Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/514“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— Цел. | — Цел. | ||
| − | <b>ВСЕОРЪЖИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Въоръжение, оръжие. <i>Като мя видяхя | + | <b>ВСЕОРЪЖИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Въоръжение, оръжие. <i>Като мя видяхя [пленниците] такъв един съвсем друг человек със смешното ми облекло и страшното ми всеоръжие, от най-напред много ся уплашиха.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 136-137. <i>В подема на публицистищта е необходимо жанрово всеоръжие.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, |
О <b>На всеоръжие,</b> вдигам (зова, вдигам се <b>и</b> под.). <i>Рядко. Книж.</i> На бой, борба с всички възможни средства, оръжия (вдигам). <i>Народът се вдигна на всеоръжие за пълното прогонване на завоевателите, на борба за единство, свобода и независимост.</i> А <i>Тази реч зове на всеоръжие.</i> | О <b>На всеоръжие,</b> вдигам (зова, вдигам се <b>и</b> под.). <i>Рядко. Книж.</i> На бой, борба с всички възможни средства, оръжия (вдигам). <i>Народът се вдигна на всеоръжие за пълното прогонване на завоевателите, на борба за единство, свобода и независимост.</i> А <i>Тази реч зове на всеоръжие.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | <b>ВСЕОСЛУШАНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Само в съчет. <b>На всеослушание,</b> казвам (заявявам, обявявам и др.). Открито, пред всички, за да бъде известно на всички и разбрано от всички (казвам). <i>Събранието мина без инциденти и пререкания, дори списъкът на желаещите да отидат в Търново бе обявен на всеослушание, тържествено и шумно.</i> Ем. Станев, ИК Ги II, 481. <i>Сам обяви търга и каза на всеослушание: | + | <b>ВСЕОСЛУШАНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Само в съчет. <b>На всеослушание,</b> казвам (заявявам, обявявам и др.). Открито, пред всички, за да бъде известно на всички и разбрано от всички (казвам). <i>Събранието мина без инциденти и пререкания, дори списъкът на желаещите да отидат в Търново бе обявен на всеослушание, тържествено и шумно.</i> Ем. Станев, ИК Ги II, 481. <i>Сам обяви търга и каза на всеослушание: — Ако някой се яви утре да дели мегдан с мене, ще му пламне къщата!</i> Ст. Цанев, МБ, 301. <i>— Нека ние на този площад кажем на всеослушание, че заставаме като един зад екипажа-герой.</i> Д. Добревски, БКН I, 267. |
— Други форми: всеослишание (остар. книж.), всеослушание (остар.) и всеуслишание (остар. книж.). | — Други форми: всеослишание (остар. книж.), всеослушание (остар.) и всеуслишание (остар. книж.). | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>ВСЕОТДАЕН,</b> -айна, -айно, <i>мн.</i> -айни, <i>прил.</i> 1. Който е готов, способен да се отдава безрезервно, изцяло, до саможертва, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен. <i>Твърде много различаваща се от дружките си, Цена търси необикновеното.. Тя е и твърде добра, наивна и всеотдайна.</i> Ст. Грудев, АБ, 83. <i>Всеотдайна майка.</i> | <b>ВСЕОТДАЕН,</b> -айна, -айно, <i>мн.</i> -айни, <i>прил.</i> 1. Който е готов, способен да се отдава безрезервно, изцяло, до саможертва, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен. <i>Твърде много различаваща се от дружките си, Цена търси необикновеното.. Тя е и твърде добра, наивна и всеотдайна.</i> Ст. Грудев, АБ, 83. <i>Всеотдайна майка.</i> | ||
| − | 2. В който няма лична изгода, сметка, който предизвиква, поражда или изразява готовност, способност за отдаване безрезервно, изцяло, до саможертва; беззаветен. <i>Вземи ме | + | 2. В който няма лична изгода, сметка, който предизвиква, поражда или изразява готовност, способност за отдаване безрезервно, изцяло, до саможертва; беззаветен. <i>Вземи ме — с мойта обич всеотдайна /ис моя дар</i> |
| − | + | <i>— безценен и безимен.</i> Е. Багряна, ВС, 42. <i>Всеотдайна любов към народа и родината.</i> | |
