Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/29“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>ВАЛОРИЗЙРАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> валоризирам <i>и от</i> валоризирам се; валоризация. | <b>ВАЛОРИЗЙРАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> валоризирам <i>и от</i> валоризирам се; валоризация. | ||
| − | <b>ВАЛПУРГИЕВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет. <b>Валпургиева нощ | + | <b>ВАЛПУРГИЕВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет. <b>Валпургиева нощ</b>. <i>Книж.</i> Необуздано и разпуснато веселие; оргия (от немските поверия, според които в нощта пред празника на св. Валпургий — 1 май, ставали веселия на магьосници, вещици и зли духове в планината Брокен). |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
| − | <b>ВАЛС,</b> валсът, валса, <i>мн.</i> валсове, след <i>числ.</i> валса, <i>м.</i> 1. Танц с плавни, кръгообразни движения в 3/4 такт. | + | <b>ВАЛС,</b> валсът, валса, <i>мн.</i> валсове, след <i>числ.</i> валса, <i>м.</i> 1. Танц с плавни, кръгообразни движения в 3/4 такт. <i>— Дами канят! Моля един валс!</i> М. Грубешлиева, ПП, 201. <i>Ма-<sup>3</sup>^?<sup>ка</sup>> <sup>валс</sup> добре играя.</i> Ив. Вазов, Съч. II, |
2. Вид музикално произведение в 3/4 такт за този танц или за концертно изпълнение. <i>Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят.</i> К. Странджев, ЖБ, 75. <i>Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка.</i> М. Кремен, СС, 80. <i>Един от младежите разтегна меха на червен акордеон, засвири валс.</i> Ем. Ма-нов, БГ, 69. <i>Той се размърда на мястото си, но в тоя миг в големия салон грамофонът засвири тиролски валс.</i> П. Вежинов, Вп, 52. <i>Валс от Чайковски. Валс от Глин-ка. Виенски валс. Валсовете на Шопен.</i> | 2. Вид музикално произведение в 3/4 такт за този танц или за концертно изпълнение. <i>Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят.</i> К. Странджев, ЖБ, 75. <i>Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка.</i> М. Кремен, СС, 80. <i>Един от младежите разтегна меха на червен акордеон, засвири валс.</i> Ем. Ма-нов, БГ, 69. <i>Той се размърда на мястото си, но в тоя миг в големия салон грамофонът засвири тиролски валс.</i> П. Вежинов, Вп, 52. <i>Валс от Чайковски. Валс от Глин-ка. Виенски валс. Валсовете на Шопен.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Английски валс</b>. <b>1</b>. Вид бавен валс. <b>2</b>. Музика за този валс. <i>Бай Михал .. пусна грамофона с един английски валс.</i> Чудомир, Избр. пр, 224. | |
— Фр. уа1$е. | — Фр. уа1$е. | ||
| − | <b>ВАЛСИРАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Играя, танцувам валс. <i>В просторния салон, осветен с големи месингови полилеи, свиреше оркестър. Десетина двойки валсираха насред.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 441. | + | <b>ВАЛСИРАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Играя, танцувам валс. <i>В просторния салон, осветен с големи месингови полилеи, свиреше оркестър. Десетина двойки валсираха насред.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 441. <i>— Искам непременно да се науча да танцувам... — Ако не се смущаваш, довечера можеш да валси-раш, но внимателно, да не настъпиш дамата си...</i> Ем. Станев, ИК I, 209. |
<b>ВАЛСЙРАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> валси-рам. | <b>ВАЛСЙРАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> валси-рам. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>ВАЛСОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до валс. <i>Като остана сам, той започна да повтаря валсовите стъпки.</i> Ем. Станев, ИК I, 210. <i>Валсови мелодии.</i> | <b>ВАЛСОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до валс. <i>Като остана сам, той започна да повтаря валсовите стъпки.</i> Ем. Станев, ИК I, 210. <i>Валсови мелодии.</i> | ||
