Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/708“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Фр. benedictine. | — Фр. benedictine. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЕДИКТИ`НЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Монах от католическия орден на св. Бенедикт. <i>Към началото на XII век управителят на манастира Свети Йоан го иззе от бенедиктин-ците и създаде нарочен орден.</i> В. Мутафчиева, СД, 95. | БЕНЕДИКТИ`НЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Монах от католическия орден на св. Бенедикт. <i>Към началото на XII век управителят на манастира Свети Йоан го иззе от бенедиктин-ците и създаде нарочен орден.</i> В. Мутафчиева, СД, 95. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЕДИКТИ`НКА <i>ж.</i> Монахиня от католическия орден на св. Бенедикт. | БЕНЕДИКТИ`НКА <i>ж.</i> Монахиня от католическия орден на св. Бенедикт. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЕДИКТИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до католическия монашески орден на бенедиктинците. <i>Бенедик-тински монах. Бенедиктинска архитектура.</i> | БЕНЕДИКТИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до католическия монашески орден на бенедиктинците. <i>Бенедик-тински монах. Бенедиктинска архитектура.</i> | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
— От фр. benedictin. | — От фр. benedictin. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЕТИ`ТОВИ <i>мн. Палеонт.</i> Вид изчезнали едри папратовидни растения, съществували в края на палеозойската и през мезо-зойската ера. Bennettitinae. <i>Счита се още, че лютиковите растения са имали прадеди, близки до бенетитовите.</i> ОБиол. X mi, 134. | БЕНЕТИ`ТОВИ <i>мн. Палеонт.</i> Вид изчезнали едри папратовидни растения, съществували в края на палеозойската и през мезо-зойската ера. Bennettitinae. <i>Счита се още, че лютиковите растения са имали прадеди, близки до бенетитовите.</i> ОБиол. X mi, 134. | ||
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЕФИ`С <i>м. Книж.</i> 1. Театрално или цирково представление, доходът от което е в полза на честван артист. <i>А откъде ще вземе толкова пари Стаматов? I Поне един бенефис да беше го споходил!</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 52. <i>Инициативата, която взе „Комедия“ за даване бенефис на заслужилите драматически актриси: Роза Попова и Маня Икономова, които днес изнемогват от болест и материални лишения, се посрещна от всички среди с искрено одобрение и най-после ще се увенчае с успех.</i> К, 1926, бр. 77, 3. | БЕНЕФИ`С <i>м. Книж.</i> 1. Театрално или цирково представление, доходът от което е в полза на честван артист. <i>А откъде ще вземе толкова пари Стаматов? I Поне един бенефис да беше го споходил!</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 52. <i>Инициативата, която взе „Комедия“ за даване бенефис на заслужилите драматически актриси: Роза Попова и Маня Икономова, които днес изнемогват от болест и материални лишения, се посрещна от всички среди с искрено одобрение и най-после ще се увенчае с успех.</i> К, 1926, бр. 77, 3. | ||
2. Честване на театрален деец с такова представление като израз на признание. | 2. Честване на театрален деец с такова представление като израз на признание. | ||
| − | — От фр. benefice | + | — От фр. benefice ’полза, благодеяние’. |
| − | + | ---- | |
БЕНЕФИ`СЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до бенефис. <i>Бенефисна вечер. Бенефисен концерт.</i> | БЕНЕФИ`СЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до бенефис. <i>Бенефисна вечер. Бенефисен концерт.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЕФИ`ЦИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Истор.</i> 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна. | БЕНЕФИ`ЦИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Истор.</i> 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна. | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
3. Църковна длъжност в католическата църква с определен доход. | 3. Църковна длъжност в католическата църква с определен доход. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЕДИКТИ`НЕЦ | БЕНЕДИКТИ`НЕЦ | ||
| − | — От лат. beneficium | + | — От лат. beneficium ’благодеяние’. |
| − | + | ---- | |
БЕНЗАЛДЕХИ`Д <i>м. Хим.</i> Масловидна безцветна течност, съдържаща се в костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., която намира промишлено приложение за получаване на ароматични вещества или някои багрила. | БЕНЗАЛДЕХИ`Д <i>м. Хим.</i> Масловидна безцветна течност, съдържаща се в костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., която намира промишлено приложение за получаване на ароматични вещества или някои багрила. | ||
