тяло и техните крила. Той се по-грижва да прикаже.. как берят и правят восъка, за да наредят питите, дето вместят меда.</i> Ч, 1875^ бр. <b>8</b>, 339. <i>Известието даже</i>, <i>турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. Вместяме го за любопитство.</i> 3. Стоянов, ХБ, 127. вместям се, вместя се <i>страд. С особито благодарение вместяме в Читалище тези три стихотворения на известния наш заслуживш работник в книжнината ни и най-сполучлив поет, г-на П. Р. Славейкова.</i> Ч, 1875, бр. 1, 26. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСТЯМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вместя се <i>св., непрех.</i> Вмествам се; вместявам се. <i>Тук | + | <b>ВМЕСТЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); вместя се <i>св., непрех.</i> Вмествам се; вместявам се. <i>Тук [в изложението] някой път са вместят външни обстоятелства, които, макар и да не са относят право на главния предмет</i>, <i>намер-ват са обаче тясно свързани с него или го поясняват, или го допълват.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 121. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСТЯНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вместям <i>и от</i> вместям се; вместване, вместяване. | + | <b>ВМЕСТЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вместям <i>и от</i> вместям се; вместване, вместяване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСЯ. Вж. вмесвам и вмесям. | + | <b>ВМЕСЯ</b>. Вж. вмесвам и вмесям. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСЯМ, -яш, <i>несв.</i> (остар.); вмеся, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Вмесвам, вмесям се, вмеся се <i>страд.</i> | + | <b>ВМЕСЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); вмеся, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Вмесвам, вмесям се, вмеся се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЕСЯМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вмеся се <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. в. Вмесвам се. <i>И сам Феодор Николаевич е считал за добре да се вмеся в препирните на своите млади възпитаници.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120. <i>Но когата виждаше баща ми, че той | + | <b>ВМЕСЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); вмеся се <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. в. Вмесвам се. <i>И сам Феодор Николаевич е считал за добре да се вмеся в препирните на своите млади възпитаници.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120. <i>Но когата виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му и се</i> |
Версия от 16:00, 15 декември 2013
и снели бяха снишените кожени шапки, ко-шпо ше носеха вмесшо шлемове. Ст. Загорчинов, ДП, 108. Вместо топли компреси, хинин, / да ти дам ли аз хап стрихнин? Д. Дебелянов, С 1946, 154. //За означаване, че едно състояние, положение на дадено лице замества друго някакво състояние, положение. Той случайно беше попаднал игумен в манастир, вместо войвода в Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXII, 45.
2. За означаване, че едно обстоятелство, характеризиращо действието, заменя, замества друго (обикн. очаквано, желано) обстоятелство. Върна се [Василев] замислен и вместо у дома си — отиде направо в клуба. Кр. Велков, СБ, 132. В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци, под мишницата с едвам сега излели от пресата вестници, вместо снощи по реда си. Ив. Вазов, Съч. X, 13. Неочаквано той [параходът] беше изменил посоката на движението си и вместо на запад, идеше право на юг. И. Йовков, Разк. II, 22-23.
◇ Вместо да изпиша вежди, изваждам (извадих, Ще извадя) очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам (навлякох, ще навлека) на себе си или другиму беда. — Ето какво излиза, когато човек направи грешка! — изръмжа Вълко. — Отровихме златка. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи! Тъй де! Ем. Станев, ПЕГ,
55. — Тъй като си слаб в политиката, престани да се занимаваш с политически въпроси.. Аз и друг път съм ти казвал — повтори Замфир Петров,.. — че така ти, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Д. Ангелов, ЖС, 98.
> Вместо да сложен съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво въз-можно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. Гроздан се върна в къщи,.. Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха. И. Йовков, Ж 1945, 188. И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на картината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. При всяко напъване, при всяко усилие той, вместо да хвръкне, по-дълбоко е потъвал в тая грозна житейска кал. Елин Пелин, Съч. I,
142. Вечер бързаше [Кирилов] да се прибере в къщи и вместо да почива, затваряше се в кабинета си да работи над своето изобретение. П. Стъпов, ГОВ, 14. 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение към гла-вно изречение, съдържащо сравнителна степен, като изразява някаква възможност, пред която се предпочита друга възможност, изразена в главното изречение; отколкото. По-добре е да знаеш колко часа още ти остават да чакаш, вместо да седиш като дервиш и да свещенодействуваш в неизвестност. Св. Минков, ДА, 29. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124.
ВМЕСТЯ. Вж. вмествам, вместя-вам, вместям, вмещамивмещавам.
ВМЕСТЯВАМ, -аш, несв. (остар.); вместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместям. А съдържанието му [на писмовни-ка] състои от образци на най-нужни, мислим, прошения, записи, полици,., и пр., на които вместяваме и българския им превод.
С. Попов и др., ТБП, 4. вместявам се, вместя се страд. В някои от нашите повременни списания,.., твърде често., ся вместя-ват някой вид статистически известия за нашите места. Ч, 1871, бр. 15, 459. ВМЕСТЯВАМ СЕ несв. (остар.); вместя се св., непрех. Вмествам се; вместям се.
ВМЕСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместявам и от вместявам се; вместване, вместяне.
ВМЕСТЯМ, -яш, несв. (остар.); вместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместявам. Когато натуралистът пише историята на пчелите, той не описва само тяхното тяло и техните крила. Той се по-грижва да прикаже.. как берят и правят восъка, за да наредят питите, дето вместят меда. Ч, 1875^ бр. 8, 339. Известието даже, турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. Вместяме го за любопитство. 3. Стоянов, ХБ, 127. вместям се, вместя се страд. С особито благодарение вместяме в Читалище тези три стихотворения на известния наш заслуживш работник в книжнината ни и най-сполучлив поет, г-на П. Р. Славейкова. Ч, 1875, бр. 1, 26.
ВМЕСТЯМ СЕ несв. (остар.); вместя се св., непрех. Вмествам се; вместявам се. Тук [в изложението] някой път са вместят външни обстоятелства, които, макар и да не са относят право на главния предмет, намер-ват са обаче тясно свързани с него или го поясняват, или го допълват. Т. Шишков, ТС (превод), 121.
ВМЕСТЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместям и от вместям се; вместване, вместяване.
ВМЕСЯ. Вж. вмесвам и вмесям.
ВМЕСЯМ, -яш, несв. (остар.); вмеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмесвам, вмесям се, вмеся се страд.
ВМЕСЯМ СЕ несв. (остар.); вмеся се св., непрех. Обикн. с предл. в. Вмесвам се. И сам Феодор Николаевич е считал за добре да се вмеся в препирните на своите млади възпитаници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120. Но когата виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му и се
