Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/975“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(iveina5a)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
'снарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фри'зираш.</i> Св. Минков, РТК, 179. <i>Бръснарски салон.</i>
+
бръснарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фризираш.</i> Св. Минков, РТК, 179. <i>Бръснарски салон.</i>
 
----
 
----
<b>БРЪ`СНАРС`ТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на бръснар. <i>Препи`тавам се с бръснарство.</i> // Работа, умение на бръснар. <i>Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама п`иенето му — чиста работа!</i> Чудомир, Избр. пр, 18.
+
<b>БРЪСНА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на бръснар. <i>Препитавам се с бръснарство.</i> // Работа, умение на бръснар. <i>Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа!</i> Чудомир, Избр. пр, 18.
 
----
 
----
<b>БРЪСНА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бръснар; млад бръснар. <i>— Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила?</i> Чудомир, И`збр. пр, 189.
+
<b>БРЪСНА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бръснар; млад бръснар. <i>— Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила?</i> Чудомир, Избр. пр, 189.
 
----
 
----
<b>БРЪСНА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд.</i> от бръс`на<sup>2</sup> <i>и от</i> бръсна се като <i>прил.</i> Който е обръс`нат, без косми, гладък. <i>— Прегледах,.. — отговори заптието, като си о`бриса с кърпа изпотения бръснат врат.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 155. <i>Е`дно бр`ъснато момче се спусна да ми съблича палтото.</i> Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснащо`цице на Радков, с гъста закъдрена коса.</i> И. Йовков, ПГ, 246. <i>Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 305.
+
<b>БРЪ`СНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд.</i> от бръсна<sup>2</sup> <i>и от</i> бръсна се като <i>прил.</i> Който е обръснат, без косми, гладък. <i>— Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 155. <i>Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото.</i> Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса.</i> Й. Йовков, ПГ, 246. <i>Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 305.
  
О Кой те пита бръсн`ат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?
+
О Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?
 
----
 
----
<b>БРЪСНАЧ</b> <i>м.</i> С`пециален остър нож или уред за бръснене. <i>После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода.</i> Д. Талев, ПК, 602. <i>На подложката бяха наред`ени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада.</i> Д. Спространов, С, 13. <i>Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 3. О Акъл — море, ум — бръснач. <i>Разг.</i> За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. <i>— Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия. . Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач.</i> Г. Данаилов, ДС, 201. Умът ми реже (сече) като бръснач. <i>Разг.</i> Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. <i>Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — У1`ът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него!</i> Л. Галина, Л, 59. <i>Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!... — рече Спасуна. — Умът ти реже` като бръснач.</i> Д. Димов, Т, 235.
+
<b>БРЪСНА`Ч</b> <i>м.</i> Специален остър нож или уред за бръснене. <i>После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода.</i> Д. Талев, ПК, 602. <i>На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада.</i> Д. Спространов, С, 13. <i>Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 3.
----
 
<b>БРЪСНАРСТ`ВО</b>
 
----
 
<b>БРЪСНЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бръсна<sup>2 </sup><i>и от</i> бръсна се. <i>Бръснарят от Буенос Аай-рес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене.</i> Св. Минков, ДА, 92. <i>Ножче за бръснене.</i>
 
  
О На такваз глава — таквоз бръснене.
+
О Акъл — море, ум — бръснач. <i>Разг.</i> За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. <i>— Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия .. Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач.</i> Г. Данаилов, ДС, 201.
  
Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.
+
Умът ми реже (сече) като бръснач. <i>Разг.</i> Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. <i>Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него!</i> Л. Галина, Л, 59. <i>Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач.</i> Д. Димов, Т, 235.
 
----
 
----
<b>БРЪСНЕЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят. от</i> бръсна<sup>2</sup> като <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. <i>Воен.</i> Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). <i>От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми.</i> С. Чернишев,ВМ, 179.
+
<b>БРЪ`СНЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бръсна<sup>2 </sup><i>и от</i> бръсна се. <i>Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене.</i> Св. Минков, ДА, 92. <i>Ножче за бръснене.</i>
 +
 
 +
О На такваз глава — таквоз бръснене. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.
 
----
 
----
<b>БРЪСНИ`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Бръснач. <i>— Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно.</i> Ц. Гинчев, ГК, 286. О Обръсвам / обръсна без бръснич <i>някого. Диал.</i> Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.
+
<b>БРЪ`СНЕЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> . <i>Прич. сег. деят. от</i> бръсна<sup>2</sup> като <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. <i>Воен.</i> Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). <i>От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми.</i> С. Чернишев, ВМ, 179.
 
----
 
----
<b>БРЪСНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); бръсна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бръсвам. бръснувам се <i>страд.</i>
+
<b>БРЪСНИ`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Бръснач. <i>— Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно.</i> Ц. Гинчев, ГК, 286.
 +
 
 +
О Обръсвам / обръсна без бръснич <i>някого. Диал.</i> Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.
 
