Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/41“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | + | ---- | |
| + | <b>ВАРДЖЙЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Човек, който произвежда или продава вар. | ||
| − | ВАРДИЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Място, което се варди, пази, брани. <i>Научила се Марийка / често за вода да оди</i> / <i>на войводското кладенче,</i> / <i>на хайдушкото вардище.</i> <b>Нар | + | <i>— Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник... Гасят вар, товарят количките...</i> П. Вежи-нов, ВР, 62. <i>Йото и Боньо преминават при варджиите. Не е лека и тази работа. С мотики и дълги пръти загребват от ямите вар.</i> Кр. Белев, РСК, 65. <i>За нея [халката] бе завързан катърът на варджията, който всеки ден докарваше с него вар в града.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 87. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРДИЯН <i>м. Диал.</i> Вардиянин; вардач, пазач, вардар, вардарин. | + | <b>ВАРДИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Място, което се варди, пази, брани. <i>Научила се Марийка / често за вода да оди</i> / <i>на войводското кладенче,</i> / <i>на хайдушкото вардище.</i> <b>Нар</b>. пес., СбВСт, <b>141</b>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРДИЯНИН, <i>мн.</i> вардияни, <i>м. Диал.</i> Човек, който пази, охранява някого, нещо.; пазач, вардиян, вардач, вардар, вардарин. <i>Конакът беше готов и Синап влезе в него, настани се и се огради с вардияни.</i> Л. Стоянов; Избр. съч. III, 211. <i>Попитах какви хора са настанени в другите килии на това отделение. | + | <b>ВАРДИЯН</b> <i>м. Диал.</i> Вардиянин; вардач, пазач, вардар, вардарин. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРДИЯНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който се отнася до вардиян, вардиянин. | + | <b>ВАРДИЯНИН</b>, <i>мн.</i> вардияни, <i>м. Диал.</i> Човек, който пази, охранява някого, нещо.; пазач, вардиян, вардач, вардар, вардарин. <i>Конакът беше готов и Синап влезе в него, настани се и се огради с вардияни.</i> Л. Стоянов; Избр. съч. III, 211. <i>Попитах какви хора са настанени в другите килии на това отделение. — Всички са македонствуващи — отговори с охота моят вардиянин.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 209-210. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАРДЯ, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Разг.</i> 1. Полагам грижи, следя да не се случи нещо лошо с някого или с нещо; пазя. | + | <b>ВАРДИЯНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който се отнася до вардиян, вардиянин. <i>— Аз нали съм човек на служба, работата ми е вардиянска, нощна, не мога все вкъщи да седя.</i> Н. Хайтов, ДР, 208. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАРДЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Разг.</i> 1. Полагам грижи, следя да не се случи нещо лошо с някого или с нещо; пазя. <i>— Е, тогази ти варди детето, пък аз ще отида на хорото още малко.</i> П. Тодоров, Събр. пр П, 174. <i>Веднъж дядо ме остави да вардя овцете под чардака, а той се прибра на топло в село.</i> О. Василев, УП, 54. <i>Мемиш беше преди Хасана вардарин — вардеше селските лозя.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 150. <i>— Излезте из гората,.. — Защо? — Аз вардя тая гора.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 117. // Като стоя на пост, следя да се избегне някаква опасност или да не се случи нещо нередно с някого или с нещо; охранявам, пазя, браня. <i>Те остават да вардят границите на бащината си земя.</i> А. Каралийчев, МИ, 57. <i>Манастири и скитове се редяха край пътя им. Това бяха цели крепости. Силна стража вардеше дебелите им стени и големите обковани с желязо порти.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. <i>— Изпълнявах охранителна служба по постовете; вардил съм .. нощно време арестантите в Черната джамия.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 154. <i>Един солдатин с качулка окол ушите си и с гола сабля в ръка се разхождаше пред постовете — вардеше ги.</i> Т. Влайков, БСК Ш, 268. | ||
<b>2. Предпазвам някого или нещо от беда,</b> опасност, не позволявам да се случи на някого нещо лошо, опасно; защитавам, браня, закрилям. <i>От срещнати в града хора той научи, че виждали Стефана да скита по добруджанските села. Караджата се наричал вече. Ходел с неколцина други насам-натам и вардел българите от агите.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 426. <i>Един прост стар хайдутин ми говореше едно време така: Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците.</i> П. Хитов, МП, 28. // Предпазвам някого или нещо от нещо неприятно (от слънце, вятър и др.), служа като заслон, преграда. <i>Голямата периферия на сламената шапка хвърляше сянка върху цялото му лице и го вардеше от палещото слънце.