Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/325“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<b>ВМАНИАЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вманиачавам <i>и от</i> вманиачавам се; вманиачване. <i>Една опасна зараза, която проличава в досегашните прегледни спектакли, е вманиачаването. Имаше колективи и солисти, убедени в предимствата си пред всички останали.</i> ОФ, 1950, бр. 1720, 4. | <b>ВМАНИАЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вманиачавам <i>и от</i> вманиачавам се; вманиачване. <i>Една опасна зараза, която проличава в досегашните прегледни спектакли, е вманиачаването. Имаше колективи и солисти, убедени в предимствата си пред всички останали.</i> ОФ, 1950, бр. 1720, 4. | ||
| − | <b>ВМАНИАЧВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (разг.); <b>вманиача,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Разг.</i> Вманиачавам. | + | <b>ВМАНИАЧВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (разг.); <b>вманиача,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Разг.</i> Вманиачавам. <i>— Никой поет у нас не е дал по-хубави любовни стихове от тебе.. — Не ме вманиачвай, моля ти се!</i> М. Грубешлиева, <b>ПИУ, 185. вманиачвам се, вманиача се</b> <i>страд.</i> |
<b>ВМАНИАЧВАМ</b> СЕ <i>несв.</i> (разг.); <b>вманиача се</b> <i>св., непрех.</i> Вманиачавам се. | <b>ВМАНИАЧВАМ</b> СЕ <i>несв.</i> (разг.); <b>вманиача се</b> <i>св., непрех.</i> Вманиачавам се. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>ВМАНИАЧВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вманиачвам <i>и от</i> вманиачвам се; вманиачаване. | <b>ВМАНИАЧВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вманиачвам <i>и от</i> вманиачвам се; вманиачаване. | ||
| − | <b>ВМАНИАЧЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е обхванат, обзет от някаква мания. <i>Ка-саветов, за когото всички кадрови офицери бяха самонадеяни, ограничени и вманиачени смяташе, че на всичко отгоре Хумни-кое е и тъп | + | <b>ВМАНИАЧЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е обхванат, обзет от някаква мания. <i>Ка-саветов, за когото всички кадрови офицери бяха самонадеяни, ограничени и вманиачени смяташе, че на всичко отгоре Хумни-кое е и тъп — същински овен.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 557. <i>Някому би се сторило нередно това, което е вършила голямата актриса Адриана Будевска-Ганчева — да пере, да готви, да търка тенджери и да кърпи чорапите на децата си,.. Тя бе свикнала. Не бе ни разглезена, ни вманиачена. Всякакъв парнасизъм й бе органически чужд.</i> Ст. Грудев, АБ, 188. <i>Нима моите родители нямат право да видят първото си внуче само затова, че са селяни и че една вманиачена гражданка се срамува от селския им произход?</i> ЖД, 1967, кн. 12, 16. |
| − | <b>ВМАНИАЧЕНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на човек, обхванат, обзет от мания. <i>За него, който до вманиаченост обожаваше казармената дисциплина в дома си,.. | + | <b>ВМАНИАЧЕНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на човек, обхванат, обзет от мания. <i>За него, който до вманиаченост обожаваше казармената дисциплина в дома си,.. — партията на широките социалисти стана откровение, превърна се в лична съдба.</i> А. Гуляшки, Л, 145. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМЕНЯ</b>. Вж. вменявам и вменям. | ||
| − | + | <b>ВМЕНЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вменя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Книж.</i> Обикн. в съчет.: <b>Вменявам в грях, вина</b> <i>нещо някому.</i> Смятам, възприемам нещо като грях, вина на някого; вменям. <i>Благодаря Ви за стихотворението, което сте адресирали към мене и в което виждам дълбокото Ви разочарование от мене. Може би сте прав, като ми вменявате в тежък грях патриотизма.</i> Ив. Вазов, НП, 193. <i>Средствата ни бяха средства на времето, но християнството отричаше тия средства,.. То ни вменяваше във вина, че проповядваме унищожение.</i> В. Мутафчиева, СД, 180. <b>Вменявам в дълг (задължение</b> и под.) <i>нещо някому.</i> Налагам някому да направи нещо, задължавам го да извърши нещо; вменям. <i>— Занапред вменява ти се в дълг и първата ти работа ще бъде всякак си внимателно да осведомяваш вашия посланик по българските дела.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 514. <i>Министерството на вътрешните дела е издало едно окръжно, с което вменява в длъжност на окръжните управители и кметове да подтикват гражданите да се интересуват от хода на общинските дела.</i> БД, 1909, бр. 21, 3. <b>вменявам се, вменя се</b> <i>страд. В Браилския устав се говори за издаване на периодическо списание,..; предвиждат се редовни, дописни, спомагателни и печатни членове,..; на дружеството се вменява в дълг да усъвършенствува българския книжовен език.</i> М. Арнаудов, БКД, 76. | |