| − | <b>ВСЕОТДАЙНО | + | <b>ВСЕОТДАЙНО</b>. <i>Нареч. от</i> всеотдаен; с пълно, безрезервно отдаване; беззаветно. <i>През тази година наградихме двама ученици, които всеотдайно участвуваха в изс-ледванието на популациите на жабите и дъждовниците в районите, където живеят.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 37. <i>Иван Пейчев има богат усет за морската природа и я рисува като художник — съсредоточено, влюбено, всеотдайно.</i> Ив. Спасов, БС, 145. <i>Той беше красив, силен, и всеотдайно любещ, господар и закрилник, баща и другар.</i> Д. Талев, СК, 149. <i>Да служим на народа си така, както безкористно и всеотдайно му служеше Христо Ботев!</i> |
| − | <b>ВСЕОТДАЙНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на всеотдаен; беззаве-тност. <i>В тая минута изпитвах към Ирена някаква всеотдайност | + | <b>ВСЕОТДАЙНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на всеотдаен; беззаве-тност. <i>В тая минута изпитвах към Ирена някаква всеотдайност — струваше ми се, че бих направил всичко за нея сега, нещо много героично или някаква най-голяма жертва.</i> П. Славински, ПЩ, 465. <i>Най-важ-ният е заветът, който Априлското въстание ни е оставило: заветът за всеотдайност за свободата на народа.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 264. |
| − | <b>ВСЕОТРИЦАНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Пълно отричане на заобикалящата обществено-политическа действителност и господстващите в нея идеология, морал и норми на поведение, при което не се издигат никакви положителни идеали; нихилизъм. <i>Мрачните внушения от живота се засилват с четене на мрачни поети и философи, като Ламартин, Винъи, Шопенхауер. Така поетът | + | <b>ВСЕОТРИЦАНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Пълно отричане на заобикалящата обществено-политическа действителност и господстващите в нея идеология, морал и норми на поведение, при което не се издигат никакви положителни идеали; нихилизъм. <i>Мрачните внушения от живота се засилват с четене на мрачни поети и философи, като Ламартин, Винъи, Шопенхауер. Така поетът [Ст. Михайловски] изпада е крайно всеотрицание.</i> Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, <b>2</b>. |
| − | <b>ВСЕОТРЙЧАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Всеотрицание. // Пълно отричане на нещо. <i>Всъщност кое го беше отвело тогава в аперитива? Отвело го беше едно объркано състояние на душата му | + | <b>ВСЕОТРЙЧАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Всеотрицание. // Пълно отричане на нещо. <i>Всъщност кое го беше отвело тогава в аперитива? Отвело го беше едно объркано състояние на душата му — безпътица, близка до отчаянието, близка до всео-тричането на всякакъв здрав смисъл в живота.</i> А. Гуляшки, Л, 361. |
| − | <b>ВСЕПОБЕДЕН,</b> -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който побеждава, покорява всичко; всепобеждаващ. <i>Той виждаше как лавината се свлича, чуваше как пороят гърми, страшен и всепобеден...</i> Д. Спрост-ранов, ОП, 211. <i>Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои | + | <b>ВСЕПОБЕДЕН,</b> -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който побеждава, покорява всичко; всепобеждаващ. <i>Той виждаше как лавината се свлича, чуваше как пороят гърми, страшен и всепобеден...</i> Д. Спрост-ранов, ОП, 211. <i>Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна</i> / <i>там нека възсияй!</i> П. К. Яво |
Версия от 16:12, 15 декември 2013
то ни са познати от детските години още. П. Велков, СДН, 268.
ВСЕОРУЖИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Всеоръжие. Като се облякох в бронята на вярата и във всеоружието на духа на божественото слово, благовествувах при всекий случай на народа словесата на Божията правда. ПСп, 1876, кн. 11-12,13.
— Цел.
ВСЕОРЪЖИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Въоръжение, оръжие. Като мя видяхя [пленниците] такъв един съвсем друг человек със смешното ми облекло и страшното ми всеоръжие, от най-напред много ся уплашиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 136-137. В подема на публицистищта е необходимо жанрово всеоръжие. В. Йосифов, Избр. тв I,
О На всеоръжие, вдигам (зова, вдигам се и под.). Рядко. Книж. На бой, борба с всички възможни средства, оръжия (вдигам). Народът се вдигна на всеоръжие за пълното прогонване на завоевателите, на борба за единство, свобода и независимост. А Тази реч зове на всеоръжие.
ВСЕОСВЕЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Най-свещен, най-свят. Всеосвещен събор. Всеосвещен клир. Всеосвещена памет.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВСЕОСЛУШАНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Само в съчет. На всеослушание, казвам (заявявам, обявявам и др.). Открито, пред всички, за да бъде известно на всички и разбрано от всички (казвам). Събранието мина без инциденти и пререкания, дори списъкът на желаещите да отидат в Търново бе обявен на всеослушание, тържествено и шумно. Ем. Станев, ИК Ги II, 481. Сам обяви търга и каза на всеослушание: — Ако някой се яви утре да дели мегдан с мене, ще му пламне къщата! Ст. Цанев, МБ, 301. — Нека ние на този площад кажем на всеослушание, че заставаме като един зад екипажа-герой. Д. Добревски, БКН I, 267.
— Други форми: всеослишание (остар. книж.), всеослушание (остар.) и всеуслишание (остар. книж.).
ВСЕОТДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Отдаване на силите, възможностите си изцяло, безрезервно, до саможертва. В оня ураган от., устрем на целия народ за свободата на братята ни, в ония дни, неповторими по величавото и трогателно всеотдаване,.., когато лекият облак прах скриваше чезнещите в далечината колони,.., ние, разбира се, бяхме с всички. К. Константинов, ППГ, 246.
ВСЕОТДАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. 1. Който е готов, способен да се отдава безрезервно, изцяло, до саможертва, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен. Твърде много различаваща се от дружките си, Цена търси необикновеното.. Тя е и твърде добра, наивна и всеотдайна. Ст. Грудев, АБ, 83. Всеотдайна майка.
2. В който няма лична изгода, сметка, който предизвиква, поражда или изразява готовност, способност за отдаване безрезервно, изцяло, до саможертва; беззаветен. Вземи ме — с мойта обич всеотдайна /ис моя дар
— безценен и безимен. Е. Багряна, ВС, 42. Всеотдайна любов към народа и родината.
ВСЕОТДАЙНО. Нареч. от всеотдаен; с пълно, безрезервно отдаване; беззаветно. През тази година наградихме двама ученици, които всеотдайно участвуваха в изс-ледванието на популациите на жабите и дъждовниците в районите, където живеят. ПЗ, 1981, кн. 10, 37. Иван Пейчев има богат усет за морската природа и я рисува като художник — съсредоточено, влюбено, всеотдайно. Ив. Спасов, БС, 145. Той беше красив, силен, и всеотдайно любещ, господар и закрилник, баща и другар. Д. Талев, СК, 149. Да служим на народа си така, както безкористно и всеотдайно му служеше Христо Ботев!
ВСЕОТДАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на всеотдаен; беззаве-тност. В тая минута изпитвах към Ирена някаква всеотдайност — струваше ми се, че бих направил всичко за нея сега, нещо много героично или някаква най-голяма жертва. П. Славински, ПЩ, 465. Най-важ-ният е заветът, който Априлското въстание ни е оставило: заветът за всеотдайност за свободата на народа. Г. Бакалов, Избр. пр, 264.
ВСЕОТРИЦАНИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Пълно отричане на заобикалящата обществено-политическа действителност и господстващите в нея идеология, морал и норми на поведение, при което не се издигат никакви положителни идеали; нихилизъм. Мрачните внушения от живота се засилват с четене на мрачни поети и философи, като Ламартин, Винъи, Шопенхауер. Така поетът [Ст. Михайловски] изпада е крайно всеотрицание. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
ВСЕОТРЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Всеотрицание. // Пълно отричане на нещо. Всъщност кое го беше отвело тогава в аперитива? Отвело го беше едно объркано състояние на душата му — безпътица, близка до отчаянието, близка до всео-тричането на всякакъв здрав смисъл в живота. А. Гуляшки, Л, 361.
ВСЕПОБЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който побеждава, покорява всичко; всепобеждаващ. Той виждаше как лавината се свлича, чуваше как пороят гърми, страшен и всепобеден... Д. Спрост-ранов, ОП, 211. Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй! П. К. Яво