----
 
----
<b>БРЪСНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бръснувам и бръснувам се; бръсване.
+
<b>БРЪ`СНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); бръ`сна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бръсвам. бръснувам се <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>БРЪСТ</b>, бръстът, бръста, <i>мн.</i> бръсти, <i>м.</i> и бръст, бръстта, <i>мн.</i> бръсти, <i>ж. Събир. Диал.</i> Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.`
+
<b>БРЪ`СНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бръснувам и бръснувам се; бръсване.
 
----
 
----
<b>БРЪСТЕНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстя<sup>1</sup> <i>и от</i> бръстя се.
+
<b>БРЪ`СТ</b>, бръ`стът, бръ`ста, <i>мн.</i> бръ`сти, <i>м.</i> и бръст, бръстта`, <i>мн.</i> бръ`сти, <i>ж. Събир. Диал.</i> Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.
 
----
 
----
<b>БРЪСТЕНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстя<sup>2</sup> <i>и от</i> бръстя се.
+
<b>БРЪ`СТЕНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстя<sup>1</sup> <i>и от</i> бръстя се.
 
----
 
----
<b>БРЪСТИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Бръст. <i>— Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората!</i> Ран Босилек, Р, 91. <i>Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавя-ла, сиромашката.</i> Н. Хайтов, ПП, 1о.
+
<b>БРЪ`СТЕНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстя<sup>2</sup> <i>и от</i> бръстя се.
 
----
 
----
<b>БРЪСТУВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> За коза — ям листа от дървета, ям бръст. <i>— Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се <i>страд.</i>
+
<b>БРЪ`СТИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Бръст. <i>— Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората!</i> Ран Босилек, Р, 91. <i>Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката.</i> Н. Хайтов, ПП, 16.
 
----
 
----
<b>БРЪСТУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстувам <i>и от</i> бръстувам се.
+
<b>БРЪСТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> За коза — ям листа от дървета, ям бръст. <i>— Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>БРЪСТЯ</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Сека бръст за храна на добитъка. 2. Храня добитък с бръст. <i>Стойку лю, син-</i>
+
<b>БРЪСТУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръстувам <i>и от</i> бръстувам се.
 
----
 
----
<b>БРЪСТЯ</b><sup>1</sup>
+
<b>БРЪ`СТЯ</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Сека бръст за храна на добитъка.
 +
 
 +
2. Храня добитък с бръст. <i>Стойку лю, син-</i>

Версия от 18:26, 3 март 2014

Страницата не е проверена


бръснарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фризираш. Св. Минков, РТК, 179. Бръснарски салон.


БРЪСНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бръснар. Препитавам се с бръснарство. // Работа, умение на бръснар. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18.


БРЪСНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръснар; млад бръснар. — Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила? Чудомир, Избр. пр, 189.


БРЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бръсна2 и от бръсна се като прил. Който е обръснат, без косми, гладък. — Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото. Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса. Й. Йовков, ПГ, 246. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 305.

О Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?


БРЪСНА`Ч м. Специален остър нож или уред за бръснене. После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода. Д. Талев, ПК, 602. На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада. Д. Спространов, С, 13. Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач. Н. Бончев, ТБ (превод), 3.

О Акъл — море, ум — бръснач. Разг. За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. Разг. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. — Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия .. Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач. Г. Данаилов, ДС, 201.

Умът ми реже (сече) като бръснач. Разг. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него! Л. Галина, Л, 59. Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач. Д. Димов, Т, 235.


БРЪ`СНЕНЕ ср. Отгл. същ. от бръсна2 и от бръсна се. Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене. Св. Минков, ДА, 92. Ножче за бръснене.

О На такваз глава — таквоз бръснене. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.


БРЪ`СНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от бръсна2 като прил. Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. Воен. Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми. С. Чернишев, ВМ, 179.


БРЪСНИ`Ч м. Диал. Бръснач. — Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно. Ц. Гинчев, ГК, 286.

О Обръсвам / обръсна без бръснич някого. Диал. Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.


БРЪ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бръсвам. бръснувам се страд.


БРЪ`СНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бръснувам и бръснувам се; бръсване.


БРЪ`СТ, бръ`стът, бръ`ста, мн. бръ`сти, м. и бръст, бръстта`, мн. бръ`сти, ж. Събир. Диал. Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.


БРЪ`СТЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя1 и от бръстя се.


БРЪ`СТЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя2 и от бръстя се.


БРЪ`СТИ`НА ж. Диал. Бръст. — Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората! Ран Босилек, Р, 91. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката. Н. Хайтов, ПП, 16.


БРЪСТУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. За коза — ям листа от дървета, ям бръст. — Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове. Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се страд.


БРЪСТУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бръстувам и от бръстувам се.


БРЪ`СТЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Сека бръст за храна на добитъка.

2. Храня добитък с бръст. Стойку лю, син-