| − | <b>ВАЛТЕР</b> <i>м.</i> Самозареждащ се пистолет (произвеждан в Германия), въведен на въоръжение в немската армия през Втората световна война. | + | <b>ВАЛТЕР</b> <i>м.</i> Самозареждащ се пистолет (произвеждан в Германия), въведен на въоръжение в немската армия през Втората световна война. <i>— Вземи оръжието на баща си — казал Маджурина и пъхнал в Андо-новите ръце един валтер в груб кобур.</i> Д. Вълев, Ж, 70. — С <i>оръжие боравил ли си?</i> |
| − | + | <i>— Отчасти... — Ще се научиш. Всички ние сме били неуки... Вземи тоя валтер и го препасвай без колебание!</i> К. Калчев, СР, 10. | |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>ВАЛУТА</b> <i>ж. Финанс.</i> 1. Вид парична система в дадена страна (златна, сребърна, книжна). | <b>ВАЛУТА</b> <i>ж. Финанс.</i> 1. Вид парична система в дадена страна (златна, сребърна, книжна). | ||
| − | <b>2 | + | <b>2</b>. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.). |
| − | 3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. <i>Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, гла-вно долари и лири.</i> И. Демирев и днр., ОС, 40. <i>От Браила житото можеше да се продаде само срещу | + | 3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. <i>Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, гла-вно долари и лири.</i> И. Демирев и днр., ОС, 40. <i>От Браила житото можеше да се продаде само срещу „здрава“ валута: долари, английски лири, швейцарски франкове.</i> П. Спасов, ХлХ, 356. <i>Срещу износа му [на розовото масло] нашата страна получава валута за доставка на ценни стоки.</i> Л. Мел-нишки, ПП, 17-19. <i>Трансферна валута.</i> |
| − | + | ◇ <b>Конвертируема валута</b>. <i>Банк.</i> Валута, <b>ко</b>ято може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна. <b>Твърда валута</b>. <i>Финанс.</i> Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута. | |
— Ит. уа1и(а. | — Ит. уа1и(а. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>ВАЛУТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Финанс. Прил. от</i> валута. <i>На международния валутен пазар французкият франк все повече губеше от своята стойност.</i> А. Гуляшки, Л, 478-479. <i>Валутна криза. Валутни операции. Валутна политика. Валутен фонд.</i> | <b>ВАЛУТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Финанс. Прил. от</i> валута. <i>На международния валутен пазар французкият франк все повече губеше от своята стойност.</i> А. Гуляшки, Л, 478-479. <i>Валутна криза. Валутни операции. Валутна политика. Валутен фонд.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Валутен борд (съвет)</b>. <i>Иконом.</i> Система от финансови правила в икономиката, характеризиращи се с рестриктивна емисионна политика, строг валутен режим и в някои случаи — прикрепване на националната валута към определена чужда. <b>Валутен курс</b>. <i>Финанс.</i> Цената на паричната единица на една страна, изразена в парични единици на друга страна. <b>Валутен резерв</b>. <i>Финанс.</i> Запас от чуждестранни платежни средства (банкноти, полици, чекове и др.), които са собственост на държавата. | |
<b>ВАЛУХ</b> <i>м. Диал.</i> Ненапълно кастриран жребец. | <b>ВАЛУХ</b> <i>м. Диал.</i> Ненапълно кастриран жребец. | ||
Версия от 18:45, 15 декември 2013
ризирам се страд. Особено много се говореше за оставеното злато, което изчисляваха в грамадна сума и за което се опасяваха, че не може да се валоризира освен по установения от банката курс. Ем. Станев, ИК I, 404.
— От фр. уаюшег или нем. уа1огшегеп.
ВАЛОРИЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от валоризирам и от валоризирам се; валоризация.
ВАЛПУРГИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Валпургиева нощ. Книж. Необуздано и разпуснато веселие; оргия (от немските поверия, според които в нощта пред празника на св. Валпургий — 1 май, ставали веселия на магьосници, вещици и зли духове в планината Брокен).
— От нем. собств.