— Фр. benzaldehyde или нем. Benzaldehyd. | — Фр. benzaldehyde или нем. Benzaldehyd. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИДИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органично съединение, което е важен полупродукт за получаване на азотни багрила. <i>Директните багрила са в повечето случаи азосъе-динения. Получават се от бензидина и неговите производни.</i> Н. Недев и др., ХБ, 13. | БЕНЗИДИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органично съединение, което е важен полупродукт за получаване на азотни багрила. <i>Директните багрила са в повечето случаи азосъе-динения. Получават се от бензидина и неговите производни.</i> Н. Недев и др., ХБ, 13. | ||
— Фр. benzidine или нем. Benzidin. | — Фр. benzidine или нем. Benzidin. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИ`Л, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химическо съединение, което представлява жълти кристали, неразтворими във вода, а само в органични разтворители, използувано за борба с вредни насекоми, при някои синтези идр. | БЕНЗИ`Л, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химическо съединение, което представлява жълти кристали, неразтворими във вода, а само в органични разтворители, използувано за борба с вредни насекоми, при някои синтези идр. | ||
— Фр. benzile. | — Фр. benzile. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИ`ЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа бензил. <i>Бензилов алкохол. Бензилов бромид.</i> | БЕНЗИ`ЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа бензил. <i>Бензилов алкохол. Бензилов бромид.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Безцветна или бледожълта летлива леснозапалима течност, която се получава при преработка на нефт или се произвежда по синтетичен път и се използва като моторно гориво, разтворител и др. <i>Задвижващата част на автомобила (..) обикновено е двигател с вътрешно горене, който преобразува вътрешната енергия, получена при изгаряне на горивото (газьол, бензин), в механична.</i> М. Слив-кова и др., Осн. соц. пр IX кл, 1981, 89. <i>Автомобилен бензин. Авиационен бензин. Синтетичен бензин.</i> | БЕНЗИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Безцветна или бледожълта летлива леснозапалима течност, която се получава при преработка на нефт или се произвежда по синтетичен път и се използва като моторно гориво, разтворител и др. <i>Задвижващата част на автомобила (..) обикновено е двигател с вътрешно горене, който преобразува вътрешната енергия, получена при изгаряне на горивото (газьол, бензин), в механична.</i> М. Слив-кова и др., Осн. соц. пр IX кл, 1981, 89. <i>Автомобилен бензин. Авиационен бензин. Синтетичен бензин.</i> | ||
— Фр. benzine. | — Фр. benzine. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИНДЖИ`ЙКА <i>ж. Разг.</i> Жена бен-зинджия. <i>Работила съм и като бензинд-жийка.</i> | БЕНЗИНДЖИ`ЙКА <i>ж. Разг.</i> Жена бен-зинджия. <i>Работила съм и като бензинд-жийка.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИНДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Работник на бензиностанция, който налива бензин в колите. — <i>Съдията трябва да има и хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и авто-тенекиджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси.</i> С. Трайков, М, 37. <i>Продавал е нафта, бил е бензинджия, сервитьор, сетне управител на ресторант. Живот — авантюра.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 7. | БЕНЗИНДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Работник на бензиностанция, който налива бензин в колите. — <i>Съдията трябва да има и хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и авто-тенекиджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси.</i> С. Трайков, М, 37. <i>Продавал е нафта, бил е бензинджия, сервитьор, сетне управител на ресторант. Живот — авантюра.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 7. | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИ`НЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бензин; бензинов. <i>Бензинени пари. Бензинена миризма. Бензинена станция. Бензинен склад.</i> | БЕНЗИ`НЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бензин; бензинов. <i>Бензинени пари. Бензинена миризма. Бензинена станция. Бензинен склад.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Бензинен. <i>Бензинови пари. Бензинова миризма. Бензиново отравяне.</i> | БЕНЗИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Бензинен. <i>Бензинови пари. Бензинова миризма. Бензиново отравяне.</i> | ||
2. За мотор, уред и под. — който се движи, работи с бензин. <i>Бензинов мотор. Бензинов двигател. Бензинова запалка.</i> | 2. За мотор, уред и под. — който се движи, работи с бензин. <i>Бензинов мотор. Бензинов двигател. Бензинова запалка.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕНЗИНОВ | БЕНЗИНОВ | ||
Версия от 21:30, 27 ноември 2012
жив наследникът! — и той изпи чашката с бенедиктин. Ив. Вазов, Съч. XII, 40.
— Фр. benedictine.
БЕНЕДИКТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Монах от католическия орден на св. Бенедикт. Към началото на XII век управителят на манастира Свети Йоан го иззе от бенедиктин-ците и създаде нарочен орден. В. Мутафчиева, СД, 95.
БЕНЕДИКТИ`НКА ж. Монахиня от католическия орден на св. Бенедикт.
БЕНЕДИКТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до католическия монашески орден на бенедиктинците. Бенедик-тински монах. Бенедиктинска архитектура.
О Бенедиктински орден. Най-старият католически монашески орден в Западна Европа, основан през VI в. в Италия, представителите на който са активни привърженици на папската власт. Бенедиктински трън. Високо тревисто растение с ръбесто стебло и пересто нарязани бодливи листа, разпространено в топлите южни краища на страната, което се използува като лечебна билка. Cnicus benedictus.
— От фр. benedictin.
БЕНЕТИ`ТОВИ мн. Палеонт. Вид изчезнали едри папратовидни растения, съществували в края на палеозойската и през мезо-зойската ера. Bennettitinae. Счита се още, че лютиковите растения са имали прадеди, близки до бенетитовите. ОБиол. X mi, 134.
— От англ. собств.
БЕНЕФИ`С м. Книж. 1. Театрално или цирково представление, доходът от което е в полза на честван артист. А откъде ще вземе толкова пари Стаматов? I Поне един бенефис да беше го споходил! Хр. Смирненски, Съч. III, 52. Инициативата, която взе „Комедия“ за даване бенефис на заслужилите драматически актриси: Роза Попова и Маня Икономова, които днес изнемогват от болест и материални лишения, се посрещна от всички среди с искрено одобрение и най-после ще се увенчае с успех. К, 1926, бр. 77, 3.
2. Честване на театрален деец с такова представление като израз на признание.
— От фр. benefice ’полза, благодеяние’.
БЕНЕФИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който се отнася до бенефис. Бенефисна вечер. Бенефисен концерт.
БЕНЕФИ`ЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна.
2. Завещан имот на духовенството в католическата църква.
3. Църковна длъжност в католическата църква с определен доход.
БЕНЕДИКТИ`НЕЦ
— От лат. beneficium ’благодеяние’.
БЕНЗАЛДЕХИ`Д м. Хим. Масловидна безцветна течност, съдържаща се в костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., която намира промишлено приложение за получаване на ароматични вещества или някои багрила.
— Фр. benzaldehyde или нем. Benzaldehyd.
БЕНЗИДИ`Н, мн. няма, м. Хим. Органично съединение, което е важен полупродукт за получаване на азотни багрила. Директните багрила са в повечето случаи азосъе-динения. Получават се от бензидина и неговите производни. Н. Недев и др., ХБ, 13.
— Фр. benzidine или нем. Benzidin.
БЕНЗИ`Л, мн. няма, м. Хим. Химическо съединение, което представлява жълти кристали, неразтворими във вода, а само в органични разтворители, използувано за борба с вредни насекоми, при някои синтези идр.
— Фр. benzile.
БЕНЗИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа бензил. Бензилов алкохол. Бензилов бромид.
БЕНЗИ`Н, мн. няма, м. Безцветна или бледожълта летлива леснозапалима течност, която се получава при преработка на нефт или се произвежда по синтетичен път и се използва като моторно гориво, разтворител и др. Задвижващата част на автомобила (..) обикновено е двигател с вътрешно горене, който преобразува вътрешната енергия, получена при изгаряне на горивото (газьол, бензин), в механична. М. Слив-кова и др., Осн. соц. пр IX кл, 1981, 89. Автомобилен бензин. Авиационен бензин. Синтетичен бензин.
— Фр. benzine.
БЕНЗИНДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена бен-зинджия. Работила съм и като бензинд-жийка.
БЕНЗИНДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Разг. Работник на бензиностанция, който налива бензин в колите. — Съдията трябва да има и хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и авто-тенекиджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37. Продавал е нафта, бил е бензинджия, сервитьор, сетне управител на ресторант. Живот — авантюра. ДТ, 1999, бр. 290, 7.
БЕНЗИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бензин; бензинов. Бензинени пари. Бензинена миризма. Бензинена станция. Бензинен склад.
БЕНЗИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бензинен. Бензинови пари. Бензинова миризма. Бензиново отравяне.
2. За мотор, уред и под. — който се движи, работи с бензин. Бензинов мотор. Бензинов двигател. Бензинова запалка.
БЕНЗИНОВ
