Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/423“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Райнов, КЦ, 24. <i>Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце.</i> / <i>Едвам е сварила с вода студена</i> / <i>да плисне бледо, впаднало лице.</i> Бл. Димитрова, Л, 42. <i>Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест.</i> С. Радулов, ГМП, 64. | Райнов, КЦ, 24. <i>Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце.</i> / <i>Едвам е сварила с вода студена</i> / <i>да плисне бледо, впаднало лице.</i> Бл. Димитрова, Л, 42. <i>Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест.</i> С. Радулов, ГМП, 64. | ||
| − | <b>ВПАНИКЬОСАМ | + | <b>ВПАНИКЬОСАМ</b>. Вж. впаникьо-свам. |
<b>ВПАНИКЬОСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впани-кьосам,</b> -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Впаничавам. <i>Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено.</i> <b>впаникьосвам се, впаникьосам се</b> <i>страд.</i> | <b>ВПАНИКЬОСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впани-кьосам,</b> -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Впаничавам. <i>Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено.</i> <b>впаникьосвам се, впаникьосам се</b> <i>страд.</i> | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВПАНИКЬОСВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> впаникьосвам <i>и от</i> впаникьосвам се; впаничаване. | <b>ВПАНИКЬОСВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> впаникьосвам <i>и от</i> впаникьосвам се; впаничаване. | ||
| − | <b>ВПАНИЧА | + | <b>ВПАНИЧА</b>. Вж. впаничавам. |
<b>ВПАНИЧАВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впанича,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. <i>Без да искам я впаничих.</i> <b>впаничавам се, впанича се</b> <i>страд.</i> | <b>ВПАНИЧАВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впанича,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. <i>Без да искам я впаничих.</i> <b>впаничавам се, впанича се</b> <i>страд.</i> | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>ВПАНИЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впаничавам <i>и от</i> впаничавам се; впаникьосване. | <b>ВПАНИЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впаничавам <i>и от</i> впаничавам се; впаникьосване. | ||
| − | <b>ВПАПЛЪЧОСАМ СЕ | + | <b>ВПАПЛЪЧОСАМ СЕ</b>. Вж. впаплъ-чосвамсе. |
<b>ВПАПЛЪЧОСВАМ СЕ,</b> -а се, <i>несв.;</i> <b>впаплъчосам се,</b> -а се, <i>св., непрех.</i> Само <i>мн.</i> и 3 <i>л. ед. Диал.</i> Скупчваме се, натрупваме се като паплач. <i>Пък онзи лихият подгонил гя-цата, та са впаплъчосали.</i> Т. Панчев, РБЯд, 59. | <b>ВПАПЛЪЧОСВАМ СЕ,</b> -а се, <i>несв.;</i> <b>впаплъчосам се,</b> -а се, <i>св., непрех.</i> Само <i>мн.</i> и 3 <i>л. ед. Диал.</i> Скупчваме се, натрупваме се като паплач. <i>Пък онзи лихият подгонил гя-цата, та са впаплъчосали.</i> Т. Панчев, РБЯд, 59. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | <b>ВПЕПЕЛЯ | + | <b>ВПЕПЕЛЯ</b>. Вж. впепелявам. |
<b>ВПЕПЕЛЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впепеля,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св. прех. Рядко</i>. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. <i>Пожарът впепели гората.</i> | <b>ВПЕПЕЛЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>впепеля,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св. прех. Рядко</i>. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. <i>Пожарът впепели гората.</i> | ||
| − | • Обр. <i>Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша,.. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 78. <b>впепелявам се, впепеля се</b> <i>страд.</i> <b>ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впепеля се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Ставам на пепел. <i>За два часа дървата в огнището се впепелиха.</i> • Обр. <i>Изгоряла бе в мене всяка добрина | + | • Обр. <i>Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша,.. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 78. <b>впепелявам се, впепеля се</b> <i>страд.</i> <b>ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впепеля се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Ставам на пепел. <i>За два часа дървата в огнището се впепелиха.</i> • Обр. <i>Изгоряла бе в мене всяка добрина — и чистотата ми се впепели.</i> Н. Райнов, КЦ, 117. |
<b>ВПЕПЕЛЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> впепелявам <i>и от</i> впепелявам се. | <b>ВПЕПЕЛЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> впепелявам <i>и от</i> впепелявам се. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<b>ВПЕРВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вперя,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> В съчет. с очи, поглед. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втрен-чвам, вторачвам, впивам. <i>Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. <i>Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи.</i> Д. Талев, ПК, 76. <i>Тогава оброни Крез тъжно глава, /../И впери далеко предсмъртний си глед,</i> / <i>това що в душа му изгре и пропадна...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. 1,46-47. | <b>ВПЕРВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вперя,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> В съчет. с очи, поглед. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втрен-чвам, вторачвам, впивам. <i>Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. <i>Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи.</i> Д. Талев, ПК, 76. <i>Тогава оброни Крез тъжно глава, /../И впери далеко предсмъртний си глед,</i> / <i>това що в душа му изгре и пропадна...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. 1,46-47. | ||