</i> Ст. Марков, ДБ, 111. <i>Козирката ме варди от вятъра</i>. <b>А</b> <i>Чадърът ме варди от дъжда.</i> • В съчет. със сянка — засенчвам. <i>И нема никой при него, / сал едно пиле славейче/с крилца му сянка вардеше.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 38. | <b>2. Предпазвам някого или нещо от беда,</b> опасност, не позволявам да се случи на някого нещо лошо, опасно; защитавам, браня, закрилям. <i>От срещнати в града хора той научи, че виждали Стефана да скита по добруджанските села. Караджата се наричал вече. Ходел с неколцина други насам-натам и вардел българите от агите.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 426. <i>Един прост стар хайдутин ми говореше едно време така: Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците.</i> П. Хитов, МП, 28. // Предпазвам някого или нещо от нещо неприятно (от слънце, вятър и др.), служа като заслон, преграда. <i>Голямата периферия на сламената шапка хвърляше сянка върху цялото му лице и го вардеше от палещото слънце.</i> Ст. Марков, ДБ, 111. <i>Козирката ме варди от вятъра</i>. <b>А</b> <i>Чадърът ме варди от дъжда.</i> • В съчет. със сянка — засенчвам. <i>И нема никой при него, / сал едно пиле славейче/с крилца му сянка вардеше.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 38. | ||
| − | 3. Стоя някъде и чакам, дебна някого или нещо да не го изпусна, обикн. за да го заловя или убия; причаквам. <i>Онбашият предпочете да го варди на вратите, а не да го хване в черквата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. <i>Седнал сега на една ниска пейчица пред един гроб, .. той, прикрит зад храстите, също като изгладнял вълк-единак вардеше, дебнеше и нито за миг не изпущаше от очи избраната си жертва.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 374. | + | 3. Стоя някъде и чакам, дебна някого или нещо да не го изпусна, обикн. за да го заловя или убия; причаквам. <i>Онбашият предпочете да го варди на вратите, а не да го хване в черквата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. <i>Седнал сега на една ниска пейчица пред един гроб, .. той, прикрит зад храстите, също като изгладнял вълк-единак вардеше, дебнеше и нито за миг не изпущаше от очи избраната си жертва.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 374. <i>— Сега вардели да убият и нея, вълчицата.</i> И. Йовков, АМГ, 84. <i>Бързаше да при-срещне двете жени; като ги наближи и разбра какво приказват, тя се намеси: — Ей, не бой се, лели! ... Аз откога те вардя на вратницата да минеш!</i> Ил. Волен, МДС, 80. <i>Бащата разядосан грабнал брадва и оти-шел да варди, като излезне змията да я убие.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 107. <i>Най съм закъсняла / късно по нивята, / турчин съм вардила</i> / <i>и съм го убила.</i> Нар. пес., СбВСт., 97. |
4. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Изчаквам определено време или подходящ момент, за да получа, кажа или извърша нещо. <i>По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдна-та изворна вода.</i> А. Каралийчев, НЗ, 198. | 4. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Изчаквам определено време или подходящ момент, за да получа, кажа или извърша нещо. <i>По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдна-та изворна вода.</i> А. Каралийчев, НЗ, 198. | ||
| − | + | <i>— Тия от кафенетата няма да отидат да правят шосета. Те чакат една власт да падне, та друга да дойде — да им даде работа. Те вардят за чиновнически места...</i> В. Геновска, СГ, 157. <i>Мина се време; веднъж Благунка варди, та останаха сами с чича Малина и го погледна загрижено: — Мен ми се годи, Малине, да си родим едно дете. Без дете, да ти кажа, ще бъда като чужденка в тази къща.</i> Ил. Волен, ДД, 22. <i>Мръкне — мине, вардя време / чак и Господ да задреме, / тикна в пояса камата, / па към Росини в тъмата.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 37. | |
5. Грижа се, старая се нещо да не се накърни, да не се повреди, да се запази; пазя, съ | 5. Грижа се, старая се нещо да не се накърни, да не се повреди, да се запази; пазя, съ | ||
Версия от 18:46, 15 декември 2013
ВАРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Разг. Човек, който произвежда или продава вар.
— Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник... Гасят вар, товарят количките... П. Вежи-нов, ВР, 62. Йото и Боньо преминават при варджиите. Не е лека и тази работа. С мотики и дълги пръти загребват от ямите вар. Кр. Белев, РСК, 65. За нея [халката] бе завързан катърът на варджията, който всеки ден докарваше с него вар в града. Т. Харманджиев, КЕД, 87.
ВАРДИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, което се варди, пази, брани. Научила се Марийка / често за вода да оди / на войводското кладенче, / на хайдушкото вардище. Нар. пес., СбВСт, 141.
ВАРДИЯН м. Диал. Вардиянин; вардач, пазач, вардар, вардарин.
