Влайков, ПР I, 143. Планинското гърло, .., по величавост на намусените стени, .., цепеше дълбоко навътре планината, като изненадваше на всяка минута погледа с нови картини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68. Минаха под римската триумфална арка. Тя, макар и изръфана от времето, беше запазила своята величавост и антична красота. Д. Спространов, ОП, 203.
ВЕЛИЧА`ЕНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от величая и от величая се.
ВЕЛИЧА`ЙШИ, -а,* -е и -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е извънредно голям; преголям. Тръпки от ужас бяха ме побили при мисълта, че въстанието, наместо ония светли резултати, които чакахме от него, ще се разреши може би само с едно величайше бедствие. К. Величков, ПССъч. I, 12. И защо бяхте тъй жестоки към нас, та не ни осветлихте навреме, ами ни оставихте в невежество да се обявим едва ли не против величайшето начинание. Ал. Константинов, Съч. I, 143.
ВЕЛИЧА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., прех. Книж. Провъзгласявам нещо за изключително, грандиозно, велико или някого за изключителен, велик и го възхвалявам. Описват се събития небивали, но ни едно, което официалната история величае. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 28. Ако той величае веднъж чудната продуктивност на гения, то ще рече, че тя се изчерпва само със стихотворения или драми, с чиста литература и с изкуство. М. Арнаудов, Г, 83. Щом като баща ми е казал веднъж, че харесва музиката на това диваче, вие сте започнали да го величаете. Г. Караславов, Избр. съч. V, 270. Негова беше планината, .. Негова беше и долината, защото обичаха го хората, закрилник го величаеха и само турци и чорбаджии скърцаха със зъби, щом се споменеше името му. П. Спасов, ГЛ, 26. величая се страд. и възвр.
ВЕЛИ`ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с внушителния си вид, с грандиозността си, предизвиква удивление и преклонение; величав, грандиозен. Дълго време още пред очите им неотразимо се мержелееше величествената фигура на отца Йеротея. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 61. Враца има красива околност. Особено впечатление прави от южна страна проломът в балкана, притиснат от двете страни с величествени синкави скали. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Едра и хубава става гората от двете страни на шосето, .., все по-величествена е гледката наоколо. Ем. Станев, ЯГ, 102. Ще видя пристъпа величествен на роба, / ще чуя гневен гръм да потресе заспалите стъгди и понесе / на длъж и шир червената прокоба / на угнетения човешки род. Хр. Смирненски, Съч. I, 102.
2. За идея, творение и под. — който има изключителни качества, достойнства, значим е за много хора със своята широта, всеобхватност, всеобемност, перспективност; грандиозен, величав. До тъкменото книжовно или научно дружество не се стигна, понеже под напора на събитията Раковски намисля през лятото на 1861 г. да замине за Европа като български народен пълномощник пред европейските сили, а малко по-късно, .., той .. е зает вече с величествения си „План за освобождението на България“ и е организирал Българската легия в Белград. М. Арнаудов, БКД, 47.
ВЕЛИ`ЧЕСТВЕНО. Нареч. от величествен; величаво, грандиозно. Сутринта слънцето беше пак изгряло величествено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 72. Старецът сякаш беше се преобразил: изглеждаше по-едър, внушителен, и величествено спокоен. Й. Йовков, Разк. I, 107. Еленът тръгваше на паша — самотен и величествено бавен. Ем. Станев, ПЕГ, 20. Пред цариградските стени величествено / стои велики Симеон. Л. Каравелов, Съч. I, 24. — Запомни добре — със съдбовен жест го предупреди Тапата и величествено го погледна в очите. — Това е необходимо за кораба. Е. Кузманов, ЧДБ, 40.
ВЕЛИ`ЧЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на величествен; величавост. Великолепието на храма Св. София .., величествеността и простотата на сичката служба поразили пратените тъй, щото когато ся върнали у тях си, приказали Владимиру .., че в храмовете на немците не видели такава хубост. Д. Душанов, ИПХЧ, 164. Върхът блесна пред очите ни в цялата си величественост.
ВЕЛИ`ЧЕСТВО, мн. -а, ср. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на монарх или изобщо на царски и кралски особи. Негова светлост, великият съветник, чака повеленията на ваше величество. В. Друмев, И, 37. — Здраве и дълъг живот благопожелавам на светлата царица! .. Ида от страна на негово величество, за да поговоря с тебе за важен един въпрос. Ив. Вазов, Съч. XIII, 118. — Ваше величество! — каза той. — Не вярвайте това, което пишат в книгите! Всичко туй е измислица, черна магия! Св. Минков, СЦ (превод), 4. Нейно величество. Техни величества.
ВЕЛИ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на велик, което внушава преклонение и дълбоко чувство на уважение. Величието на духът на Левски е в неговата възвишена простота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369. Ти си оная благословена земя [България], която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Л. Каравелов, Съч. II, 28. Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувствувания, каквито аз изпитвах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече — когато
