Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/104“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | равия, Чехия, Словакия и земите по горното течение на р. Елба и р. Одра. <i>Тя | + | равия, Чехия, Словакия и земите по горното течение на р. Елба и р. Одра. <i>Тя [Тиса] отделяше българската държава от страната на великоморавците.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 73. <i>След година и половина великоморавците разбиха немците и поискаха от папата да освободи Методия.</i> ВН, 1958, бр. 2108, 4. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОМОРАВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Великоморавия. <i>Великоморавски-ят княз Ростислав.</i> | + | <b>ВЕЛИКОМОРАВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Великоморавия. <i>Великоморавски-ят княз Ростислав.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОМЪЧЕНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Църк.</i> Епитет, даван от православната църква на последователите на християнското учение, изтърпели големи мъчения за принадлежността си към християнството. <i>Те са тъй отчаяни, а понякога и гладни, че приличат на великомъченици.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 165. <i>Великомъченик Георги Победоносец.</i> | + | <b>ВЕЛИКОМЪЧЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Църк.</i> Епитет, даван от православната църква на последователите на християнското учение, изтърпели големи мъчения за принадлежността си към християнството. <i>Те са тъй отчаяни, а понякога и гладни, че приличат на великомъченици.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 165. <i>Великомъченик Георги Победоносец.</i> |
— Друга (остар.) форма: великомученик. | — Друга (остар.) форма: великомученик. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОМЪЧЕНЙЦА <i>ж. Църк.</i> Жена великомъченик. <i>Тъй бледна той не бе я виждал, тя беше буквално като икона, образ на великомъченица.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. <i>Има у нас, в Русия, такива особени жени; те цял живот непрекъснато се борят с нуждата, без надежда за победа, без жалби, с мъжеството на великомъченици понасят ударите на съдбата.</i> К, 1927, бр. 110, 2. <i>Великомъченица Параскева.</i> | + | <b>ВЕЛИКОМЪЧЕНЙЦА</b> <i>ж. Църк.</i> Жена великомъченик. <i>Тъй бледна той не бе я виждал, тя беше буквално като икона, образ на великомъченица.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. <i>Има у нас, в Русия, такива особени жени; те цял живот непрекъснато се борят с нуждата, без надежда за победа, без жалби, с мъжеството на великомъченици понасят ударите на съдбата.</i> К, 1927, бр. 110, 2. <i>Великомъченица Параскева.</i> |
— Друга (остар.) форма: великомъченица. | — Друга (остар.) форма: великомъченица. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКО ПОСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Църк.</i> Който е свързан с великите пости. <i>Ето ме в една махала на село Ильо-во,.. За да не ме виждат децата, хазяите ги бяха махнали негде. Хазяинът ореше наблизо, а хазяйката отиде на гробищата, понеже денят бе великопостна задушница.</i> П. К. Яворов, ХК, 40. • Обр. <i>Из сиромашката и тъжна стаица,.., с мършаво, с великопостна бледност лице,.., разхождаше се угрижено редакторът на списанието.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 85. | + | <b>ВЕЛИКО ПОСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Църк.</i> Който е свързан с великите пости. <i>Ето ме в една махала на село Ильо-во,.. За да не ме виждат децата, хазяите ги бяха махнали негде. Хазяинът ореше наблизо, а хазяйката отиде на гробищата, понеже денят бе великопостна задушница.</i> П. К. Яворов, ХК, 40. • Обр. <i>Из сиромашката и тъжна стаица,.., с мършаво, с великопостна бледност лице,.., разхождаше се угрижено редакторът на списанието.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 85. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОРУМЪНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>ВЕЛИКОРУМЪНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил.</i> Който е свързан с националистична румънска политика. | <i>прил.</i> Който е свързан с националистична румънска политика. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОРУС <i>м. Остар.</i> Великорусин. | + | <b>ВЕЛИКОРУС</b> <i>м. Остар.</i> Великорусин. |
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941. | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОРУСИН, <i>мн.</i> великоруси, <i>м. Остар. Книж.</i> Лице от най-многочисления източнославянски народ, който говори руски език; русин. <i>От източните славени са русите | + | <b>ВЕЛИКОРУСИН</b>, <i>мн.</i> великоруси, <i>м. Остар. Книж.</i> Лице от най-многочисления източнославянски народ, който говори руски език; русин. <i>От източните славени са русите — с техните подразделения (великоруси, малоруси и белоруси).</i> Т. Шишков, |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОРУСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> великорусин. | + | <b>ВЕЛИКОРУСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> великорусин. |