ВАРДИЯНИН, мн. вардияни, м. Диал. Човек, който пази, охранява някого, нещо.; пазач, вардиян, вардач, вардар, вардарин. Конакът беше готов и Синап влезе в него, настани се и се огради с вардияни. Л. Стоянов; Избр. съч. III, 211. Попитах какви хора са настанени в другите килии на това отделение. — Всички са македонствуващи — отговори с охота моят вардиянин. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 209-210.
ВАРДИЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до вардиян, вардиянин. — Аз нали съм човек на служба, работата ми е вардиянска, нощна, не мога все вкъщи да седя. Н. Хайтов, ДР, 208.
ВАРДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. 1. Полагам грижи, следя да не се случи нещо лошо с някого или с нещо; пазя. — Е, тогази ти варди детето, пък аз ще отида на хорото още малко. П. Тодоров, Събр. пр П, 174. Веднъж дядо ме остави да вардя овцете под чардака, а той се прибра на топло в село. О. Василев, УП, 54. Мемиш беше преди Хасана вардарин — вардеше селските лозя. Л. Каравелов, Съч. II, 150. — Излезте из гората,.. — Защо? — Аз вардя тая гора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 117. // Като стоя на пост, следя да се избегне някаква опасност или да не се случи нещо нередно с някого или с нещо; охранявам, пазя, браня. Те остават да вардят границите на бащината си земя. А. Каралийчев, МИ, 57. Манастири и скитове се редяха край пътя им. Това бяха цели крепости. Силна стража вардеше дебелите им стени и големите обковани с желязо порти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. — Изпълнявах охранителна служба по постовете; вардил съм .. нощно време арестантите в Черната джамия. Ал. Константинов, Съч. I, 154. Един солдатин с качулка окол ушите си и с гола сабля в ръка се разхождаше пред постовете — вардеше ги. Т. Влайков, БСК Ш, 268.
2. Предпазвам някого или нещо от беда, опасност, не позволявам да се случи на някого нещо лошо, опасно; защитавам, браня, закрилям. От срещнати в града хора той научи, че виждали Стефана да скита по добруджанските села. Караджата се наричал вече. Ходел с неколцина други насам-натам и вардел българите от агите. Ст. Дичев, ЗС I, 426. Един прост стар хайдутин ми говореше едно време така: Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците. П. Хитов, МП, 28. // Предпазвам някого или нещо от нещо неприятно (от слънце, вятър и др.), служа като заслон, преграда. Голямата периферия на сламената шапка хвърляше сянка върху цялото му лице и го вардеше от палещото слънце. Ст. Марков, ДБ, 111. Козирката ме варди от вятъра. А Чадърът ме варди от дъжда. • В съчет. със сянка — засенчвам. И нема никой при него, / сал едно пиле славейче/с крилца му сянка вардеше. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 38.
3. Стоя някъде и чакам, дебна някого или нещо да не го изпусна, обикн. за да го заловя или убия; причаквам. Онбашият предпочете да го варди на вратите, а не да го хване в черквата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. Седнал сега на една ниска пейчица пред един гроб, .. той, прикрит зад храстите, също като изгладнял вълк-единак вардеше, дебнеше и нито за миг не изпущаше от очи избраната си жертва. Д. Калфов, Избр. разк., 374. — Сега вардели да убият и нея, вълчицата. И. Йовков, АМГ, 84. Бързаше да при-срещне двете жени; като ги наближи и разбра какво приказват, тя се намеси: — Ей, не бой се, лели! ... Аз откога те вардя на вратницата да минеш! Ил. Волен, МДС, 80. Бащата разядосан грабнал брадва и оти-шел да варди, като излезне змията да я убие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 107. Най съм закъсняла / късно по нивята, / турчин съм вардила / и съм го убила. Нар. пес., СбВСт., 97.
4. Прех. и непрех. Изчаквам определено време или подходящ момент, за да получа, кажа или извърша нещо. По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдна-та изворна вода. А. Каралийчев, НЗ, 198.
— Тия от кафенетата няма да отидат да правят шосета. Те чакат една власт да падне, та друга да дойде — да им даде работа. Те вардят за чиновнически места... В. Геновска, СГ, 157. Мина се време; веднъж Благунка варди, та останаха сами с чича Малина и го погледна загрижено: — Мен ми се годи, Малине, да си родим едно дете. Без дете, да ти кажа, ще бъда като чужденка в тази къща. Ил. Волен, ДД, 22. Мръкне — мине, вардя време / чак и Господ да задреме, / тикна в пояса камата, / па към Росини в тъмата. П. К. Яворов, Съч. I, 37.
5. Грижа се, старая се нещо да не се накърни, да не се повреди, да се запази; пазя, съ