| − | |||
| − | <b>ВМЕНЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вменя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Книж.</i> Обикн. в съчет.: <b>Вменявам в грях, вина</b> <i>нещо някому.</i> Смятам, възприемам нещо като грях, вина на някого; вменям. <i>Благодаря Ви за стихотворението, което сте адресирали към мене и в което виждам дълбокото Ви разочарование от мене. Може би сте прав, като ми вменявате в тежък грях патриотизма.</i> Ив. Вазов, НП, 193. <i>Средствата ни бяха средства на времето, но християнството отричаше тия средства,.. То ни вменяваше във вина, че проповядваме унищожение.</i> В. Мутафчиева, СД, 180. <b>Вменявам в дълг (задължение</b> и под.) <i>нещо някому.</i> Налагам някому да направи нещо, задължавам го да извърши нещо; вменям. | ||
— От рус. вменять. | — От рус. вменять. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>ВМЕНЯВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл</i>. <i>същ. от</i> вменявам <i>и от</i> вменявам се. <i>Вменяване В дълг.</i> | <b>ВМЕНЯВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл</i>. <i>същ. от</i> вменявам <i>и от</i> вменявам се. <i>Вменяване В дълг.</i> | ||
| − | <b>ВМЕНЯЕМ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който има ясно съзнание, нормален е в умствено отношение и е отговорен за постъпките си. <i>Противоп.</i> невменяем. <i>За да бъде човек наказателно отговорен, е нужно той да е вменяем. В човешкото съзнание (а доскоро и в самия кодекс) това понятие се изгражда чрез своя антипод | + | <b>ВМЕНЯЕМ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който има ясно съзнание, нормален е в умствено отношение и е отговорен за постъпките си. <i>Противоп.</i> невменяем. <i>За да бъде човек наказателно отговорен, е нужно той да е вменяем. В човешкото съзнание (а доскоро и в самия кодекс) това понятие се изгражда чрез своя антипод — невменяемостта.</i> О, 1978, кн. <b>6</b>, 16. |
— От рус. вменяеммй. | — От рус. вменяеммй. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От рус. вменять. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От рус. вменять. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | <b>ВМЕРАЧА СЕ | + | <b>ВМЕРАЧА СЕ</b>. Вж. вмерачвам се. |
| − | <b>ВМЕРАЧВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>вмера-ча се,</b> вмерачйш се, <i>мин. св.</i> вмерачйх се, се., <i>непрех. Диал.</i> Придобивам мерак за нещо; меракландисвам се. | + | <b>ВМЕРАЧВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>вмера-ча се,</b> вмерачйш се, <i>мин. св.</i> вмерачйх се, се., <i>непрех. Диал.</i> Придобивам мерак за нещо; меракландисвам се. <i>— Боба, ти си стар че-лек, нема да те зъомат! — разубеждавали го внуците. — Не се вмерачвай! — И ние, старите, даваме кувет (сила).</i> Н. Стефанова, РП, 141. |
<b>ВМЕРАЧВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вмерачвам се. | <b>ВМЕРАЧВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вмерачвам се. | ||
| − | <b>ВМЕРЯ | + | <b>ВМЕРЯ</b>. Вж. в м е р я м. |
<b>ВМЕРЯМ,</b> -яш, <i>несв.;</i> <b>вмеря,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Умервам, улучвам, уцелвам. <i>За него се разказваше, че вмерял с шишинето си в ножа в острието и разси-чал куршума на две равни половини.</i> Ц. Гинчев, ГК, 143. <b>вмерям се, вмеря се</b> <i>страд.</i> | <b>ВМЕРЯМ,</b> -яш, <i>несв.;</i> <b>вмеря,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Умервам, улучвам, уцелвам. <i>За него се разказваше, че вмерял с шишинето си в ножа в острието и разси-чал куршума на две равни половини.</i> Ц. Гинчев, ГК, 143. <b>вмерям се, вмеря се</b> <i>страд.</i> | ||
Версия от 16:00, 15 декември 2013
ВМАНИАЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вманиачавам и от вманиачавам се; вманиачване. Една опасна зараза, която проличава в досегашните прегледни спектакли, е вманиачаването. Имаше колективи и солисти, убедени в предимствата си пред всички останали. ОФ, 1950, бр. 1720, 4.
ВМАНИАЧВАМ, -аш, несв. (разг.); вманиача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Вманиачавам. — Никой поет у нас не е дал по-хубави любовни стихове от тебе.. — Не ме вманиачвай, моля ти се! М. Грубешлиева, ПИУ, 185. вманиачвам се, вманиача се страд.
