ВМАНИАЧА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вманиачавам и от вманиачавам се; вманиачване. Една опасна зараза, която проличава в досегашните прегледни спектакли, е вманиачаването. Имаше колективи и солисти, убедени в предимствата си пред всички останали. ОФ, 1950, бр. 1720, 4.
ВМАНИА`ЧВАМ, -аш, несв. (разг.); вманиача`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. Вманиачавам. — Никой поет у нас не е дал по-хубави любовни стихове от тебе .. — Не ме вманиачвай, моля ти се! М. Грубешлиева, ПИУ, 185. вманиачвам се, вманиача се страд.
ВМАНИА`ЧВАМ СЕ несв. (разг.); вманиача` се св., непрех. Вманиачавам се.
ВМАНИА`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вманиачвам и от вманиачвам се; вманиачаване.
ВМАНИАЧЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е обхванат, обзет от някаква мания. Касаветов, за когото всички кадрови офицери бяха самонадеяни, ограничени и вманиачени, смяташе, че на всичко отгоре Хумников е и тъп — същински овен. Г. Караславов, ОХ IV, 557. Някому би се сторило нередно това, което е вършила голямата актриса Адриана Будевска-Ганчева — да пере, да готви, да търка тенджери и да кърпи чорапите на децата си, .. Тя бе свикнала. Не бе ни разглезена, ни вманиачена. Всякакъв парнасизъм й бе органически чужд. Ст. Грудев, АБ, 188. Нима моите родители нямат право да видят първото си внуче само затова, че са селяни и че една вманиачена гражданка се срамува от селския им произход? ЖД, 1967, кн. 12, 16.
ВМАНИАЧЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на човек, обхванат, обзет от мания. За него, който до вманиаченост обожаваше казармената дисциплина в дома си, .. — партията на широките социалисти стана откровение, превърна се в лична съдба. А. Гуляшки, Л, 145.
ВМЕНЯ`. Вж. вменявам и вменям.
ВМЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Обикн. в съчет.: Вменявам в грях, вина нещо някому. Смятам, възприемам нещо като грях, вина на някого; вменям. Благодаря Ви за стихотворението, което сте адресирали към мене и в което виждам дълбокото Ви разочарование от мене. Може би сте прав, като ми вменявате в тежък грях патриотизма. Ив. Вазов, НП, 193. Средствата ни бяха средства на времето, но християнството отричаше тия средства, .. То ни вменяваше във вина, че проповядваме унищожение. В. Мутафчиева, СД, 180. Вменявам в дълг (задължение и под.) нещо някому. Налагам някому да направи нещо, задължавам го да извърши нещо; вменям. — Занапред вменява ти се в дълг и първата ти работа ще бъде всякак си внимателно да осведомяваш вашия посланик по българските дела. Ст. Дичев, ЗС II, 514. Министерството на вътрешните дела е издало едно окръжно, с което вменява в длъжност на окръжните управители и кметове да подтикват гражданите да се интересуват от хода на общинските дела. БД, 1909, бр. 21, 3. вменявам се, вменя се страд. В Браилския устав се говори за издаване на периодическо списание, ..; предвиждат се редовни, дописни, спомагателни и печатни членове, ..; на дружеството се вменява в дълг да усъвършенствува българския книжовен език. М. Арнаудов, БКД, 76.
— От рус. вменять.
ВМЕНЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вменявам и от вменявам се. Вменяване в* дълг.
ВМЕНЯ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има ясно съзнание, нормален е в умствено отношение и е отговорен за постъпките си. Противоп. невменяем. За да бъде човек наказателно отговорен, е нужно той да е вменяем. В човешкото съзнание (а доскоро и в самия кодекс) това понятие се изгражда чрез своя антипод — невменяемостта. О, 1978, кн. 6, 16.
— От рус. вменяемый.
ВМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Юрид. Състояние на дадено лице, при което то може да си дава сметка за действията, постъпките си и да отговаря за тях пред закона. Противоп. невменяемост. Извърших престъплението в състояние на пълна вменяемост. Съзнавах съвършено ясно смисъла и целта на действията си. Ст, 1978, бр. 1667, 2.
ВМЕ`НЯМ. -яш, несв.; вменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Книж. Вменявам.
— От рус. вменять. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВМЕРА`ЧА СЕ. Вж. вмерачвам се.
ВМЕРА`ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмера`ча` се, вмера`чи`ш се, мин. св. вмера`чи`х се, св., непрех. Диал. Придобивам мерак за нещо; меракландисвам се. — Боба`, ти си стар челек, нема да те зьомат! — разубеждавали го внуците. — Не се вмерачвай! — И ние, старите, даваме кувет (сила). Н. Стефанова, РП, 141.
ВМЕРА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмерачвам се.
ВМЕ`РЯ. Вж. вмерям.
ВМЕ`РЯМ, -яш, несв.; вме`ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Умервам, улучвам, уцелвам. За него се разказваше, че вмерял с шишинето си в ножа в острието и разсичал куршума на две равни половини. Ц. Гинчев, ГК, 143. вмерям се, вмеря се страд.
ВМЕ`РЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмерям и от вмерям се.
