Page:RBE Tom2.djvu/128

орбита бе пуснат първият съветски изкуствен спътник на Земята. Щом ракетата носител излязла извън границите на плътните своеве на атмосферата, съгласно набелязаната програма, тя се отклонила от вертикалата. Р. Радулов, ИГ, 132.

ВЕРТИКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Отвесен. Противоп. хоризонтален. Сега да вървя самостоятелно напред не можеше и да се мисли; да се връщам по стъпките си, не ми се щеше; тогава предпочетох вертикалното почти възвишение към гората. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. При боядисване на таваните да се започва винаги от прозорците, и то така, че линиите на четката да са вертикални към светлината. М. Томова, ТТЖ (превод), 78. Зидарите проверяват с отвее дали са вертикални стените на постройките. Физ. VI кл, 14-

15. Мистическо значение арабите придавали също и на така наречения магически квадрат. Както е известно, така се наричат квадрати, разграфени на клетки с поставени в тях естествени числа, при което сумата на числата в хоризонталните и вертикалните редове и диагоналите е една и съща. Матем., 1968, кн. 6, 14.

2. Астрон. Който се отнася до вертикал (във 2 знач). При научния начин за определяне кръгозора на една вертикална точка от земната повърхнина се взема под внимание: 1. дъгата на земната повърхност и 2. закона за движението на светливия лъч. П. Делирадев, В, 245.

ВЕРТИКАЛНО. Нареч. от вертикален (в 1 знач.); отвесно. Той освети стените на тунела. За голяма наша изненада те бяха укрепени с дървени подпори, наредени вертикално, близо една до друга, също като в нашите мини. М. Марчевски, ТС, 126. Ракетата, подхвърлена от внезапното включване на двигателите, застана вертикално. К, 1963, кн. 9, 17.

ВЕРТИКАЛНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вертикален. Форматът на картината бива хоризонтален, квадратен, вертикален ... Вертикалност-та изобщо се схваща като състояние устремно, динамично,.., в противовес на покоя, лиризма и епичността при хоризон-талността. Ал. Гетман и др., СБ, 130.

ВЕРТОГРАД м. Остар. Книж. Градина. И предметите, които го окружават, до-волно способствуват на благоразтворение-то му климатическо. А тии предмети са различните около него луги (ливади), дъбрави, вертогради, а в по-високите места различни горски дръвеса. Н. Рилски, ОМР,

4. Бог Страшен съд ще дигне, та пшеница от плевел с огън ще отдели: с разпален ко-сер ще пожъне вертоград земен. Н. Райнов, КЦ, 24.

— Рус. вертоград.

ВЕРТОЛЕТ м. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, който излита и се приземява вертикално; хеликоптер. Хеликоптерът може да излита и да каца, да се издига или да слиза вертикално нагоре или надолу. Тази негова характерна особеност е указана в славянското му название — вертолет (от вертикално летене). Р. Радулов, ИГ, 97. За бързото ликвидиране на химическо или бактериологично огнище на поражение по растителността към градските служби „Растителна защита“ е изграден специален подвижен парк с мощни и бързодействува-щи съоръжения, включително вертолети и самолети. Н. Иванов и др., ГО, 193.

— От рус. вертолет.

ВЕРУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Вярвам. Доброто аз не правя, но верувам в доброто. Ив. Вазов, Съч. I, 165. Боли Янка бяло гърло — / .. / Никой Янка не верува, / не верува, не лекува. Нар. пес., СбНУ ХЦУ1, 204. Като везе лудо-мла-до, / като везе чаша вино, / на чаша му хабер дойде, / че му лежи мома Мита, / че му лежи, че да умре, /.. / А он това не верува. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 381. верувам се страд., възвр. и взаим. Слуша: хлопват се вратата! Тя се верува едвам.. — Петър неин влиза сам! Ив. Вазов, Съч. I, 12. Гроздьо за Неда проводи, / проводи Гроздьо на го-деж, /.. / проводи Гроздьо, заръча, / ако са Недка верува, / тъй да ми земе мената. Нар. пес., СбВСт, 727. Две змии се печат на едно слънце, па и двете не се веруат. Послов., СбНУ III, 246-249. верувам си възвр. и взаим.

ВЕРУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от верувам; вярване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕРУЮ, мн. няма, ср. Книж. 1. Черковен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; символ на вярата. „Не е истински християнин оня, който не знае господнята молитва, десетте заповеди, верую и помилую мя боже.“ Т. Влайков, Пр I, 89-90. Пространно верую, отче наш, йоще и други някои частици от черковното богомилство, които ся Кирилу приписуват,.., списани са,.., от негова ученик Константина, втори епископ българский. X. Йоанович, Ц (превод), 9.

2. Прен. Обикн. със съгл. опред. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. Без морал, без нравствено верую, човек губи светостта на своето име. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168-169. — Безсмъртие,.., заслужава оня, който е вярвал и дълго, неотклонно, е отстоявал своето верую. Б. Болгар, ПД, 62.

— Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. Когато завърши науките си, тогава да определя политическото си верую... А. Гуляшки, МТС, 20. Венецов се поклони, радостно развълну