| − | <b>ВПЕРВАМ СЕ</b> <i>несв. ;</i> <b>вперя се</b> <i>св., непрех.</i> С предл. в. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. <i>Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките та~и.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 64. <i>Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници.</i> С. Северняк, ОНК, 23. | + | <b>ВПЕРВАМ СЕ</b> <i>несв. ;</i> <b>вперя се</b> <i>св., непрех.</i> С предл. в. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. <i>Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките та~и.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 64. <i>Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници.</i> С. Северняк, ОНК, 23. <i>— Гости ли сме имали? — звънна млад и силен мъжки глас. Три чифта женски очи се впериха в отворената врата. На прага се е спрял момъкът.</i> А. Каменова, ХГ, 68-69. |
<b>ВПЕРВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впервам <i>и от</i> впервам се. | <b>ВПЕРВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впервам <i>и от</i> впервам се. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>ВПЕРЕНО</b> <i>нареч.</i> Напрегнато и настойчиво. <i>Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 33. <i>Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169. | <b>ВПЕРЕНО</b> <i>нареч.</i> Напрегнато и настойчиво. <i>Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 33. <i>Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169. | ||
| − | <b>ВПЕРЯ | + | <b>ВПЕРЯ</b>. Вж. впервам и вперям. |
<b>ВПЕРЯМ,</b> -яш, <i>несв.</i> (рядко); <b>вперя,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Впервам. <i>Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне...</i> Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. <i>Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него.</i> Ив. Кирилов, Ж, 10. <i>Той дълго поглед вперя / нататък, вън града.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 188. | <b>ВПЕРЯМ,</b> -яш, <i>несв.</i> (рядко); <b>вперя,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Впервам. <i>Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне...</i> Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. <i>Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него.</i> Ив. Кирилов, Ж, 10. <i>Той дълго поглед вперя / нататък, вън града.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 188. | ||
Версия от 16:06, 15 декември 2013
Райнов, КЦ, 24. Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце. / Едвам е сварила с вода студена / да плисне бледо, впаднало лице. Бл. Димитрова, Л, 42. Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест. С. Радулов, ГМП, 64.
ВПАНИКЬОСАМ. Вж. впаникьо-свам.
ВПАНИКЬОСВАМ, -аш, несв.; впани-кьосам, -аш, св., прех. Разг. Впаничавам. Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено. впаникьосвам се, впаникьосам се страд.
ВПАНИКЬОСВАМ СБ несв.; впаникьосам
се св., непрех. Разг. Впаничавам се. Не трябва да се впаникъосваме, а да запазим самообладание в решителния момент.
ВПАНИКЬОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от впаникьосвам и от впаникьосвам се; впаничаване.
ВПАНИЧА. Вж. впаничавам.
ВПАНИЧАВАМ, -аш, несв.; впанича, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. Без да искам я впаничих. впаничавам се, впанича се страд.
ВПАНИЧАВАМ СЕ несв.; впанича се св., непрех. Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. Винаги пред изпит тя се впаничаваше.
ВПАНИЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впаничавам и от впаничавам се; впаникьосване.
ВПАПЛЪЧОСАМ СЕ. Вж. впаплъ-чосвамсе.
ВПАПЛЪЧОСВАМ СЕ, -а се, несв.; впаплъчосам се, -а се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Скупчваме се, натрупваме се като паплач. Пък онзи лихият подгонил гя-цата, та са впаплъчосали. Т. Панчев, РБЯд, 59.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВПАПЛЪЧОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от впаплъчосвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВПЕПЕЛЯ. Вж. впепелявам.
ВПЕПЕЛЯВАМ, -аш, несв.; впепеля, -йш, мин. св. -йх, св. прех. Рядко. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. Пожарът впепели гората.
• Обр. Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша,.. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна. Бл. Димитрова, ПКС, 78. впепелявам се, впепеля се страд. ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ несв.; впепеля се св., непрех. Рядко. Ставам на пепел. За два часа дървата в огнището се впепелиха. • Обр. Изгоряла бе в мене всяка добрина — и чистотата ми се впепели. Н. Райнов, КЦ, 117.
ВПЕПЕЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от впепелявам и от впепелявам се.
ВПЕРВАМ, -аш, несв.; вперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втрен-чвам, вторачвам, впивам. Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи. Д. Талев, ПК, 76. Тогава оброни Крез тъжно глава, /../И впери далеко предсмъртний си глед, / това що в душа му изгре и пропадна... П. П. Славейков, Събр. съч. 1,46-47.
ВПЕРВАМ СЕ несв. ; вперя се св., непрех. С предл. в. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките та~и. Ив. Вазов, СбНУ II, 64. Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници. С. Северняк, ОНК, 23. — Гости ли сме имали? — звънна млад и силен мъжки глас. Три чифта женски очи се впериха в отворената врата. На прага се е спрял момъкът. А. Каменова, ХГ, 68-69.
ВПЕРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впервам и от впервам се.
ВПЕРЕНО нареч. Напрегнато и настойчиво. Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице. Г. Караславов, ОХ IV, 33. Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169.
ВПЕРЯ. Вж. впервам и вперям.
ВПЕРЯМ, -яш, несв. (рядко); вперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Впервам. Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне... Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него. Ив. Кирилов, Ж, 10. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 188.
ВПЕРЯМ СЕ несв.(рядко); вперя се се. непрех. Впервам се.
