2. Който се дължи на великодушие. Великодушното му пламваме на изпита, предизвикано от низостта на Стефчов, в един миг затвори устата на клеветата и му откри всички врати и сърца. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. Великодушното предложение на председателя на секцията го трогна и развълнува, но той се колебаеше. Разбираше, че Павел правеше жертва заради него. П. Льочев, ПБП, 50. Великодушна постъпка. Великодушен жест.
ВЕЛИКОДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Нравствено качество, което се изразява във възвишеност на чувствата, човечност, снизходителност и готовност да се жертват личните интереси заради другите или проява на това качество. Тя съзна, че той лъжеше от великодушие, от човечност, от желание да не я унижи. Д. Димов, Т, 677. Безсъницата го поизмори, .., та по лицето му се появи благородство и изтънченост, .., и в душата му имаше сега повече великодушие и любов към хората. А. Дончев, СВС, 118. Докторът проявява великодушие и човечност. Той спасява от смърт своя враг, виждайки в негово лице преди всичко човек, който може би ще прогледне за истината. Н. Каралиева, Б, 103. Той бе поискал милост за Славка, като бе посочил на хана ползата от това великодушие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 143. Колко благодарен беше той на тези грейнали очи, които го гледаха приятелски! .. Защо другарите му показаха цялото великодушие, което може да се изтръгне от сърцето? Цв. Ангелов, ЧД, 89.
ВЕЛИКОДУ`ШНО. Нареч. от великодушен (в 1 знач.). Накрая тя отправяше покана към Динко да й се обади, когато дойде в София, и уверяваше великодушно, че не желае да бъде забравена от роднините на баща си. Д. Димов, Т, 392. — Ела утре, че дано я уредим някак — разреши великодушно въпроса Иванов. Ст. Марков, ДБ, 230.
ВЕЛИКОДЪРЖА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свойствен на идеята за велика държава. Великодържавни шовинистични течения на Балканите. Великодържавен шовинизъм.
ВЕЛИКОЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който е необикновено красив; прекрасен, разкошен. Много великолепен беше по`-високият втори акропол на столицата — Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 34. Че това е колата на Вълчан Дуков, познаваше се още по конете. Черни като смола, охранени и буйни, .., това бяха великолепни животни. Й. Йовков, Ж 1920, 24. Вървеше по пътечката, .., и се опитваше да задържи в главата си впечатлението от великолепната гледка, разкрила се пред нея. Ив. Мартинов, ДТ, 267. Извън града беше издигната голяма бесилка. Около нея стояха войници и хиляден народ. Царят и царицата седяха на великолепен трон срещу съдиите и целия придворен съвет. Св. Минков, СП (превод),
2. Прен. Който се отличава с много ценните си качества. Полята и нивите вричаха великолепни жътви. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 87. Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага, както ингилизите — времето. Ц. Гинчев, ГК, 323. Там [в градската библиотека] беше библиотекар един великолепен момък — Панайот, тънък, .., безкрайно добър, услужлив, любезен и търпелив. К. Константинов, ППГ, 49. Това е хор от три дръвчета и песен само от три нотки, но каква хубава песен, каква великолепна хармония! Д. Немиров, Др, 113.
ВЕЛИКОЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Необикновена красота; блясък, разкош. След дъждовете и мъглите, .., пекна късно есенно слънце и гората засия с всичкото си великолепие на есенните си багри. Д. Ангелов, ЖС, 185. Сутрин се вижда очарователният и пълният с младост изгрев на зората, през деня — великолепието на ведрия слънчев ден. Ив. Карановски, Разк. I, 54. Тоя град беше преди всичко град на лукса, на богатството и великолепието. Й. Йовков, Разк. III, 178. А след полунощ софийските улици имат всичкото великолепие на някаква старинна легенда. Хр. Смирненски, Съч. III, 129. Обърнат на запад, със своята красота и великолепие тронният чертог говореше повече от всичко за Симеона, за неговия дръзновен ум. М. Смилова, ДСВ, 197.
2. Само мн. Необикновено красиви неща (произведения на изкуството или красиви места в природата); красоти. И у едните, и у другите същото съзнание за великото значение на Рим — столица на вселената — ги е карало с еднаква ревност да го наричат център на всичките чудеса, на всичките великолепия. К. Величков, ПССъч. III, 11.
ВЕЛИКОЛЕ`ПНО нареч. Много добре, отлично, прекрасно, чудесно. — Ще стоите тук, докато свършим работата, .., ще я свършим, великолепно ще я свършим. Й. Йовков, ПГ, 36. Татко великолепно играеше ролята на жертва и се правеше, че не забелязва прическата на мама. Ст. Христозова, ДТСВ, 62.
ВЕЛИКОЛЕ`ПНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на великолепен.
ВЕЛИКОМИЛОСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който проявява голяма милост или състрадание и обич към другите. • Ирон. А хазайката му, великомилостивата мадам Тодорка, беше му отпуснала почти без пари хигиенично жилище в зимника си. Хр. Смирненски, Съч. III, 94.
ВЕЛИКОМОРА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Гражданин на Великоморавското княжество, съществувало през IX-X в., обединяващо Моравия,
