Page:RBE Tom2.djvu/226

вент. Г. Караславов, Избр. съч. X, 54. Разбира се, твърде случайните хайдушки виро-главства не заслужават внимание. П. К. Яворов, Съч. II, 168.

ВИРОГЛАВЩИНА ж. Разг. Вироглав-ство, вироглавие. На това обстоятелство се дължат и известни морални качества у жителите в поменатите местности, като храброст, вироглавщина. Ив. Вазов, Съч.

XVI, 9. Прекалява с нейните вироглавщини.

ВИРТОМАН м. Нов. Лице, което е пристрастено към компютърната виртуална действителност. За виртоманите освен пуснатите в масово производство видеошле-мове със слушалки за картина и звук се правят и специални костюми, снабдени с так-тилни елементи, които създават усещането за докосване. Нов., 1997, бр. 227, 6.

ВИРТУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който може да стане, да се прояви; възможен. Така от година на година с числото на гимназистите, които успяват още на училищните пейки да се запознаят с руската литература, се увеличава и числото на виртуалните или действителните списатели. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 423.

2. Информ. Който е създаден по електронен път като симулация, аналог на определени физически обекти и реални явления и с който човек може да влезе в контакт, взаимодействие. Виртуалната реалност е множество от въздействия, синтезирани с помощта на компютър, които създават представата за определена среда. Нов.,

1997, бр. 227, 6. Италианската мултимедийна компания пусна на компютърния пазар програма с виртуална жена, която отговаря на мъжките задявки като истинска кокетка. ЖТ, 1998, бр. 31, 27. Виртуално пътешествие до Марс на космически кораб предлага Залата на славата на космонавтите във Флорида. 24 ч., 1997, бр. 222, 22. Той бил готов да докаже твърдението си с помощта на науката — чрез виртуална диагностика. ДТ, 1999, бр. 69, 3. Възможностите за приложение на виртуалната реалност са неограничени — като се започне от обучението, медицината, научните изследвания, забавленията и се стигне до виртуалното пазаруване.

ВИРТУОЗ м. 1. Изпълнител музикант, който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Нацстина тогава в Италия не липсвали виртуози на лютня, но Винченцо Галилей действително бил прекрасен изпълнител. М. Калинков, ГГ, 6-7. Той е виртуоз на рояла. А Челист виртуоз. Н Разш. Художник, поет и под., който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Този художник е виртуоз на четката и на багрите. А Той е поет — виртуоз на стиха.

2. Прен. Разг. Голям майстор в дадена област, за която се изисква умение, сръчност.

— Доктор Странски е най-добрият ни хирург в тази област.. — Доктор Странски не е хирург. Той е виртуоз. С. Северняк, В СД, 163. Тя [публиката на кафенето] се състоеше от пенсионери .., от разпалени стратези и капацитети по международните въпроси, които бяха в същото време виртуози на белот и шампиони на моникс. Д. Димов, Т, 19.

— От ит. У1гШо8о през нем. унШоз.

ВИРТУОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който се отнася до виртуоз. Виртуозна техника. Виртуозно изпълнение.

ВИРТУОЗКА ж. Жена виртуоз. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената, виолонистка даваше втория си концерт.. Общото внимание беше, разбира се, съсредоточено все около младата вир-туозка. И. Йовков, Разк. I, 172. Като дра-матично-сценична фигура Ерица е една виртуозка на позата, на хода. К, 1927, бр. 112,2.

ВИРТУОЗНО. Нареч. от виртуозен.

1. С владеене на техниката на дадено изкуство (обикн. на музиката) до съвършенство; като виртуоз. А най-голямата изненада беше един малък, хубав роял. Защото Давед се беше научил и да свири — не виртуозно, но добре. П. Спасов, ХлХ, 177-178.

2. Прен. С много голямо умение, майсторство, с премисляне на нещата и изпълнение до съвършенство. Така един търговец на автомобили в Буенос Айрес плати на сеньор Фернандо Гарсия сто хиляди песи, защото се усъмни в неговата честност и не разбра навреме виртуозно измислената игра. Св. Минков, ДА, 105.

ВИРТУОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Много голямо, съвършено техническо майсторство на артист (обикн. на музикант). „Севилският бръснар“ е опера на вокална-та виртуозност, изискваща от изпълнителите голямо певческо майсторство. ОФ, 1950, бр. 1906, 4. Няма такова изкуство, което да не изисква виртуозност, и няма никаква граница за съвършенството на тая виртуозност. Н. Лилиев, Съч. Ш, 274-275.

ВИРУЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. За болестотворни микроорганизми — който може да предизвика заболяване, да зарази. Вирулентни микроби. Вирулентни бацили. Вирулентни бактерии.

— От лат. У1ги1епШ8 ’отровен’ през рус. вирулентньга.

ВИРУЛЕНТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Мед. Свойство на болестотворни микроорганизми да се внедряват, да живеят и да се размножават в организма на човека или животните, като предизвикват съответни заболявания. За по-злокачественото проявяване на една епидемия от значение ще е не само типът на вируса, а и неговата виру-