Page:RBE Tom2.djvu/553

2. Обхваща ме чувство на досада, отегчение, нетърпимост към нещо, което става много-кратно или продължително; дотяга ми, ом-ръзва ми, опротивява ми, втръсва ми. Осман беше балкански човек, свикнал на прясно месо, на мляко. В бащината му къща се на-мираше от тези яденета. А оттатък беше му се втръснало да бърка в консервените кутии и да лапа от залоената американска храна. Б. Несторов, СР, 260. — Ката утрин ще се проточат през мегданя хаджи Ан-дрея, хаджи Куман, Андрон, сякаш попове на прянос минават. Хай подире им раята. Я, втръсна ми се. П. Тодоров, Събр. пр II, 332.

ВТРЪСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втръсвам, втръсвам се и от втръсва ми <се>. По цяла седмица спяха на нивата, все със сухоежбина прекарваха, царевичният хляб и кромидът им омръзваха до втръсване. Г. Караславов, Тат., 154. Еднообразната работа ни отегчава до втръсване, търпението ни се изчерпва до капчица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 22.

ВТРЪСНА. Вж. втръсвам.

ВТУЛКА ж. Техн. 1. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър. За да се намали триенето и износването на шийките на валовете, между лагера и шийката се поставят бронзови или чугунени втулки. М. Тодоров и др., ТМСС, 134. По-сетне смених върбовата пръчка [за риболов] с тръстикова. Тук вече имаше нещо по-модерно .. Втулки, пръстенчета, макаричка с навит конец. Д. Калфов, ИТШ, 137.

2. Конусообразна дървена или металическа запушалка. Когато се налага краят на бергманова тръба да не завършва в кутия, се поставя втулка. Ел XI кл, 1965,42.

— Рус. втулка.

ВТУЛКОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от втулка. Втулков съединител. Втулков лагер.

ВТУЛЧИЦА ж. Техн. Умал. от втулка.

ВТУНЕ нареч. Остар. Напразно, наха-лос. Желая и напред да е послушен, зачто-то както му часто казувам, ако ся разврати, втуне му е науката; той сега не е малък и разбира доброто. АНГ I, 11.

ВТУРВАМ, -аш, несв:, втурна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втурнат, св., прех. Диал. Турям нещо вътре в друго; вмествам, втурям (Ст. Младенов, БТР) втурвам се, втурна се страд.

ВТУРВАМ СЕ, -аш се, несв:, втурна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Затич-вам се или тръгвам бързо изведнъж в някаква посока, към някого или нещо; впускам се, устремявам се, затирвам се. Бай Илия трепва и с неукротим бяс се втурва по посока на гласа. Ив. Хаджийски, БДНН

I, 153. Отначало тълпата се втурна, но след стотина крачки устремът й започна да отслабва. Мнозина, де разбрали, де не разбрали къде отиват, взеха да изостават. Ем. Станев, ИК I и II, 126. Без да разберат какво става, .. войниците се втурват напред, събират се накуп и се блъскат. Й. Йовков, Разк. I, 83. Самотните врани, които се втурваха след шейната, грачеха жално. В. Нешков, Н, 39. • Със съюз дай следв. гл. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3.

2. Влизам стремително някъде; нахлувам. Докторът се втурна в стаята бурно, както всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78.

— Пеньо е загинал .. И изведнаж остър писък се разнася в двора. Двете жени се втурват вкъщи да кажат на старите. Ив. Бу-рин, НП, 37. — Вай, Хаджи, заклаха ни! — извика той, като се втурна в гостната с широкия миндерлък. А. Гуляшки, МТС, 58. И в двора втурна се навалица: пристигна / дружина конници пред пътните врата. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 176. • Обр. Тя [смъртта] се втурваше сред най-голямото безгрижие, сред смеха и шегите, отнасяше жертвицге си още с усмивката на устните им. Й. Йовков, Разк. III, 102-103. Образът на тая девойка, зърнат и на други страници, няколко пъти вече се втурваше в мислите му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.

3. Прен. Включвам се енергично, с увлечение в нещо; впускам се. Славейков .. избира друго поприще, в което се втурва с всичката своя млада енергия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60. Когато възмъжава Евгений шумно се втурва в светския живот. Лит. X кл, 15.

4. Обикн. със съюз дай следв. гл. Започвам да извършвам стремително или енергично, с увлечение действието, означено от втория глагол. Той [Чарлз] се опита в разни занаяти. Блъска се по параходни компании, втурна се да спекулира със земи, заемаше хотели и барове. П. Спасов, ХлХ, 13. Всички се втурнаха да помагат кой с каквото може. Й. Йовков, Разк. I, 135. След паметника на Вазов с някакво завидно усърдие нашите скулптори заедно с нашите власти се втурнаха в поставяне на паметници. Ал. Гетман и др., СБ, 83.

ВТУРВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от втурвам и от втурвам се; вместване, вту-ряне!.

ВТУРВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втурвам се. Приказката на Нанка се прекъсна от внезапното втурване в стаята на русокосото Софче. Т. Влайков, Съч. И, 178. Колкото вниманието на съвременниците да е било погълнато от трескавата подготовка на четнишки втурвания в България .., все пак имало е далновидни дейци, които при надеждата за скорошно отхвърляне на политическото иго са слагали на обсъждане въпроса за насоките на