Page:RBE Tom2.djvu/211

ВИЛАЕТ м. 1. В Османската империя и днешна Турция — голяма административна единица, управлявана от валия. Империята се разделяла на провинции, вилаети, с представителство на населенията. Хр. Бръзи-цов, НЦ, 54. За да задуши всеки опит за въстание, управителят на Дунавския вилает Мидхат паша подлага на жесток терор областите, през които минават четите. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. В това отношение Бейтула бей далеч надминаваше пашата, защото беше прочут в целия вилает като жесток джелатин. М. Марчевски, П, 42. По новите преобразования Турция админи-стративно се дели на двайсет и една области (вилаети). Ив. Момчилов, МПЗ, 28.

2. Остар. Земя, край, място. Болецата му каза: "Аз познавам много добре баща ти, и дядо ти ми е садил лозето над Голямата чешма... Когато бяхме на вилает, той всеки петък носеше от Лясковец и ми продаваше слама за конете. " Ц. Гинчев, ГК, 335. Какво съм либе залибил на този чужди вилает. Ст. Младенов, БТР I, 301.

3. Остар. Родно място, роден край. Дай ми, боже, здраве, живот, / да си пойда на вилает, / че си иде ден Великден, / ден Великден, ден Гергьовден: / сички майки в черква ходят, / в черква ходят, Бога молят; / моя майка дома седи,/ дома седи, мене жали. Т. Икономов, ЧПГ, 11.

— Тур. уЦаое*. — Други (остар. и диал.) форми: в и л я 6 т, вилеят, велсативелеят.

ВИЛАЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вилает. Дългата зала в съдебната зала бе застлана с червено сукно. Зад нея се бяха наредили съдиите — членове на Битолския вилаетски съд. Д. Спро-странов, ОП, 370. Тук [в Русе] има вилает-ска печатница, в която са печати званич-ният вестник Дунав и много други книги.

С. Бобчев, ПОС (превод), 70.

ВИЛАНИ само мн. Истор. Различни категории на феодално зависими селяни в западноевропейските страни през Средновековието.

— От лат. уШапит.

ВИЛ АР¹ -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който прави или продава вили за сено.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВИЛАР² -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Щърба, шута вила. Тая вила е вече вилар.Т. Панчев, РБЯд, 52.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВИЛАРИН, мн. вилари, м. Диал. Вилар¹.

— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВИЛ АРКА ж. Диал. 1. Жена, която прави или продава вили за сено.

2. Жена на вилар¹.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до вила³. В здрача зад прозорците на вагона се мяркат дърветата на вилните райони. Влакът идва все по-близо и по-близо към града. К. Кузов, ПВС, 123. Вилна зона. Вилно място.

ВИЛИЦА ж. Прибор за ядене с три-четири зъба за набождане на храна. Тя избра най-крехкия къс месо, забучи го на вилица и го поднесе към устните на учителя. К. Петканов, ДЧ, 263. Стражарят донесе стол, на който сложи чинията, парче хляб и една вилица. Ем. Станев, ВТВ, 44. Обедът продължи до късно. Но ето че тракането на чиниите и вилиците затихна. А. Каралийчев, НЧ, 23.

ВИЛИЧКА¹ ж. Умал. от вилица. Имало една масичка с бяла покривка; на нея били сложени седем малки панички, до всяка па-ничка — по една лъжичка, едно ножче, една виличка и една чашка. А. Разцветников, СН (превод), 8. Като набучи на виличката половин доматче, сдъвка го бавно. Г. Караславов, С, 68.

ВИЛИЧКА² ж. Умал. от вила³. Има за какво да се гордеят чехите със земята си .. Малки вилички в гористите хълмове.., прекрасни площадки с пейки за почивка, кокетни ливадки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 226.

ВИЛКА ж. 1. Техн. Устройство в телефонен апарат, обикн. с раздвоени краища, върху което се поставя телефонната слушалка и чрез което се включва и изключва линията. Генералът сложи слушалката върху телефонната вилка, после отново я вдигна и поиска .. бърз разговор с военния министър. П. Вежинов, ВП, 45. Никой не се обаждаше. Тя започна да трака тревожно по вилката на телефона. П. Стъпов, ГОВ, 161.

2. Техн. Машинен детайл с раздвоен край, който обикн. захваща друг детайл, предимно при мотовилков механизъм.

3. Остар. и диал. Вилица. Хаджи Павли .. ядеше с вилката на Михалакя Алафранга-та. Ив. Вазов, Съч. XXII, 50. Момчета! Донесете паници, ножове и вилки! Н. Михай-ловски, ПА (превод), 64.

— Рус. вилка.

ВИЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до вилка (във 2 знач.). Вилков механизъм. Билкови товарачи.

ВИЛКООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има форма на вилка (в 1 и 2 знач.). Вилкообразен лост.

ВИЛКООБРАЗНО. Книж. Нареч. от вилкообразен; с форма на вилка. Те [редо-ливните машини] се състоят от две части: едната по-малка, наречена клинова пластинка .. Горният край на малката част завършва вилкообразно с две уши. Г. Върбанов и др., НТ, 108.