Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/46“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
3. Времето, когато обикн. се извършва такова варене. | 3. Времето, когато обикн. се извършва такова варене. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАРКАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Остар.</i> Варкар. <i>Тези четиримата бяха уж варка-джии, а работата им бе да ся вмъкват но-щя в корабите и да обират или да убиват, когото намерят вътре, и после да ги обират.</i> П. Р. Славейков, ЦПIII (превод), 46. ВАРКАМ, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> | ||
| − | + | 1. Движа се бързо; бързам. <i>— На, от тази заран съм тръгнала и варкам.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. <i>Да оставим всичко и... по-скоро, по-скоро към тая височина, която ни мамеше с чудесен изглед. — Не варкай! Ще загрееш лагерите — подряза бай Ангел Пакета моите бликнали изведнъж туристически импулси.</i> Н. Хайтов, ПП, 74. <i>Тогава майка ми мя нагъна да мя моли и заклина да бягам, за да ся избавя</i> .. <i>Аз й отвърнах, че или с нея ведно или никак няма да оягам, па я хванах за ръка и пресилих я да варка.</i> Лет., 1874,118. | |
| − | + | 2. Върша нещо бързо, за кратко време или веднага, без да се бавя; бързам. <i>— И недей толкова да варкаш, да хвърляш примка на шията на хората!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 343. | |
| − | + | <i>— Слушай, Янко, слушай, щерко, / що та майкя учи; / кога идеш на момкови двори,</i> / <i>ти не варкай от кон да отседнеш.</i> Нар. пес., СбНУ Ш, 65. <i>Да кажеш, Велко, на Петър: / По-скоро Петър да варка / да си събере сватове.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬ№, 221. | |
| − | + | ---- | |
| − | — | + | <b>ВАРКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Надпреварвам се, състезавам се в бягане. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРКАМ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Надпреварвам се, състезавам се в бягане. | + | <b>ВАРКАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> варкам <i>и от</i> варкам се. |
| − | |||
| − | ВАРКАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> варкам <i>и от</i> варкам се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВАРКАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Човек, който кара варка, лодка; варкаджия, лодкар. <i>Алфред дьо Нервал .. беше прибързал да замине с варкарите и като оставяше брега тогаз,</i> .. <i>той ми беше махнал с ръка.</i> | + | <b>ВАРКАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Човек, който кара варка, лодка; варкаджия, лодкар. <i>Алфред дьо Нервал .. беше прибързал да замине с варкарите и като оставяше брега тогаз,</i> .. <i>той ми беше махнал с ръка.</i> |
4. 1875, бр. 3,134. | 4. 1875, бр. 3,134. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВАРЛИВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Варовит <i>Такива животни | + | <b>ВАРЛИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Варовит <i>Такива животни [микроскопичес-ки] са направили мела (тебешира</i>, <i>от който после от силна температура станал мермерът), камък за гладило и варливите камъние.</i> Лет., 1871,116. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРНА<sup>1</sup>’ Вж. варвам<sup>1</sup>’ | + | <b>ВАРНА</b><sup>1</sup>’ Вж. варвам<sup>1</sup>’ |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРНА<sup>2</sup>’ Вж. варвам<sup>2</sup>’ ВАРНАЛИЙКА <i>ж. Разг.</i> Варненка. | + | <b>ВАРНА</b><sup>2</sup>’ Вж. варвам<sup>2</sup>’ ВАРНАЛИЙКА <i>ж. Разг.</i> Варненка. |
| − | + | ---- | |
| − | БАРНАЛИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Варненец. | + | <b>БАРНАЛИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Варненец. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРНЕНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее във Варна, град в Североизточна България, разположен по бреговата ивица на Варненския залив на Черно море. <i>В палатките на пловдивци от лагер</i> | + | <b>ВАРНЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее във Варна, град в Североизточна България, разположен по бреговата ивица на Варненския залив на Черно море. <i>В палатките на пловдивци от лагер</i> „<i>Гурко“ никой не спи. Момчетата са загрижени — варненци ги изпреварят.</i> Г. Караславов, ПМ, 56. <i>Варненци за първи път имали случай</i> .. <i>да чуят истински китки от български народни песни.