ВЕРСИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Пиша стихове.
— От нем. versifizieren.
ВЕ`РСИЯ ж. 1. Едно от няколко, различни едно от друго изложения или тълкувания на даден факт или събитие. По-нататък Пъшков обяснява произхода на версията, че обирът на хазната бил станал със съгласието на Ловешкия комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 285. Някои войнствено настроени среди в Швейцария разпространявали официално версията, че германците не са посмели да ги нападнат, защото Швейцария имала силна армия и непроходим терен. Ив. Мирски, ПДЗ, 108. Версията за самоубийството не почива върху някакви реални данни: .. — лекарският преглед, извършен от д-р Ханов върху трупа на умрялата, установи недвусмислено следите на насилствена смърт. К. Георгиев, ВНП, 112.
2. Литер. Една от разработките на тема в народното творчество.
— От лат. versio ’обръщане’ през фр. version или рус. версия.
ВЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вярата, до религията; религиозен. Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа. Конст., 24. Християнската догматика, благодарение на широката верска книжнина .., наред и в чудна смес със старото суеверие, заемаше доста място в съзнанието на гражданите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 171. Отсега нататък, който посмее безпричинно да обижда или да посяга на когото и да било въз основа на верско различие, да бъде арестуван и веднага даден под съд. Ст. Дичев, ЗС I, 369.
ВЕ`РСКИ. Нареч. от прил. верски. И двете села [Черказки и Горна Каменна Рикса] принадлежаха административно и верски към Врачанска област и Врачанска духовна епархия. Й. Радичков, ГП, 103.
ВЕ`РСТА ж. Стара руска мярка за дължина, равна на 1066 метра, употребявана до въвеждането на метрическата система. Туй животно [камилата] може да премине около 200 версти на деня и 1200 на неделя, без да яде и без да пие. С. Бобчев, ПОС (превод), 239. От там ся склонява [границата на българския език] към югозапад и юг по реката Тимок .., прерязва на юг под Свърлик Тимока, и доходи до село Дражевца, десят версти на запад далеч от Ниш. Г. Кръстевич, ИЧ, VII.
— Рус. верста.
ВЕРТАТУ`РА ж. Печат. Коректурен знак за обръщане на буква, който има форма на отворена отгоре осмица.
— Лат. vertatura.
ВЕРТЕ`КС м. Астрон. Най-високата точка на слънчевия диск.
— Лат. vertex ’полюс’.
ВЕРТЕ`П м. 1. Свърталище на развратници и престъпници. Тя бе левантинка, с неопределима народност, един от тия мелези, които скитат из вертепите около Средиземно море и съединяват в себе си пороците на много раси. Д. Димов, ОД, 12. Дакар внася от Европа млади момичета, които след кратък престой заминават и изчезват завинаги във вертепите на Южна Америка. Св. Минков, ДА, 28. — Навъртват се [търговци на бели робини] около простичките, но красиви момичета. Ако не успеят да ги примамят с добро, упойват ги и ги отвличат насила. После ги откарват към бреговете на Африка или Южна Америка и ги продават скъпо и прескъпо на собствениците на разни нощни заведения и вертепи. Ал. Бабек, МЕ, 73. Остава да посетите, поне от любопитство, домовете на търпимостта. Особено голям е броят на тия отвратителни вертепи в Александрия, дето вечер работниците и хамалите от пристанището, които не могат да плащат скъпо за изкушенията на Ероса, на стотици се пръскат из тъмните скривалища на узаконената проституция. Хр. Максимов, СбЗР, 374.
2. Остар. Пещера. Мястото на проскомията, вещите, които лежат на жертвеника и просфората, из която ся вади агнец, подсещат обстоятелствата на Христовото рождество и представляват Витлеем и вертепа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 91.
— Рус. вертеп.
ВЕРТЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Прил. от вертеп.
ВЕРТИКА`Л м. 1. Мат. Отвесна права линия; вертикална линия, вертикала. — Няма нищо по-интересно от ребусите… Сега знам само една буква — втората или третата по хоризонтала. — Сигурен ли си поне в тая буква? — .. — Ето в това е цялата работа — .. — Тая буква идва от една дума по вертикала. Това е отдавна известна истина. П. Вежинов, НБК, 254-255. „Малко ли са тия, които усещат движението нагоре, по вертикала. А това движение на фигурата нагоре е най-същественото.“ Ал. Гетман и др., СБ, 367-368.
2. Астрон. Големият кръг на небесната сфера, който минава през точката на зенита и дадена точка на сферата; вертикала. Тя [ракетата] беше изстреляна под малък ъгъл спрямо вертикала в установено направление, след което падна в точно определения участък. ВН, 1958, бр. 2187, 4.
— От лат. verticalis през фр. vertical.
ВЕРТИКА`ЛА ж. Мат. Астрон. Вертикал. С помощта на конец окачваме листа в точка А и отбелязваме върху листа вертикала през А. Матем., 1965, кн. 6, 36. На тази дата [4.Х.1957] точно в изчислената