ВМАНИАЧВАМ СЕ несв. (разг.); вманиача се св., непрех. Вманиачавам се.
ВМАНИАЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вманиачвам и от вманиачвам се; вманиачаване.
ВМАНИАЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е обхванат, обзет от някаква мания. Ка-саветов, за когото всички кадрови офицери бяха самонадеяни, ограничени и вманиачени смяташе, че на всичко отгоре Хумни-кое е и тъп — същински овен. Г. Караславов, ОХ IV, 557. Някому би се сторило нередно това, което е вършила голямата актриса Адриана Будевска-Ганчева — да пере, да готви, да търка тенджери и да кърпи чорапите на децата си,.. Тя бе свикнала. Не бе ни разглезена, ни вманиачена. Всякакъв парнасизъм й бе органически чужд. Ст. Грудев, АБ, 188. Нима моите родители нямат право да видят първото си внуче само затова, че са селяни и че една вманиачена гражданка се срамува от селския им произход? ЖД, 1967, кн. 12, 16.
ВМАНИАЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на човек, обхванат, обзет от мания. За него, който до вманиаченост обожаваше казармената дисциплина в дома си,.. — партията на широките социалисти стана откровение, превърна се в лична съдба. А. Гуляшки, Л, 145.
ВМЕНЯ. Вж. вменявам и вменям.
ВМЕНЯВАМ, -аш, несв.; вменя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Обикн. в съчет.: Вменявам в грях, вина нещо някому. Смятам, възприемам нещо като грях, вина на някого; вменям. Благодаря Ви за стихотворението, което сте адресирали към мене и в което виждам дълбокото Ви разочарование от мене. Може би сте прав, като ми вменявате в тежък грях патриотизма. Ив. Вазов, НП, 193. Средствата ни бяха средства на времето, но християнството отричаше тия средства,.. То ни вменяваше във вина, че проповядваме унищожение. В. Мутафчиева, СД, 180. Вменявам в дълг (задължение и под.) нещо някому. Налагам някому да направи нещо, задължавам го да извърши нещо; вменям. — Занапред вменява ти се в дълг и първата ти работа ще бъде всякак си внимателно да осведомяваш вашия посланик по българските дела. Ст. Дичев, ЗС II, 514. Министерството на вътрешните дела е издало едно окръжно, с което вменява в длъжност на окръжните управители и кметове да подтикват гражданите да се интересуват от хода на общинските дела. БД, 1909, бр. 21, 3. вменявам се, вменя се страд. В Браилския устав се говори за издаване на периодическо списание,..; предвиждат се редовни, дописни, спомагателни и печатни членове,..; на дружеството се вменява в дълг да усъвършенствува българския книжовен език. М. Арнаудов, БКД, 76.
— От рус. вменять.
ВМЕНЯВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вменявам и от вменявам се. Вменяване В дълг.
ВМЕНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има ясно съзнание, нормален е в умствено отношение и е отговорен за постъпките си. Противоп. невменяем. За да бъде човек наказателно отговорен, е нужно той да е вменяем. В човешкото съзнание (а доскоро и в самия кодекс) това понятие се изгражда чрез своя антипод — невменяемостта. О, 1978, кн. 6, 16.
— От рус. вменяеммй.
ВМЕНЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Юрид. Състояние на дадено лице, при което то може да си дава сметка за действията, постъпките си и да отговаря за тях пред закона. Противоп. невменяемост. Извърших престъплението в състояние на пълна вменяемост. Съзнавах съвършено ясно смисъла и целта на действията си. Ст, 1978, бр. 1667, 2Ч
ВМЕНЯМ, -яш, несв.; вменя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Книж. Вменявам.
— От рус. вменять. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВМЕРАЧА СЕ. Вж. вмерачвам се.
ВМЕРАЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмера-ча се, вмерачйш се, мин. св. вмерачйх се, се., непрех. Диал. Придобивам мерак за нещо; меракландисвам се. — Боба, ти си стар че-лек, нема да те зъомат! — разубеждавали го внуците. — Не се вмерачвай! — И ние, старите, даваме кувет (сила). Н. Стефанова, РП, 141.
ВМЕРАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмерачвам се.
ВМЕРЯ. Вж. в м е р я м.
ВМЕРЯМ, -яш, несв.; вмеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Умервам, улучвам, уцелвам. За него се разказваше, че вмерял с шишинето си в ножа в острието и разси-чал куршума на две равни половини. Ц. Гинчев, ГК, 143. вмерям се, вмеря се страд.
ВМЕРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмерям и от вмерям се.