ВАЛС, валсът, валса, мн. валсове, след числ. валса, м. 1. Танц с плавни, кръгообразни движения в 3/4 такт. — Дами канят! Моля един валс! М. Грубешлиева, ПП, 201. Ма-3^?ка> валс добре играя. Ив. Вазов, Съч. II,
2. Вид музикално произведение в 3/4 такт за този танц или за концертно изпълнение. Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят. К. Странджев, ЖБ, 75. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка. М. Кремен, СС, 80. Един от младежите разтегна меха на червен акордеон, засвири валс. Ем. Ма-нов, БГ, 69. Той се размърда на мястото си, но в тоя миг в големия салон грамофонът засвири тиролски валс. П. Вежинов, Вп, 52. Валс от Чайковски. Валс от Глин-ка. Виенски валс. Валсовете на Шопен.
◇ Английски валс. 1. Вид бавен валс. 2. Музика за този валс. Бай Михал .. пусна грамофона с един английски валс. Чудомир, Избр. пр, 224.
— Фр. уа1$е.
ВАЛСИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Играя, танцувам валс. В просторния салон, осветен с големи месингови полилеи, свиреше оркестър. Десетина двойки валсираха насред. Ст. Дичев, ЗС II, 441. — Искам непременно да се науча да танцувам... — Ако не се смущаваш, довечера можеш да валси-раш, но внимателно, да не настъпиш дамата си... Ем. Станев, ИК I, 209.
ВАЛСЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от валси-рам.
ВАЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до валс. Като остана сам, той започна да повтаря валсовите стъпки. Ем. Станев, ИК I, 210. Валсови мелодии.
ВАЛТЕР м. Самозареждащ се пистолет (произвеждан в Германия), въведен на въоръжение в немската армия през Втората световна война. — Вземи оръжието на баща си — казал Маджурина и пъхнал в Андо-новите ръце един валтер в груб кобур. Д. Вълев, Ж, 70. — С оръжие боравил ли си?
— Отчасти... — Ще се научиш. Всички ние сме били неуки... Вземи тоя валтер и го препасвай без колебание! К. Калчев, СР, 10.
— От нем. собств.
ВАЛУН м. Геол. Заоблен и огладен скален къс с различна големина, образуван най-често от действието на течаща вода или ледници. Суоми е страна на гранита, на гранитните валуни. Кр. Белев, 3, 4. Валуни се срещат е Рила и Пирин.
— Рус. валун.
ВАЛУТА ж. Финанс. 1. Вид парична система в дадена страна (златна, сребърна, книжна).
2. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.).
3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, гла-вно долари и лири. И. Демирев и днр., ОС, 40. От Браила житото можеше да се продаде само срещу „здрава“ валута: долари, английски лири, швейцарски франкове. П. Спасов, ХлХ, 356. Срещу износа му [на розовото масло] нашата страна получава валута за доставка на ценни стоки. Л. Мел-нишки, ПП, 17-19. Трансферна валута.
◇ Конвертируема валута. Банк. Валута, която може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна. Твърда валута. Финанс. Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута.
— Ит. уа1и(а.
ВАЛУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Финанс. Прил. от валута. На международния валутен пазар французкият франк все повече губеше от своята стойност. А. Гуляшки, Л, 478-479. Валутна криза. Валутни операции. Валутна политика. Валутен фонд.
◇ Валутен борд (съвет). Иконом. Система от финансови правила в икономиката, характеризиращи се с рестриктивна емисионна политика, строг валутен режим и в някои случаи — прикрепване на националната валута към определена чужда. Валутен курс. Финанс. Цената на паричната единица на една страна, изразена в парични единици на друга страна. Валутен резерв. Финанс. Запас от чуждестранни платежни средства (банкноти, полици, чекове и др.), които са собственост на държавата.
ВАЛУХ м. Диал. Ненапълно кастриран жребец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАЛЦ, валцът, валца, мн. валци и валцове, след числ. валца, м. Техн. Цилиндрич-на част на уред, машина, която се върти около оста си. Материалът., се движи между въртящи се в противоположни посоки валци.., които упражняват върху него