</i> Ст. Грудев, ББ, |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРНЕНКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее във Варна. <i>Ожени се тиквениче-то | + | <b>ВАРНЕНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее във Варна. <i>Ожени се тиквениче-то [сина на Ганди] за една варненка.</i> В. Пла-менов, ПА, 96. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРНЕНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Варна. <i>Къщата на Карагорови се намираше на стръмната улица към морето .. Отвън тя не се отличаваше от къщите на други варненски първенци, издигнати на същата улица.</i> В. Геновска, СГ, 127. | + | <b>ВАРНЕНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Варна. <i>Къщата на Карагорови се намираше на стръмната улица към морето .. Отвън тя не се отличаваше от къщите на други варненски първенци, издигнати на същата улица.</i> В. Геновска, СГ, 127. <i>— Наедно служихме .. — первиц набор, осма пехотна варненска дружина.</i> И. Йовков, В АХ, 33. <i>Ниско край морето зеленееха каретата на морската градина, обширна почти колкото варненската.</i> Д. Добревски, БКН, 38. <i>Варненско крайбрежие. Варненско пристанище.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Варница (във 2 знач.). <i>Купихме си крава</i> .. <i>Но една зима кравата се удави в някакъв варник.</i> КГ, 1972, кн. 1,4. | + | <b>ВАРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Варница (във 2 знач.). <i>Купихме си крава</i> .. <i>Но една зима кравата се удави в някакъв варник.</i> КГ, 1972, кн. 1,4. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Отвор на рудна пещ, отдето излиза сгурията. | + | <b>ВАРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Отвор на рудна пещ, отдето излиза сгурията. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАРНЙЦА</b> <i>ж.</i> 1. Пещ за изпичане на вар. <i>Жаден за повече впечатления, той се прехласваше дору, пред всяка димяща край пътя варница.</i> И. Вълчев, СКН, 74. <i>Друг път .. ще се запъти в съседното селище, при кариерите, да види как се зидат варниците и как се гори вар цели три денонощия.</i> И. Радичков, СР, 115. | ||
| − | + | 2. Яма, изкоп в земята за гасене на вар или за съхранение на гасена вар. <i>Двамата бяха използували една празна варница, вързали на дъното малко кученце и замаскирали дупката с пръти, бучиниш и пръст.</i> Г. Бе-лев, ПЕМ, 102. <i>— Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник... Гасят вар, товаря количките...</i> П. Вежинов, ВР, 62. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. Яма, изкоп в земята за гасене на вар или за съхранение на гасена вар. <i>Двамата бяха използували една празна варница, вързали на дъното малко кученце и замаскирали дупката с пръти, бучиниш и пръст.</i> Г. Бе-лев, ПЕМ, 102. | + | <b>ВАРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който съдържа вар, напр.: варопепелен, варопясъчен и др. |
| − | |||
| − | ВАРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който съдържа вар, напр.: варопепелен, варопясъчен и др. | ||
2. Който е свързан с добиване или обработка на вар, варова смес, напр.: варомешал-ка, варобъркачкаидр. | 2. Който е свързан с добиване или обработка на вар, варова смес, напр.: варомешал-ка, варобъркачкаидр. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВАРОБЕТОН <i>м.</i> Бетон, при който свързващото вещество е смес от вар и трае или от вар и смлян камък. | + | <b>ВАРОБЕТОН</b> <i>м.</i> Бетон, при който свързващото вещество е смес от вар и трае или от вар и смлян камък. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРОБЕТОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> варобетон. <i>Варобетонни тухли.</i> | + | <b>ВАРОБЕТОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> варобетон. <i>Варобетонни тухли.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРОБЪРКАЧКА. <i>ж.</i> Машина за приготвяне на смес от вар, вода и пясък, която се използва в строителството; варомешалка. | + | <b>ВАРОБЪРКАЧКА</b>. <i>ж.</i> Машина за приготвяне на смес от вар, вода и пясък, която се използва в строителството; варомешалка. |
Версия от 15:46, 15 декември 2013
2. Казан за такова варене. В центъра на павилиона се намира варката, т.е. казана и кацата за варене на бирата. Бдн, 1909, бр.
19, 1.
3. Времето, когато обикн. се извършва такова варене.
ВАРКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Варкар. Тези четиримата бяха уж варка-джии, а работата им бе да ся вмъкват но-щя в корабите и да обират или да убиват, когото намерят вътре, и после да ги обират. П. Р. Славейков, ЦПIII (превод), 46. ВАРКАМ, -аш, несв., непрех. Диал.
