Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/223“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>има при себе си.</i> X. Пашов и др., ЦП, <b>8</b>. виражавам се <i>страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове.</i> Знан., 1875, бр. 15, 239. | <i>има при себе си.</i> X. Пашов и др., ЦП, <b>8</b>. виражавам се <i>страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове.</i> Знан., 1875, бр. 15, 239. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАЖАВАМ СЕ <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Изразявам се; виразявам се. <i>Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед</i>, <i>за да ни | + | <b>ВИРАЖАВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Изразявам се; виразявам се. <i>Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед</i>, <i>за да ни „пребесят надве-натри“, както са виража</i>-<i>ваше Савата.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 164. |
— От рус. вьфажать. | — От рус. вьфажать. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАЖЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изразяване; виразяване. <i>Ако са усъвършенствуват понятията.., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите.</i> СбС, 10. | + | <b>ВИРАЖЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изразяване; виразяване. <i>Ако са усъвършенствуват понятията.., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите.</i> СбС, 10. |
2. Изразена, изказана мисъл; израз. <i>Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения.</i> СбС, 96. <i>Ако нас интере</i>-<i>сува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях.</i> СбПер. п П, 163. | 2. Изразена, изказана мисъл; израз. <i>Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения.</i> СбС, 96. <i>Ако нас интере</i>-<i>сува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях.</i> СбПер. п П, 163. | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
— От рус. вьфажение. | — От рус. вьфажение. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАЗЙТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Изразител. <i>Аз не зная друга епоха.., в която българската журналистика да е воювала така смело .. в полза на народните интереси и желания .. и стана истински ви-разител на народната воля.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 254-255. | + | <b>ВИРАЗЙТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Изразител. <i>Аз не зная друга епоха.., в която българската журналистика да е воювала така смело .. в полза на народните интереси и желания .. и стана истински ви-разител на народната воля.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 254-255. |
— От рус. вьфазитель. ^ | — От рус. вьфазитель. ^ | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАЗЙТЕЛЕН, -лна, -лно, лен. -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Изразителен. <i>Из къщата на дяда Либена излезе троица цигане-цигуларе</i>, с <i>бели чалми,</i> с <i>алени пояси и със сини контоше; а сичкото това са отличало твърде красиво от мургите и вирази</i>-<i>телните цигански лица.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 93. <i>Черните очи на Селима блещели като звезди на спасението във виразителнй-те черти на девойката.</i> Ст. Ботьов, К (превод), <b>12</b>. | + | <b>ВИРАЗЙТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, лен. -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Изразителен. <i>Из къщата на дяда Либена излезе троица цигане-цигуларе</i>, с <i>бели чалми,</i> с <i>алени пояси и със сини контоше; а сичкото това са отличало твърде красиво от мургите и вирази</i>-<i>телните цигански лица.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 93. <i>Черните очи на Селима блещели като звезди на спасението във виразителнй-те черти на девойката.</i> Ст. Ботьов, К (превод), <b>12</b>. |
—■ От рус. вьфазительнь1Й. | —■ От рус. вьфазительнь1Й. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАЗЯ. Вж. виразявам. | + | <b>ВИРАЗЯ</b>. Вж. виразявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАЗЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> виразя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Остар</i>. <i>Книж.</i> Изразявам; виражавам. <i>А сичко, що придумвал че</i>-<i>ловек, той го е виразявал писмено или на книга.</i> ЦВ, 1860, бр. 478, 1. <i>Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето Щастие да види най-после холандезин.</i> | + | <b>ВИРАЗЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> виразя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Остар</i>. <i>Книж.</i> Изразявам; виражавам. <i>А сичко, що придумвал че</i>-<i>ловек, той го е виразявал писмено или на книга.</i> ЦВ, 1860, бр. 478, 1. <i>Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето Щастие да види най-после холандезин.</i> |
Знан., 1875, бр. 14, 213. <i>Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази.</i> X. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се <i>страд.</i> | Знан., 1875, бр. 14, 213. <i>Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази.</i> X. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАЗЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> виразя се се., <i>непрех. Остар. Книж.</i> Изразявам се; виражавам се. <i>Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя.</i> ЦВ, 1860, бр. 478, 1. | + | <b>ВИРАЗЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> виразя се се., <i>непрех. Остар. Книж.</i> Изразявам се; виражавам се. <i>Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя.</i> ЦВ, 1860, бр. 478, 1. |
— От рус. вьфазить. | — От рус. вьфазить. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИРАЗЯВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> Изразяване; виражение. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИРАН</b> <i>прил. неизм. Простонар.</i> 1. Разнебитен, разрушен, съсипан. <i>— Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли. Малко е виран, но като се поизкърпи, ще влезе в работа.</i> Д. Казасов, ВП, 22. <i>— Решил съм да продам и новия мадан — рече му Махмуд бей, — ама на, вашият Чакър бюлюкбаши взе, та събори и неговия кораб.. — Питай го колко пари ще иска да ме остави да го поправя. Виран имот не се продава. А.</i> Христофоров, А, 346. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Болнав, нездрав. <i>— Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела.. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал.</i> Кр. Григоров, Н, 29. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> Болнав, нездрав. | ||
— От перс. през тур. У1гап. —Друга форма: в е р а н. | — От перс. през тур. У1гап. —Друга форма: в е р а н. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАНЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Простонар.</i> 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виран-лък, развалина. <i>Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощу-ваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на рабо-тата.Л.г.</i> Славейков, ЦП П, 131. | + | <b>ВИРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Простонар.</i> 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виран-лък, развалина. <i>Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощу-ваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на рабо-тата.Л.г.</i> Славейков, ЦП П, 131. |
2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. <i>Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.</i> | 2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. <i>Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.</i> | ||
| − | 3. Повредена или негодна за използване вещ. | + | 3. Повредена или негодна за използване вещ. <i>— Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най-дръгли-вото магаре, а аз се кача на най-бързия самолет и една година пътуваме, като слезем, часовниците ни ще показват едно и също</i>, <i>освен ако са някои германски виранета.</i> П. Вежинов, ЗНН, 45. |
— От перс. през тур. удепе. | — От перс. през тур. удепе. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРАНЕТИНА <i>ж. Простонар. Пренебр.</i> Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. | + | <b>ВИРАНЕТИНА</b> <i>ж. Простонар. Пренебр.</i> Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. <i>— А за какво са тия допотопни виранетини — каза Гороломов, като погледна двете полус-руте$ш"вятърни мелници горе на височината.</i> И. Йовков, ПГ, 142. <i>Охрани се Батенка-та. За пет-шест години си оплете кошни-ка.. Събори виранетината на Ручилото и издигна нова къща. А.</i> Каралийчев, НЗ, 92-93. <i>— Не можах да разбера защо ми искаш</i> |
Версия от 18:55, 15 декември 2013
има при себе си. X. Пашов и др., ЦП, 8. виражавам се страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове. Знан., 1875, бр. 15, 239.
ВИРАЖАВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виразявам се. Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед, за да ни „пребесят надве-натри“, както са виража-ваше Савата. 3. Стоянов, ЗБВ III, 164.
— От рус. вьфажать.
ВИРАЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Изразяване; виразяване. Ако са усъвършенствуват понятията.., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите. СбС, 10.
2. Изразена, изказана мисъл; израз. Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения. СбС, 96. Ако нас интере-сува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях. СбПер. п П, 163.
3. Прен. Изражение, израз. Той треперяше цял-целеничек,.., а лицето му прие необикновено виражение. 3. Стоянов, ЗБВ I, 419. Той не преброил с око колко са [еничерите], съзрял само дивите виражения на техните лица. Ст. Ботьов, К (превод), 207.
— От рус. вьфажение.
ВИРАЗЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Изразител. Аз не зная друга епоха.., в която българската журналистика да е воювала така смело .. в полза на народните интереси и желания .. и стана истински ви-разител на народната воля. 3. Стоянов, ЗБВ I, 254-255.
— От рус. вьфазитель. ^
ВИРАЗЙТЕЛЕН, -лна, -лно, лен. -лни, прил. Остар. Книж. Изразителен. Из къщата на дяда Либена излезе троица цигане-цигуларе, с бели чалми, с алени пояси и със сини контоше; а сичкото това са отличало твърде красиво от мургите и вирази-телните цигански лица. Л. Каравелов, Съч. П, 93. Черните очи на Селима блещели като звезди на спасението във виразителнй-те черти на девойката. Ст. Ботьов, К (превод), 12.
—■ От рус. вьфазительнь1Й.
ВИРАЗЯ. Вж. виразявам.
ВИРАЗЯВАМ, -аш, несв.; виразя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Остар. Книж. Изразявам; виражавам. А сичко, що придумвал че-ловек, той го е виразявал писмено или на книга. ЦВ, 1860, бр. 478, 1. Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето Щастие да види най-после холандезин.
Знан., 1875, бр. 14, 213. Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази. X. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се страд.
ВИРАЗЯВАМ СЕ несв.; виразя се се., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виражавам се. Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.
— От рус. вьфазить.
ВИРАЗЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Изразяване; виражение.
ВИРАН прил. неизм. Простонар. 1. Разнебитен, разрушен, съсипан. — Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли. Малко е виран, но като се поизкърпи, ще влезе в работа. Д. Казасов, ВП, 22. — Решил съм да продам и новия мадан — рече му Махмуд бей, — ама на, вашият Чакър бюлюкбаши взе, та събори и неговия кораб.. — Питай го колко пари ще иска да ме остави да го поправя. Виран имот не се продава. А. Христофоров, А, 346.
2. Прен. Болнав, нездрав. — Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела.. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29.
— От перс. през тур. У1гап. —Друга форма: в е р а н.
ВИРАНЕ, мн. -та, ср. Простонар. 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виран-лък, развалина. Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощу-ваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на рабо-тата.Л.г. Славейков, ЦП П, 131.
2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.
3. Повредена или негодна за използване вещ. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най-дръгли-вото магаре, а аз се кача на най-бързия самолет и една година пътуваме, като слезем, часовниците ни ще показват едно и също, освен ако са някои германски виранета. П. Вежинов, ЗНН, 45.
— От перс. през тур. удепе.
ВИРАНЕТИНА ж. Простонар. Пренебр. Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. — А за какво са тия допотопни виранетини — каза Гороломов, като погледна двете полус-руте$ш"вятърни мелници горе на височината. И. Йовков, ПГ, 142. Охрани се Батенка-та. За пет-шест години си оплете кошни-ка.. Събори виранетината на Ручилото и издигна нова къща. А. Каралийчев, НЗ, 92-93. — Не можах да разбера защо ми искаш
