Хр. Бръзицов, БК, 64. Чловек с дружене ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си са; ..; сдобива ся с добри приятели, .., изтръква ся и ся влюдява. Й. Груев, (превод), КН 4, 61.
ВЛЮДЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влюдявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЮДЯ` СЕ. Вж. влюдявам се.
ВЛЮТЯ`. Вж. влютявам.
ВЛЮТЯ`ВАМ, -аш, несв.; влютя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Правя нещо да стане люто; подлютявам (Ст. Младенов, БТР), влютявам се,* влютя се страд.
ВЛЮТЯ`ВАМ СЕ несв.; влютя` се св., непрех. Остар. Ставам лют; подлютявам се (Н. Геров, РБЯ).
ВЛЮТЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от влютявам и от влютявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЯ`ВО нареч. 1. На място, което се намира в лявата страна от някого или от нещо; наляво, отляво. Противоп. вдясно, надясно. Вляво, доста надалеч и усамотено се виждаше някаква ограда и в нея нещо като паметник. Й. Йовков, Разк. III, 30. Малко по-вляво бе изрисуван огромен мъж с чук в ръка, а над него с едри, поизбелели вече букви аленееше надпис. Ст. Марков, ДБ, 334. По крайбрежието на залива, вляво, гъмжи празничен народ. К. Христов, А 1944, 289. Вдясно и вляво в тъмнината се чуваха да дрънкат звънци на овци и затуй Татар-Христо и Коцсула кривуляха, за да не ги познае някой. Й. Йовков, ЖС, 92.
2. По посока към лявата страна от някого или от нещо; наляво. Противоп. вдясно, надясно. — Сега трябва да се разделим! Поне тая вечер не бива да ни виждат заедно… Хайде ти вдясно, аз вляво! П. Незнакомов, МА, 117. И в миг цялото ято свърна вляво след водача. После изви надясно и пак наляво, за да не изпревари тежките бомбардировачи. П. Бобев, К, 85. Момчетата бавно отминаха. Колата ги настигна и отмина, после с доста бърз ход зави вляво на първата пресечна улица. П. Вежинов, СО, 95.
3. Прен. Рядко. На страната на леви политически течения; наляво. Пътят на демократическото разрешаване на кризата е в завоя на политическото ръководство на страната [Италия] вляво. ВН, 1960, бр. 2690, 3.
ВЛЯ`ЗА. Вж. влизам и влазям.
ВЛЯ`ЗВАМ, -аш, несв.; вля`зна, вле`знеш, мин. св. вля`знах и влезна`х, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. Влизам; влязувам. — Най-много гледай очите: .. — гълчеше Али чауш наставително, а очите му играеха на четири и забележваха кой минуваше край хана и кой влязваше в него. Ив. Вазов, Съч. XII, 155-156. — Тука не ща ти да влязваш! .. Върви си! П. Тодоров, Събр. пр II, 296. Като влязнал вътре в пещерата, дошло му [на вълка] на ум да отмъсти на лисицата, на която отдавна имал завист. А. Хаджоглу, ББ, 62. Светлина влязваше само през едно малко прозорче. З. Стоянов, ЗБВ III, 226. Едвам можах да позная брата си .. Имаше шест години, откак го бях оставил и вече той влязваше в шестнайсета година. Ч, 1875, бр. 2, 85. Бих влязнал във взривна / ракета, самичък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. Я излязвай, влязвай, / хубава моме, / наред пристъпяй, / назад не гледай. Нар. пес., СбВСт, 232. влязва се, влезне се безл. Пред главното светилище обикновено са намервал широк двор, в който са влязвало през високи масивни врата. Н. Михайловски, РВИ (превод), 29.
ВЛЯ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влязвам; влизане. За излязване или влязване употребяват една стълба. С. Бобчев, ПОС (превод), 213. Ходжата щеше още да говори, но вратата на кафенето се отвориха и влязването на един едър человек му прекъсна думите. Ц. Гинчев, ГК, 360. Това беше първото му влязване в затвор. П. Р. Славейков, БП I, V.
ВЛЯ`ЗНА. Вж. влязвам и влязувам.
ВЛЯ`ЗУВАМ, -аш, несв.; вля`зна, вле`знеш, мин. св. вля`знах и влезна`х, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. Влизам; влязвам. Симеон се връща у Блъгария и по 914 год. влязува пак у гръцката земя и зема Едрене. М 1857, 95. Тога един калугер от свети Йоан предтечи, .., обяви с писмо султан Мурату подземний проток водний, който влязуваше в Солун и напояваше го. Хр. Павлович, Ц, 59-60. Не осквернява человека, което влязува в уста, но което излязува из уста. КТЕМ, 303.
ВЛЯ`ЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влязувам; влизане, влязване.
ВМАГАРЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмагаря` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Разг. Ставам подобен на магаре с нрава си, проявявам инат или несериозност. Който са хвали, вмагарява са. ВУХБ (превод), 31.
ВМАГАРЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от вмагарявам се.
ВМАГАРЯ` СЕ. Вж. вмагарявам се.
ВМАНИАЧА`. Вж. вманиачавам и вманиачвам.
ВМАНИАЧА`ВАМ, -аш, несв.; вманиача`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя някого маниак; вманиачвам. вманиачавам се, вманиача се страд.
ВМАНИАЧА`ВАМ СЕ несв.; вманиача` се св., непрех. Ставам маниак; вманиачвам се. Замълчавам, а Тръпко ме тупа дружески по рамото: — Вманиачил си се малко, ама ще се оправиш! В. Робов, ПСВ, 96.