1. Движа се бързо; бързам. — На, от тази заран съм тръгнала и варкам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Да оставим всичко и... по-скоро, по-скоро към тая височина, която ни мамеше с чудесен изглед. — Не варкай! Ще загрееш лагерите — подряза бай Ангел Пакета моите бликнали изведнъж туристически импулси. Н. Хайтов, ПП, 74. Тогава майка ми мя нагъна да мя моли и заклина да бягам, за да ся избавя .. Аз й отвърнах, че или с нея ведно или никак няма да оягам, па я хванах за ръка и пресилих я да варка. Лет., 1874,118.
2. Върша нещо бързо, за кратко време или веднага, без да се бавя; бързам. — И недей толкова да варкаш, да хвърляш примка на шията на хората! Ст. Даскалов, СЛ, 343.
— Слушай, Янко, слушай, щерко, / що та майкя учи; / кога идеш на момкови двори, / ти не варкай от кон да отседнеш. Нар. пес., СбНУ Ш, 65. Да кажеш, Велко, на Петър: / По-скоро Петър да варка / да си събере сватове. Нар. пес., СбНУ ХЬ№, 221.
ВАРКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се, състезавам се в бягане.
ВАРКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варкам и от варкам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който кара варка, лодка; варкаджия, лодкар. Алфред дьо Нервал .. беше прибързал да замине с варкарите и като оставяше брега тогаз, .. той ми беше махнал с ръка.
4. 1875, бр. 3,134.
ВАРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Варовит Такива животни [микроскопичес-ки] са направили мела (тебешира, от който после от силна температура станал мермерът), камък за гладило и варливите камъние. Лет., 1871,116.
ВАРНА1’ Вж. варвам1’
ВАРНА2’ Вж. варвам2’ ВАРНАЛИЙКА ж. Разг. Варненка.
БАРНАЛИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Варненец.
ВАРНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее във Варна, град в Североизточна България, разположен по бреговата ивица на Варненския залив на Черно море. В палатките на пловдивци от лагер „Гурко“ никой не спи. Момчетата са загрижени — варненци ги изпреварят. Г. Караславов, ПМ, 56. Варненци за първи път имали случай .. да чуят истински китки от български народни песни. Ст. Грудев, ББ,
ВАРНЕНКА ж. Жена, която е родена или живее във Варна. Ожени се тиквениче-то [сина на Ганди] за една варненка. В. Пла-менов, ПА, 96.
ВАРНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Варна. Къщата на Карагорови се намираше на стръмната улица към морето .. Отвън тя не се отличаваше от къщите на други варненски първенци, издигнати на същата улица. В. Геновска, СГ, 127. — Наедно служихме .. — первиц набор, осма пехотна варненска дружина. И. Йовков, В АХ, 33. Ниско край морето зеленееха каретата на морската градина, обширна почти колкото варненската. Д. Добревски, БКН, 38. Варненско крайбрежие. Варненско пристанище.
ВАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Варница (във 2 знач.). Купихме си крава .. Но една зима кравата се удави в някакъв варник. КГ, 1972, кн. 1,4.
ВАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Отвор на рудна пещ, отдето излиза сгурията.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРНЙЦА ж. 1. Пещ за изпичане на вар. Жаден за повече впечатления, той се прехласваше дору, пред всяка димяща край пътя варница. И. Вълчев, СКН, 74. Друг път .. ще се запъти в съседното селище, при кариерите, да види как се зидат варниците и как се гори вар цели три денонощия. И. Радичков, СР, 115.
2. Яма, изкоп в земята за гасене на вар или за съхранение на гасена вар. Двамата бяха използували една празна варница, вързали на дъното малко кученце и замаскирали дупката с пръти, бучиниш и пръст. Г. Бе-лев, ПЕМ, 102. — Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник... Гасят вар, товаря количките... П. Вежинов, ВР, 62.
ВАРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който съдържа вар, напр.: варопепелен, варопясъчен и др.
2. Който е свързан с добиване или обработка на вар, варова смес, напр.: варомешал-ка, варобъркачкаидр.
ВАРОБЕТОН м. Бетон, при който свързващото вещество е смес от вар и трае или от вар и смлян камък.
ВАРОБЕТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от варобетон. Варобетонни тухли.
ВАРОБЪРКАЧКА. ж. Машина за приготвяне на смес от вар, вода и пясък, която се използва в строителството; варомешалка.
