.. Колко сърца тупаха сега заедно с неговото сърце, колко съзнания бяха се разтворили, за да приемат неговото литературно и поетическо верую? Г. Караславов, Избр. съч. II, 48.
ВЕ`РУЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вярващ. И нова къщичка с каменни стълби. Тя ще е на верующи хора: в трема мъждее кандило пред иконка. Добре е да е човек верующ! А. Страшимиров, Съч. V, 213. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на хаджи поп Неделя като божие указание. Т. Влайков, Пр I, 134. Те продължавали да пеят благодарствени псалми и молитви като истински верующи лютерани. П. Спасов, ХлХ, 34. Той говореше за значението на днешния велик празник на православната черква; после науми на верующите длъжността им към бога, към светата църква. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11.
◇ Блажени са верующите; блажени верующи. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал в нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо, невъзможно. — И никога тоя народ, и тук, и там, в България, не ще заспи отново, след като се е събудил еднъж. — Блажени верующи. Д. Талев, ГЧ, 74. Една служителка в бяла престилка закача с кука три накамарчени една върху друга щайги и ги влачи през калта или през праха на тротоара. Изобщо — техника! А след това най-долната щайга се унищожава, за да не изцапа другите, нали? Блажени са верующите! ВН, 1960, бр. 2687, 4.
ВЕ`РХОМ нареч. Остар. Книж. Отгоре, по горната или по високата част.
— Рус. верхом.
ВЕРХУ` прил. Остар. Книж. Върху. Не ще ся простирам надълго в какво положение ся е намирало нашето мило отечество до падането на Наполеона ..; в какво ся намира сега и на колко са удобоприменими верху нас предприятията на нашите. АНГ I, 606. Жени! От вас зависи благополучието на мъжете и чадата ви имат непрестанно верху вас очите си. А. Никопит, УД (превод), 353.
ВЕРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. Диал. 1. Прех. и непрех. Взимам на заем, на вяра нещо. Опретна ся да работи мъжки и така на края на годината сполучи да си отплати дълга. Сега той влезе в нов живот и ся зарече да не вери` и никому за ничто да не става длъжен. Й. Груев, СП (превод), 65. Верих, верих, та съм наверил сто гроша. Н. Геров, РБЯ I, 199.
2. Прех. Поверявам. Близко някъде по рязко отсечения горски ръб екна песен, .. Млад неволник, яхнал на вран кон, точеше треперлив глас и вереше потайни мъки на вечерната самота. Ц. Церковски, Съч. III, 19.
3. Прех. Превръщам в друга вяра, религия някого. — Че му дошли три бъклички, три калеснички — .., трета бъкличка да кръщава малко дете друговерче, да го вери християнче. Д. Яръммов, БП, 57.
ВЕРЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Давам дума с клетва, уверявам, като се кълна. За началника Стоян ходи чак в града да го вика. Селяните всички му се веряха — с кмета няма да се разправят, ама на началника ще си кажат поплака направо. П. Тодоров, И I, 56.
◇ Ве`ря` се и <се> кълна. Диал.; Веря се още кълна се. Нар.-поет. Уверявам с всички средства някого, че това което казвам, върша, е правилно, истина и под. Ти ми се ве`ри и кълна, Атанасе чорбаджи Цвятков, и в майчиното си мляко, че не си тръгнал да предаваш, ами да освобождаваш! М. Кънчев, В, 367. — Марийке, бяла манице, / делиш се мило, черниш се / със черни дрехи монашки; / вериш се, още кълнеш се / на вишин Бога да служиш. Ц. Церковски, Съч. II, 185.
ВЕС (въс), вся, все, мн. вси обобщ. местоим. Остар. и диал. Всичкият, цял. Ако поискат обстоятелствата, може да вдъхваме въздух в гърлото му и да обмиваме всето му тяло с вино и вода. П. Р. Славейков, СК, 92. „Ах, този дом, дотолкова мил, / редил съм с радост. / А днеска да го с вес имот / оставя съм аз принуден / на неприятели във плен.“ Ч, 1875, бр. 10, 464. И се слънце помолило / на злат месец, на свой брат: / братко, запали кандило, / та обиколи вес свят, / и разгледай кой там плаче / кой не ще кротко да спи. Г. Софиянец, П, 14.
ВЕ`СВАМ СЕ. Вж. вясвам се.
ВЕ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от весвам се; вясване, вестване.
ВЕСДЕ`Н нареч. Диал., сега поет. През целия ден, постоянно. Живей сиротно със своето сираче / живот неволен тя сега. Радей / по чужди къщи, бъхти се весден, / и презнощ я над хурката заваря. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. С трънак и плевел се бори` / весден ори, ори, ори… П. К. Яворов, Съч. I, 40. „— Не мога, либе, разбери, / весден съм на нива жнала, / весден ме е слънце гряло, / главата ми на огън гори!“ Бл. Димитрова, Л, 66. Два ангела мили / шепнат ми весден: / няма ли да додеш, / дружке, ти при мен? Ц. Церковски, Съч. I, 100.
ВЕ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който по характер е жизнерадостен, който обикновено е в добро разположение на духа. Противоп. тъжен, меланхоличен. В тази сладкарница аз ходех често и много добре се познавах с касиерката, една хубавичка и весела мома. Ал. Константинов, БГ, 8. — Кум Милен е човек весел, ще ни срещне царски, — взе да мечтае Стойчо. Елин Пелин, Съч. I, 39. Единият от войниците беше Пантелей. Той беше бодро и весело момче. Й. Йовков,