2. Който е свързан с националистична руска политика. <i>Великоруски шовинизъм.</i> | 2. Който е свързан с националистична руска политика. <i>Великоруски шовинизъм.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОСВЕТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свойствен на хората от висшето общество. <i>Семейните неприятности, великосветските интриги, .. | + | <b>ВЕЛИКОСВЕТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свойствен на хората от висшето общество. <i>Семейните неприятности, великосветските интриги, .. — всичко това засеня като облак ясния му дух.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 85. <i>Защо,.., да не поиска място в неговата банка и отървал се от нищетата на селото, да заживее малко по-великосветски живот?</i> Ст. Чилинги-ров, РК, 133. <i>Съвсем други са обширните, наредени по модата от онова време салони на великосветските дами.</i> М. Кремен, РЯ, 430. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОСРЪБСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с националистична сръбска политика. | + | <b>ВЕЛИКОСРЪБСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с националистична сръбска политика. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Велико Търново (град в Северна България, в централната част на Стара планина, столица на П българско царство). <i>Великотърновска крепост.</i> | + | <b>ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Велико Търново (град в Северна България, в централната част на Стара планина, столица на П българско царство). <i>Великотърновска крепост.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИКОТЪРПЕЛЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е способен да изтърпява големи несгоди или да търпи дълго време. <i>Вий виждате: съзнание слабо грее / ощ тоз великотърпелив народ!</i> — / <i>вий виждате, че още той не смее / дори да вярва в по-добър живот.</i> К. Христов, ВС, 31. | + | <b>ВЕЛИКОТЪРПЕЛЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е способен да изтърпява големи несгоди или да търпи дълго време. <i>Вий виждате: съзнание слабо грее / ощ тоз великотърпелив народ!</i> — / <i>вий виждате, че още той не смее / дори да вярва в по-добър живот.</i> К. Христов, ВС, 31. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИЧА СЕ, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Големея се, гордея се, надувам се. <i>Велича се с хубави дрехи.</i> Н. Геров, РБЯI, 118. | + | <b>ВЕЛИЧА СЕ</b>, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Големея се, гордея се, надувам се. <i>Велича се с хубави дрехи.</i> Н. Геров, РБЯI, 118. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИЧАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Величествен. <i>Той гледаше широката Въл-тава,.., гледаше древния Вишеград,.., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 174. <i>И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си.</i> Д. Немиров, ДР, 115. <i>Първанов спокойно слушаше тия величави планове и | + | <b>ВЕЛИЧАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Величествен. <i>Той гледаше широката Въл-тава,.., гледаше древния Вишеград,.., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 174. <i>И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си.</i> Д. Немиров, ДР, 115. <i>Първанов спокойно слушаше тия величави планове и — познаваше се — вярваше в тях, като да бяха разказани от началник-щаба на главната квартира.</i> М. Кремен, Б, 68. <i>Делеклюз се изправя велик и самин / над обляната в кръв барикада. / Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, / той изправя челото си гневно.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 67. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИЧАВО. <i>Книж. Нареч. от</i> величав; величествено. <i>След като прочете писмото, годеницата остана целия следобед до прозореца, от който се виждаше Дунава. Реката величаво влечеше водите си | + | <b>ВЕЛИЧАВО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> величав; величествено. <i>След като прочете писмото, годеницата остана целия следобед до прозореца, от който се виждаше Дунава. Реката величаво влечеше водите си — тежки, бавни, широки.</i> Т. Харманджиев, Р, 173. <i>А на балкона той изправен величаво / стои — той, погледи в когото се отвред /тъй впиха.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 253. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИЧАВОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на величав; величественост. <i>Виждал бях го аз него, нашето школо, само отдалеч.. Сега, когато се изправи пред очите ми във всичката своя величавост,.., аз съм поразен от смайване!</i> Т. | + | <b>ВЕЛИЧАВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на величав; величественост. <i>Виждал бях го аз него, нашето школо, само отдалеч.. Сега, когато се изправи пред очите ми във всичката своя величавост,.., аз съм поразен от смайване!</i> Т. |
Версия от 15:49, 15 декември 2013
равия, Чехия, Словакия и земите по горното течение на р. Елба и р. Одра. Тя [Тиса] отделяше българската държава от страната на великоморавците. А. Гуляшки, ЗВ, 73. След година и половина великоморавците разбиха немците и поискаха от папата да освободи Методия. ВН, 1958, бр. 2108, 4.
ВЕЛИКОМОРАВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великоморавия. Великоморавски-ят княз Ростислав.
ВЕЛИКОМЪЧЕНИК, мн. -ци, м. Църк. Епитет, даван от православната църква на последователите на християнското учение, изтърпели големи мъчения за принадлежността си към християнството. Те са тъй отчаяни, а понякога и гладни, че приличат на великомъченици. Б. Шивачев, ПЮА, 165. Великомъченик Георги Победоносец.
— Друга (остар.) форма: великомученик.
ВЕЛИКОМЪЧЕНЙЦА ж. Църк. Жена великомъченик. Тъй бледна той не бе я виждал, тя беше буквално като икона, образ на великомъченица. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. Има у нас, в Русия, такива особени жени; те цял живот непрекъснато се борят с нуждата, без надежда за победа, без жалби, с мъжеството на великомъченици понасят ударите на съдбата. К, 1927, бр. 110, 2. Великомъченица Параскева.
— Друга (остар.) форма: великомъченица.
ВЕЛИКО ПОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Църк. Който е свързан с великите пости. Ето ме в една махала на село Ильо-во,.. За да не ме виждат децата, хазяите ги бяха махнали негде. Хазяинът ореше наблизо, а хазяйката отиде на гробищата, понеже денят бе великопостна задушница. П. К. Яворов, ХК, 40. • Обр. Из сиромашката и тъжна стаица,.., с мършаво, с великопостна бледност лице,.., разхождаше се угрижено редакторът на списанието. Ив. Вазов, Съч. IX, 85.
ВЕЛИКОРУМЪНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е свързан с националистична румънска политика.
ВЕЛИКОРУС м. Остар. Великорусин.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ВЕЛИКОРУСИН, мн. великоруси, м. Остар. Книж. Лице от най-многочисления източнославянски народ, който говори руски език; русин. От източните славени са русите — с техните подразделения (великоруси, малоруси и белоруси). Т. Шишков,
ВЕЛИКОРУСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Остар. Книж. Прил. от великорусин.
2. Който е свързан с националистична руска политика. Великоруски шовинизъм.
ВЕЛИКОСВЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на хората от висшето общество. Семейните неприятности, великосветските интриги, .. — всичко това засеня като облак ясния му дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 85. Защо,.., да не поиска място в неговата банка и отървал се от нищетата на селото, да заживее малко по-великосветски живот? Ст. Чилинги-ров, РК, 133. Съвсем други са обширните, наредени по модата от онова време салони на великосветските дами. М. Кремен, РЯ, 430.
ВЕЛИКОСРЪБСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична сръбска политика.
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Велико Търново (град в Северна България, в централната част на Стара планина, столица на П българско царство). Великотърновска крепост.
ВЕЛИКОТЪРПЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е способен да изтърпява големи несгоди или да търпи дълго време. Вий виждате: съзнание слабо грее / ощ тоз великотърпелив народ! — / вий виждате, че още той не смее / дори да вярва в по-добър живот. К. Христов, ВС, 31.
ВЕЛИЧА СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. Големея се, гордея се, надувам се. Велича се с хубави дрехи. Н. Геров, РБЯI, 118.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЛИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Величествен. Той гледаше широката Въл-тава,.., гледаше древния Вишеград,.., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове. Ив. Вазов, Съч. XII, 174. И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си. Д. Немиров, ДР, 115. Първанов спокойно слушаше тия величави планове и — познаваше се — вярваше в тях, като да бяха разказани от началник-щаба на главната квартира. М. Кремен, Б, 68. Делеклюз се изправя велик и самин / над обляната в кръв барикада. / Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, / той изправя челото си гневно. Хр. Смирненски, Съч. I, 67.
ВЕЛИЧАВО. Книж. Нареч. от величав; величествено. След като прочете писмото, годеницата остана целия следобед до прозореца, от който се виждаше Дунава. Реката величаво влечеше водите си — тежки, бавни, широки. Т. Харманджиев, Р, 173. А на балкона той изправен величаво / стои — той, погледи в когото се отвред /тъй впиха. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 253.
ВЕЛИЧАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на величав; величественост. Виждал бях го аз него, нашето школо, само отдалеч.. Сега, когато се изправи пред очите ми във всичката своя величавост,.., аз съм поразен от смайване! Т.
