Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/830“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
(Няма разлика)

Версия от 07:52, 25 ноември 2012

Страницата не е проверена


лена кърпа никях на стария Къорсаръ. Почакаха няколко дни, но от Синигер не се обадиха. На Латифе й бе мъчно.. — Нищо, ще му мине с времето. Бобайко носи добро сърце и ще ми прости... П. Константинов, ПИГ, 182-183.

— От тур. baba 'баща'.

БОБАЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Който е на бобайко. Бобайковата къща.

2. Като същ. бобайкови мн. Домът и семейството на бобайко. — У нас ще вървим

— каза Садет. — Я, как тъй? — учудено я изгледа Рамзина. — Докторът каза, че трябва да си починеш няколко дена.. — У бобайкови няма да те оставят и час да полежиш на спокойствие. Б. Несторов, АР, 220.

БОБАК, мн. -ци, м. Диал. Растението боб. // Място, засято с боб.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОБАКО, -то, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. — Бобако, дай и мене ракийка, казал Неновият наследник. JI. Каравелов, Съч. VII, 23.

2. Мъж на зряла възраст, възрастен мъж. “.удно нещо! Ние сме и двама здрави хора, а наш Никола прилича на шебек. Не го бива... Ние ще да изгубиме това дете“, говори онзи четиридесет и петгодишен бобако. Знан., 1875, бр. 6, 91.

— От тур. baba 'баща*.

БОБАЧКО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Сичкото й село викнало / от Мърий-кина бобачко. Нар. пес., СбНУ XXVII, 284.

— От тур. baba 'баща*.

БОБАЧО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Тейно лъо, стари бобачо / станало й де-вят години, / откак е маня умряла. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 93.

БОБЕ, мн. -та, ср. Диал. Зърно боб; бобче. То [читалището] направи прежните прости и глупави Врътопчяне, които не умееха друго освен с бобета да смятат.., да знаят днес да прочитат, да записват. Хр. Данов, Лет., 1869, 135.

БОБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението боб и до неговия зърнест плод; бобов, фасулов, фасулен. За всяко мое прегрешение с дело или с помишле-ние, оставям тук по едно бобено зърно. Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха цяла торба разпилени бобени зърна. А. Каралийчев, ТР, 118.

2. Който е направен от плода на боб (в 1 знач.), предимно от зърната на растението; бобов, фасулен. Петро, да стъкна огъня, па сложи една бобена яхния. Н. Каралиева, Н, 152. Стрина Инка се зарадва много,.., разшъта се, сипа бобената чорба в една нова паница и седнаха да ядат. А. Каралийчев, ПГ, 50

БОБЕНИК, мн. няма, м. Диал. Бобови-на (във 2 знач.); бобина2. Той сам държи воловете, защото инак ще го подиграят, като турят на воловете да ядат кълчишки от лен или бобеник. СбНУ VII, 45.

БОБАЙКОВ

БОБЕЦ, мн. няма, м. Умал. от боб (във 2 и 3 знач.). Седнахме да вечеряме. Мама беше сготвила чорбица,.. Много ни се услади току-що набраният узрял бобец. А. Каралийчев, С, 212. Старецът отхапа хляб, взе от фасула, налапа една дълга червена чушка и промърмори с пълна уста: — Сладък е бобецът... Яжте! Т. Монов, СН, 242. Вчера боб (ядохме), днес бобец (ще ядем). П. Р. Славейков, БП I, 82. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228. В тия къщи живееха се сиромаси хора. Бедни кираджие, дюлгери петимни за па-ничка бобец, за чашка винце. Ил. Блъсков, ПБ, 4.

БОБИНА1 ж. Спец. Макара или ролка, на която се навива нишка, лента, жица и под.

— От фр. bobine.

БОБИ`НА2, мн. няма, ж. Диал. Събир. Бобовина (във 2 знач.); бобеник. Бобина оа е в яслата, че празна да не е. Н. Геров, РБЯ

1, 52.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОБИНАЖ м. Разг. Общо название на всички видове намотки.

— Фр. bobinage 'навиване на макара'.

БОБИНАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който е свързан с изработване на бобина1. Бобинажен цех. Бобинажен кон-вейр. Бобинажно отделение.

— От фр. bobinage.

БОБИ`НАР, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобиньор.

БОБИНАРКА1 ж. Спец. 1. Работничка, която изработва бобини1; бобиньорка.

2. Работничка в тъкачна фабрика, която работи при бобините.

БОБИНАРКА2 ж. Спец. Машина за пренавиване на прежда от шпули и гранчета на бобини1.

БОБИ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Дребна шарка; лещенка, варицела.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БОБИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до бобина1. Бобинни машини.

БОБИНКИ само мн. Диал. 1. Малинови храсти; малини.

2. Плодовете на това растение; малини.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОБИ`НБОР м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобинар. Бутна вратата, където работеха бобиньорите, и зърна Борис. Д. Кисьов, Щ, 373.

— Фр. bobineur.

830

БОБИ`НЬОР